– Имаше той една маймунка. И понякога се налагаше да я гледам... в неговия апартамент. Пусках си телевизори и зяпах по цял ден, щото нямаше к'во да правя, докато онзи пич го нямаше вкъщи... и докато уж пазех маймунката. Но нещо ѝ имаше... на тая маймуна. Искаше да гледа само...
Тя млъква с озадачен израз на лицето, несигурна дали да каже всичко, дали аз и другата курва сме достойни да бъдем посветени в тази тайна. Подготвям се за нещо сензационно, шокиращо.
– Искаше да гледа само... – тя въздъхва и някак бързо забърборва: – "Шоуто на Опра Уинфри". Нищо друго не признаваше. Онзи пич го беше записал на куп касети само заради маймуната – тя ме поглежда умолително, сякаш си е загубила ума тук, в жилището на Оуен, и аз трябва да ѝ го потърся – и беше изрязал рекламите. Абе опитвам се веднъж да сменя канала... да спра касетата... за да си гледам някой сериал или нещо друго... но – тя допива чашата си, обръщайки нагоре очи, явно притеснена от тъпия си разказ, но продължава смело – пустата му маймуна започна да пищи и не млъкна, докато на екрана не се появи Опра. – Преглъща, прочиства гърлото си, изглежда готова да се разплаче, ала не го прави. – И знаете ли, щом се опитвах да превключа на друг канал, гадната маймуна се нахвърляше да ме драска...
Тя млъква, явно свършила разказа си, обгръща се с ръце, трепереща, напразно прави опит да се сгрее.
Мълчание. Арктическо, ледено, пълно мълчание. И осветлението над главите ни е студено. Изправен, поглеждам Тори, после и другото момиче – Тифани, на която май ѝ се придрайфа.
Накрая измънквам нещо, като едва намирам подходящите думи и се запъвам:
– Ъъ, не ми пука... дали сте водили... ммм, приличен живот... или не.
Започва сексът – здрава работа. След като обръсвам путката на Тори, тя ляга на леглото на Пол, разтваря крака и започвам да я обработвам с пръсти и с език, като от време на време обръщам внимание и на ануса ѝ. Тифани лапва члена ми; езикът ѝ, горещ и влажен, танцува бясно по главичката и ме възбужда до краен предел, наричам я "мръсна курветина", "пачавра". Докато чукам едната с презерватив, а другата смуче ташаците ми, гледам ситопечатната картина над леглото и си мисля за локви, за гейзери кръв. От време на време в стаята става много тихо , чува се само жвакащият звук от члена ми, плъзгащ се навътре-навън, навътре-навън във влагалището на едно от момичетата. С Тифани на смени лижем обезкосмената путка и ануса на Тори. Двете едновременно се изпразват с викове и стенания, сплетени в поза шейсет и девет. Щом се овлажняват добре между краката, изваждам големия изкуствен член и им го давам да си поиграят с него. Тори разтваря крака и започва да разтрива клитора си, докато Тифани я чука с огромния, мазен член. Тори подканва Тифани да ускори темпото, докато накрая, останала без дъх, се изпразва повторно.
Отново ги поставям в поза шейсет и девет, за да продължат да се лижат и смучат, но това вече не ме възбужда. Мисля само за кръв, за това как ще изглежда кръвта им, и въпреки че Тори много добре знае как се работи с език, отблъсвам я от путката на Тифани и започвам да лижи и хапя мекото, розово, влажно месо между краката. Тори разтваря ануса си и сяда върху лицето на Тифани, като сама разтрива клитора си. Тифани гладно се нахвърля на путката ѝ, блестяща от капчиците влага по нея, а Тори хваща с две ръце големите ѝ твърди цици и ги стиска здраво. Захапвам по-силно Тифани, впивам зъби в путката ѝ и тя започва да се дърпа.
– Отпусни се – опитвам да я успокоя.
Тя скимти, опитва се да се измъкне, накрая изпиши ва силно, когато зъбите ми разкъсват плътта ѝ. Тори си мисли, че Тифани се изпразва, и притиска путката си още повече върху устата ѝ, заглушавайки писъците. Но когато вдигам глава към Тори с окървавено лице, с месо и косми, стърчащи от устата ми, а от разкъсаната путка на Тифани струи кръв върху леглото, забелязвам как ужасът внезапно я сковава. Ослепявам ги и двете с киселина и ги фрасвам по веднъж с дръжката на пистолета за забиване на пирони – достатъчно, за да изгубят съзнание.
Тори се свестява, вързана по гръб, провесена през ръба на леглото, с окървавено лице, тъй като преди това изрязах устните ѝ с ножица за пирони. Тифани е овързана с шест чифта тиранти на Пол в другия край на леглото и стене от страх, напълно вцепенена от ужаса на реалността. Искам тя да наблюдава какво ще се случи на Тори и начинът, по който е вързана, прави това неизбежно. Както обикновено, за да разбера по-добре тези момичета, заснемам смъртта им с видеокамера. За Тори и Тифани използвам суперминиатюрната "Минокс LX" с девет и половини милиметрова лента, тринайсетмилиметров обектив, автоматична настройка на блендата и вграден филтър за неутрализиране на негатива. Поставена е на триножник. На портативния СD -плейър на лавицата над леглото съм пуснал компактдиск на "Травелинг Уилбърис", за да заглушава крясъците.
