Кристи поклаща отрицателно глава. Часът е почти три сутринта. Начупвам таблетка екстази и наблюдавам как се разтваря в една от чашите с вино, която смятам да дам на Елизабет. В "Шоуто на Пати Уинтърс" сутринта обсъждаха как може да се помогне на хора с тегло над триста килограма. Запалвам лампата в кухнята, намирам още две таблетки от препарата в хладилника, загасям светлините.
Елизабет е двайсетгодишно маце. От време на време се снима за реклами на "Джордж Марчано". Произлиза от старо банкерско семейство в щата Вирджиния. Преди това вечеряхме с нейни приятели – Робърт Фарел, двайсет и седем годишен образ, чиято кариера като финансист е доста невзрачна, и Карсън Уитол, с която ходи Робърт. Робърт бе с вълнен костюм "Белвест", памучна риза "Шарве" с френски ръкавели, вратовръзка "Хюго Бос" от копринен креп с абстрактен десен и с тъмни очила "Рей-бан", които не свали през цялата вечеря. Карсън носеше костюм "Ив Сен Лоран Рив Гош" и диамантени обеци "Хари Уинстън". Вечеряхме в "Свободен оборот",новият ресторант на Атбърт Лайъмън в района Флатирън, после лимузината ни откара в "При Нел", където помолих да ме извинят и уверих разлютената Елизабет, че ще се върна скоро. Казах на шофьора да ме откара в квартала на проститутките, откъдето взех Кристи. Оставих я да ни чака на задната седалка в заключената лимузина пред бара, а аз влязох вътре и продължих да пия с Елизабет, Карсън и Робърт в едно от централните сепарета, празно поради липсата на знаменитости тази вечер, което е лош знак. Накрая към два и половина, когато пияната Карсън се оплакваше от голямата си месечна сметка за цветя, ние с Елизабет се чупихме. Тя бе толкова разстроена от някакви писания в новия брой на W, за които ѝ каза Карсън, че изобщо не се сети да попита какво прави в колата.
Докато пътувахме обратно към "При Нел", Кристи си призна, че все още е уплашена от предишната ни среща и че силно се колебае дали да тръгне с мен тази вечер, но парите, които ѝ предложих, бяха твърде много, за да ги подмине, а пък ѝ обещах, че няма да е като миналия път. Няколко глътки водка в лимузината и парите, които ѝ дадох като аванс – малко повече от хиляда и шестстотин долара, изглежда, разсеяха страховете ѝ и я поуспокоиха. Мрачното ѝ настроение ме възбуди, а тя замърка като котенце, щом ѝ подадох парите (шест стотачки, стиснати със сребърна щипка "Хюланс"), но след като я набутах в колата, се оплака, че може да ѝ се наложи хирургична операция след онова, което съм ѝ направил миналия път, или пък адвокат, при което веднага ѝ написах чек за още хиляда долара, без изобщо да се притеснявам, защото знаех, че никога няма да бъде осребрен. Сега у дома оглеждам по-добре Елизабет и установявам, че е доста надарена в гърдите. Надявам се, когато хапчето екстази започне да действа, да ги убедя да правят секс пред мен.
Елизабет разпитва Кристи дали познава някакъв дървеняк на име Спайси и била ли е наскоро в "О Бар". Кристи само поклаща отрицателно глава. Подавам на Елизабет чашата с бяло вино с разтвореното вътре екстази. Тя се е втренчила в Кристи, сякаш е паднала от Марс, и след малко започва да се прозява.
– Няма значение, и без това "О Бар" вече е западнал. Там е ужас. Ходих преди време на рожден ден на Малкъм Форбс. Ау, моля ти се, не мога ти опиша що за простотия. Тя гаврътва виното на един дъх и се намръщва. Сядам на един от столовете "Сотсас", изработка от хром и дъбово дърво, и се пресягам да поизправя бутилката с вино в кофата с лед върху масичката за кафе. Елизабет веднага посяга към нея и си налива втора чаша. Преди да донеса бутилката в хола, разтворих в нея още две таблетки екстази. Кристи е потисната, предпазливо отпива от чашата си и се опитва да не гледа в пода. Все още изглежда уплашена и намирайки мълчанието за непоносимо, пита Елизабет къде се е запознала с мен.
– О, не – пак започва да стене Елизабет, сякаш си спомня нещо неприятно. – За пръв път видях Патрик на конните състезания "Кентъки Дерби" през осемдесет и шеста, не, осемдесет и седма година и... – Тя се обръща към мен. – Тогава ходеше с онова маце Алисън, как беше... Стули?
