Още една нощ
C Макдърмот трябва да вечеряме днес в "1500", а той ми се обажда в шест и половина, четирийсет минути преди часа, за който е запазил маса (нямало други свободни места, освен за шест и десет и за девет, когато всъщност затварят ресторанта – там сервират калифорнийска кухня, та работното време е внесено от този любвеобилен щат), и въпреки че в момента си мия зъбите и всичките ми безжични телефони са около умивалника в банята, още на второто позвъняване уцелвам този, на който ме търси. Дотук съм облякъл черен панталон "Армани", бяла риза "Армани" и вратовръзка "Армани" в червено и черно. Макдърмот ме уведомява, че Хамлин искал да дойде с нас. Гладен съм. Мълча няколко секунди.
– И какво от това? – питам, докато затягам вратовръзката си. – Всичко е окей.
– Как какво от това? – въздъхва Макдърмот. – На Хамлин не му се ходи в "1500".
– Че защо? – Затварям крана на чешмата.
– Бил там снощи.
– Добре де, Макдърмот, какво искаш да ми кажеш с това?
– Че ще ходим другаде.
– Къде? – питам боязливо.
– Хамлин предлага в "Алекс отива на къмпинг".
– Задръж малко, че си лъскам зъбите. – След като се нажабурквам добре с антикорозионната паста в устата и проверявам прическата си в огледалото, изплювам пастата в умивалника. – Налагам вето. Не става. Аз пък бях там миналата седмица.
– Знам. Нали и аз бях – напомня ми Макдърмот. – Освен това е прекалено евтино. Кажи тогава къде.
– Хамлин нямаше ли предвид някое друго място в резерва? – ръмжа наежен.
– Ъъ, не.
– Обади му се пак и се разберете! – нареждам му, докато излизам от банята. – Забутал съм някъде справочника си "Загат" и не мога да го открия.
– Да оставя ли отворена линията, или да те набера отново? – пита той.
– Набери ме отново бе, пич!
И двамата затваряме. Минават няколко минути. Телефонът звъни. Не го пускам на секретаря за проверка. Знам, че е Макдърмот.
– Е? – питам.
– Хамлин няма идея за резервен вариант. Освен това иска да покани Луис Карутърс, а аз пък искам да съм наясно дали това означава, че ще се довлече и Кортни.
– Луис не може да дойде! – заявявам.
– Защо не?
– Така, не може! Защо иска да го кани?
Следва кратка пауза.
– Задръж така – казва Макдърмот. – На другия телефон е. Ще го попитам.
– Кой? – Шаш и паника. – Луис ли?
– Хамлин.
Докато държа слушалката до ухото си и чакам, отивам в кухнята и изваждам от хладилника бутилка "Перие". Търся чаша, когато чувам изщракване.
– Слушай – казвам на Макдърмот, когато се включва отново, – не искам да виждам Луис, нито пък Кортни, така че гледай да ги разубедиш. Използвай чара си. Доколкото го имаш.
– Хамлин трябва да вечеря с клиент от Тексас и...
– Чакай, това няма нищо общо с Луис – прекъсвам го. – Хамлин да си извежда сам оня педераст.
– Хамлин иска Карутърс да дойде, защото трябвало да се заеме със случая с "Панасоник", а Карутърс знае много повече за него, затова държи и оня да е там – обяснява Макдърмот.
Мълча известно време, докато схвана каква е работата.
– Ако Луис дойде, ще го пречукам. Кълна се в бога, ще го пречукам. Като куче.
– Браво бе, Бейтмън – угрижено мърмори Макдърмот. – Голям хуманист се извъди. Пък и умник.
– Ами! Само... – започвам ядосан. – Само съм... по- чувствителен.
– Аз пък искам да знам, ако дойде Карутърс, ще бъде ли и Кортни с него? – чуди се Макдърмот.
– Кажи на Хамлин да покани, ох, не знам... Кажи му да си вечеря с тексасеца сам... – Изведнъж нещо ми прищраква в главата. – Я чакай. Означава ли това, че Хамлин ни кани и нас? Че ще ни плати сметката де, нали е делова вечеря?
– Знаеш ли, понякога си много схватлив, Бейтмън – хвали ме Макдърмот. – Друг път...
– Мама му стара, какви га говоря? – питам се гласно. – Делова вечеря можем да си направим и двамата с теб. Да го духат! Не отивам никъде! Край. Няма да излизам.
– Дори и ако Луис не дойде? – пита той.
– Дори и тогава.