– Започвам да дера Тори жива, правя разрези с готварски нож и откъсвам парчета месо от краката и стомаха ѝ докато тя напразно пищи, умолявайки ме да я пощадя, и според мен добре разбира, че наказанието ѝ ще бъде относително леко в сравнение с онова, което съм намислил за другата. Поръсвам отново лицето ѝ с киселина и се опитвам да отрежа пръстите ѝ с ножицата за пирони. После изливам киселина върху стомаха и гениталиите ѝ, но и това не я приближава бързо към смъртта, та започвам да я ръгам с ножа в гърлото, докато той среща някаква твърда кост и се счупва. Накрая пред вцепенените очи на Тифани отрязвам напълно главата – потоци кръв рукват към стените, пръски стигат чак до тавана – и я вдигам във въздуха като награда. Хващам члена си, морав от превъзбуда, свалям главата на Тори пред него, пъхвам го в окървавената ѝ уста и започвам да я чукам, докато се изпразня мощно в нея. След това ерекцията ми не спада, членът ми толкова твърд, че мога да се разхождам из изпоцапаната с кръв стая с главата на него, топла и безтегловна, без да я придържам c ръка. Известно време това ме забавлява, но трябва да си почина, затова изхлузвам главата на Тори от члена си и я слагам в гардероба на Пол от дъбово и тиково дърво. Гол, цял оплескан с кръв, сядам на един стол, отварям си бира "Корона" и включвам телевизора на Оуен.
По-късно, тоест сега, казвам на Тифани:
– Ще те пусна, шшшт...
Погалвам нежно лицето ѝ, мазно от сълзи и от киселината, и ми става криво, че тя за миг поглежда с надежда, преди да забележи запалената кибритена клечка в ръката ми. Кибрита задигнах от бара на "При Палио", където пихме с Робърт Фаръл и Робърт Прехтър миналия петък. Доближавам я до очите ѝ, които тя инстинктивно затваря, опърлям миглите и веждите ѝ. Накрая вземам запалка "Бик", разтварям насила очите ѝ с пръстите си и ги горя с пламъка, докато очните ябълки се пръснат. Тя все още е в съзнание, обръщам я по лице, разтварям хълбоците ѝ и с пистолета за пирони набивам изкуствения член надълбоко в ануса ѝ. Обръщам я по гръб, страхът е сломил всичките ѝ сили. Изрязвам цялата плът около устата ѝ и с най- дебелата бургия на бормашината започвам да разширявам тази дупка, а тялото ѝ се тресе в опит да противодейства. Когато решавам, че дупката е достатъчно широка, зейнала като червено-черен тунел от скашкан език и избити зъби, напъхвам ръката си дълбоко в гърлото, чак до китката – през цялото време главата ѝ подскача бясно, но не може да хапе, защото бормашината е изстъргала зъбите ѝ до корените във венците, – напипвам жилите, придърпвам ги с пръст, докато ги хвана здраво, и рязко ги дръпвам напън през отворената уста. Гърлото ѝ потъва навътре, скрива се, кожата се сцепва, но пуска много малко кръв. Повече то от вътрешностите, включително гръклянът, увисват навън през устата и цялото ѝ тяло се гърчи като паднала по гръб хлебарка, разкъсвано от спазми. Разтопените очи се стичат по лицето и се смесват със сълзите и киселината. Без да губя време, изключвам осветлението и в тъмнината, още преди да е издъхнала, разкъсвам стомаха ѝ с голи ръце. Не мога да кажа какво правя с тях, но чувам жвакащи звуци, а дланите ми са топли и напоени с нещо.
И като последица от това – никакъв страх, никакъв смут. Няма защо да се помайвам още тук, имам доста неща да свърша днес: да връщам видеокасети, да тренирам в спортния клуб, обещах на Жанет да я заведа на новия британски мюзикъл на Бродуей, трябва да запазя някъде маса за вечеря. Каквото е останало от двете тела е в ранния стадий на смъртта. Част от тялото на Тифани – мисля, че е нейното, макар да ми е трудно да ги различа – е потънала навътре и ребрата, повечето счупени на две, са изскочили през стомаха ѝ, горните са пробили гърдите ѝ. Една глава е закована с пирони за стената, пръсти се въргалят навсякъде, няколко са подредени в полукръг около компактдиска. Едното от телата, това на пода, е изхвърлило изпражнения, а по него личат следи от зъбите ми там, където съм го хапал яростно. Топвам ръката си в кръвта на единия от разпраните стомаси и с пръст изписвам на стената: ПАК СЪМ ТУК, а отдолу надрасквам зловеща рисунка...