– Пули, скъпа – поправям я. – Алисън Пули.
– Да, така се казваше – спомня си тя и добавя с неприкрит сарказъм: – Жестоко парче.
– Какво искаш да кажеш? – питам я засегнат. – Наистина си го биваше момичето.
Елизабет се обръща към Кристи и изтърсва:
– Ако имаш кредитна карта "Американ Експрес", начаса ти прави минет.
Чудя се как ще реагирам, ако сега Кристи погледне Елизабет и смутено каже: "Ние не работим с кредитни карти." За да не стане това, изръмжавам, но приятелски:
– Е, чак пък толкоз, глупости говориш.
– Слушай– обръща се Елизабет към Кристи и хваща ръката ѝ като педераст клюкар, – това момиче работеше в козметичен салон и... – И без да променя тона, я пита: Ами ти какво работиш?
Настъпва продължително мълчание, Кристи се изчервява и изглежда още по-уплашена, налага се да се намеся.
– Тя... ми е братовчедка.
На Елизабет ѝ трябва време, за да проумее това, накрая измънква:
– Ъхъ.
След цяла минута неловко мълчание добавям:
– Тя... е от Франция.
Елизабет ме поглежда недоверчиво, сякаш съм абсолютен перко, но все пак решава да не разнищва повече тази тема и вместо това пита:
– Къде е телефонът? Трябва да се обадя на Харли.
Отивам до кухнята и ѝ донасям безжичния телефон, като по пътя издърпвам антената му. Тя набира номера и докато чака да ѝ се обадят, зяпа Кристи.
– Къде почиваш през лятото? – пита я. – Сигурно в Саутхамптън, а?
Кристи ме поглежда, после се обръща пак към Елизабет и тихо отговаря:
– Не.
– О, не – проплаква Елизабет. – Включил е телефонния секретар.
– Елизабет – посочвам "Ролекс"-а си, – три часът през нощта е.
– Абе това копеле продава дрога – обяснява ми тя нервно. – По това време търсенето е най-голямо.
– Не казвай, че си тук – предупреждавам я.
– Че защо пък да му казвам? – Разстроена, тя гаврътва на екс още една чаша вино и пак прави отвратена гримаса. – Ужасен вкус има това вино. – Поглежда етикет озадачено свива рамене. – Харли? Аз съм. Нуждая се от твоите услуги. Тълкувай го както искаш. Тук съм у – тя ме поглежда въпросително.
– Маркъс Халбърстам – прошепвам.
– Кой? – навежда се тя към мен с палава усмивка.
– Map-къс Хал-бър-стам.
– Абе, идиот такъв, кажи ми номера. – Тя ме отпраща с ръка и продължава: – Няма значение, аз съм у Марк Хамърстайн и ще те потърся по-късничко, а ако утре не те видя в "Бар Канал", ще насъскам фризьора си срещу теб. Бон воаяж! Как се затваря това чудо? – пита тя, въпреки че съвсем умело прибира антената и натиска копчето за изключване, след което хвърля апарата на стола "Шрагер", който миналата седмица преместих до стереоуредбата.
– Я виж, как добре се справи – усмихвам ѝ се.
Двайсет минути по-късно Елизабет се гърчи на дивани а аз я увещавам да правят секс с Кристи пред мен. Оформила се уж като случайно предложение, идеята вече напълно е обсебила съзнанието ми и аз съм крайно настойчив. Кристи гледа безстрастно някакво петно върху белия дъбов паркет, което съм пропуснал да забележа, чашата ѝ е почти недокосната.
– Но аз не съм лесбийка – за кой ли път вече протестира Елизабет, ухилена до уши. – Не си падам по момичета.
– Това твърдо "не" ли е? – питам и се взирам ту в нейната чаша, ту в почти изпитата бутилка вино.
– Защо мислиш, че бих се навила на такова нещо?
Под влиянието на екстазито тя се опитва да флиртува и от въпроса ѝ става ясно, че определено проявява интерес към идеята. Със стъпалото на крака си ме гали по бедрото. От известно време съм се преместил на дивана между двете и масажирам прасеца ѝ.
– Е, нали ходеше за нещо при Сара Лоурънс? – припомням ѝ. – Човек никога не знае.
– Ходя при пичовете на Сара Лоурънс, ако искаш да знаеш – кикоти се тя и продължава да ме гали с крак, натискайки все песилно.