– Че защо бе? Нали имаме резервацияв "1500"?
– Трябва да гледам " Козби Шоу".
– Ама че си загубеняк, запиши си го бе.
– Чакай – сещам се за нещо друго, – мислиш ли, че Хамлин ще има... ъъъ, дрога в себе си, може би за... тексасеца?
– Какво мисли мозъкът Бейтмън по въпроса? – прави се той на майтапчия.
– Хмм. Мисля, мисля...
След малко Макдърмот започва да припява:
– Тик-так, тик-так... Нищо не става. Разбира се, че Хамлин ще носи нещо.
– Я се обади на Хамлин... Набери го по другия телефон, за да мога и аз да говоря с него. – Поглеждам часовника си. – Побързай. Може би ще успеем да го убедим ди дойде в"1500".
– Окей – казва Макдърмот. – Чакай така!
Чувам четири прещраквания и гласа на Хамлин.
– Ей, Бейтмън, акрилени чорапи вървят ли с официален костюм? – опитва той да се пошегува, но хич не ми е до смях.
Тегля му една майна наум, но затварям очи и му отговарям напълно сериозно:
– Не съвсем, Хамлин. Прекалено са спортни. Не се връзват с официалното облекло. Можеш да ги носиш с всекидневни костюми. А сега казвай какво ще правим.
– Бейтмън, благодаря ти.
– За Луис и дума не може да става – заявявам му. – А ти си добре дошъл.
– Няма проблеми. Тексасецът и без това няма да се яви.
– Защо?
– Абе нали знаеш, различни стилове. "Ади сички да идим в "Сий Бий Джий Бийс", щото там имало джиджи-биджи." Такива ми ти работи – обяснява Хамлин. – Тексасецът остава за понеделник. Взе ми се здравето, докато си пренаглася претоварената програма. Болен баща. Горски пожар. Извинение.
– Как стоят тогава работите с Луис? – питам подозрително.
– Днес той ще вечеря с тексасеца, което ми спестява куп неприятности. Аз ще се видя с него в понеделник в "Смит енд Воленски". Така че всичко е окей – заключава той, доволен от себе си.
– Чакай – включва се Макдърмот. – Означава ли това, че Кортни няма да дойде?
– Слушайте, вече сме изгубили или всеки момент ще изгубим резервацията в "1500" – предупреждавам ги. – Ти си бил снощи там, Хамлин, как беше?
– Ами горе-долу приемливо карпачо. Сорбетата не са лоши. Но дайте да идем другаде, а после да потърсим, ъъъ, съвършеното тяло. Господа, готови ли сте?
– Не е лошо – отговарям, учуден, че на Хамлин може да му дойде такава идея. – Но какво ще каже Синди за това?
– Синди е на някаква благотворителна изгъзица в "Плаза", нещо...
– В "Тръмп Плаза" ли? – прекъсвам го и най-после успявам да отворя бутилката "Перие".
– Да бе, там. За някакви дървета. Ще събират пари за някакви дървета ли, за храсти ли, не разбрах точно. Направо ме разби, като ми каза.
– Добре де, тогава къде? – пита Макдърмот.
– Кой ще отмени резервацията в "1500"? – любопитствам.
– Ти – отвръща Макдърмот.
– О, Макдърмот – изпъшквам. – Това си е твое задължение.
– Чакайте – обажда се Хамлин. – Дайте първо да решим къде да идем.
– Мнозинство! – намесва се парламентьорът Макдърмот.
– Абсолютно съм против да е някъде извън Горен Уест или Горен Ийст Сайд – заявявам твърдо.
– "При Белини"? – предлага Хамлин.
– Не. Там не можем да пушим пури – отговаряме едновременно с Магдърмот.
– Отпада – отбелязва Хамлин.
"Гандаго" е следващото му предложение.
– Може, може – мърморя си. – Там похапва Тръмп.
– "Бар Зевс" – подхвърля някой от тях.
– Дайте бързо да запазим маса – отвръща другият.
– Чакайте – възпирам го. – Мисля.
– Бейтмън... – предупреждава ме Хамлин
– Премислям идеята – успокоявам го.
– Бейтмън, осъзнай се...
– Чакай де. Остави ме поне минутка да помисля спокойно.
– Уф, писнаха ми вашите претенции – оплаква се Макдърмот.
– Абе защо не зарежем тая работа. Вместо това да вземем да натупаме някои японци, а после да потърсим нещо за изчукване – предлага Хамлин.
– И това не е лоша идея – подкрепям го. – Жестока комбинация.