За Хюи и момчетата му нещата потръгнаха с излизането в осемдесет и втора на втория им албум Picture this, в който има два полухита – Workin' for a living и Do you believe in love? Това съвпадна с настъплението на видеото и за увеличаването на продажбите допринесоха видеоклиповете, заснети по двете парчета. Звукът, макар все още не изцяло вън от капаните на нюуейв, изглежда по-рокаджийски в сравнение с първия албум, което може да се дължи на участието на Боб Клиърмаунтин в записите или на факта, че "Хюи Луис енд дъ Нюз" вече са взели в свои ръце продуцентството. Песните са по-сложни, a групата не се бои да експериментира с други жанрове реч (Tell her a litter lie) и балади (Hope you love me like you say u Is it me?). Но при цялата си популярност и слава в този албум музиката не е толкова бунтарска и (слава богу) изпълнителите не са така сърдити, въпреки че типично работническата песен Workin' for a living сякаш взета направо от първата им тава. Изглежда, че ги вълнуват повече междуличностните отношения – четири от десетте парчета съдържат думата "любов" в заглавията си, – а не желанието да се перчат като млади нихилисти, и мекото приятно чувство, което блика от албума, е знак за изненадваща и заразителна промяна.
Групата свири по-добре, а духовата секция на "Тауър ъв Пауър" отваря и стопля звука. Албумът достига върха си с двете разположени едно до друго парчета Workin' for a living и Do you believe in love? – най-хубавата от десетте песни; в нея певецът разказва как, докато търсел да срещне някого, попаднал на момиче, което попитал дали вярва в любовта. Това, че отговор на въпроса няма (тъй като така и не става ясно какво е отговорило момичето), прави песента по-сложна в сравнение с парчетата от първия албум. В същата песен има жестоко соло на саксофон в изпълнение на Джони Кола, който също като Крис Хейс на соло китара и Шон Хопър на клавишни вече е станал безценна придобивка за групата (солото му в баладата Is it те? е още по-добро). Гласът на Хюи е по-нюансиран, не толкова груб, но все пак печален в The only one – трогателна песен за това какво става с нашите наставници и как свършват (без барабаните на Бил Гибсън тя нямаше да е толкова хубава). Но вместо да завърши с нейния мощен звук, албумът свършва с Buzz, buzz, buzz – непретенциозен блус, който не се връзва с предишните парчета, но все пак е доста забавен, а "Тауър ъв Пауър" забиват страхотни духови партии.
Подобни грешки са напълно избегнати в третия, вече безупречен албум на групата, озаглавен Sports (записан в "Крисалис"). Всяка песен е с потенциал за хит и повечето всъщност бяха такива. Плочата ги издигна до рокендрол идоли. Напълно заличен е образът на лошото момче, на негово място идва по-зрелият и амбициозен студент (в една от песните логично вместващата се в текста дума "гъз" е прикрита с писукане). Целият албум е издържан в избистрен стил и нов, съвършен професионализъм, подсилващи допълнително песните. А щурите и оригинални видеоклипове на Heart and soul, The heart of rock'n 'roll, If this is it, Bad is bad, I want a new drug ги направиха супер звезди в предаванията на Ем Ти Ви.
Продуциран изцяло от групата, Sports започва с песен, която може да стане техен символ – The heart of rock'n'roll, прекрасна ода за рокендрола в Съединените щати. Следва техният първи голям хит – Heart and soul, чиста проба парче на Луис (макар да е написана от външни автори – Майкъл Чапмън и Ники Чин), който ги направи най-добрата група в САЩ на осемдесетте години. Текстът може да не е толкова силен, колкото на останалите песни, но със сигурност не е самоцелен и предупреждава за това колко погрешно е оставането "само за една нощ" (послание, което ранният и по-груб Хюи никога не би изпратил). Bad is bad е изцяло дело на Луис и е най-тъжната песен от всичко, което групата е записала до този момент. В нея с изпълнението си на бас блясва Марио Чиполина, но истинското настроение е в солата на хармоника на Хюи. I want a new drug е централното парче в албума с убийствени изпълнения на китара на Крис Хейс. Това е не само най-великата песен, написана някога срещу наркотиците, но и разкрива как е станало израстването на групата, как са захвърлили образа на лошото момче и са се научили да се държат като зрели хора. Солото на Крис Хейс в нея е направо невероятно, а механичните барабани, използвани не само в тази песен, а и в целия албум, създават натегателен ритъм, без да засенчват обаче работата на Бил Гибсън.
Останалата част от плочата е безпогрешна – втората страна започва с Walking on a thin line, най-горещото признание, което са правили досега. Дори Брус Спрингстийн не е написал нещо толкова впечатляващо за злата участ на ветераните от виетнамската война в съвременното американско общество. Макар и написана от външни автори, песента доказва социалната ангажираност на групата и всеки, който се е съмнявал, разбира, че освен специалисти по блуса, музикантите са и с големи сърца. Отново в Finally found a home те прокламират новооткритата си склонност към изтънчеността наред със стремежа към по-голяма зрялост. Освен за изоставянето на своя бунтарски облик, музикантите разказват в нея и как са открили себе си в страстта и енергията на рокендрола. Всъщност внушенията в песента са толкова многопластови, че биха били достатъчни и за цял албум, но това не е за сметка на ритъма, а динамичното свирене на Шон Хопър на клавишните я прави дори танцувална. If this is it е единствената балада в тази плоча, но и нейният ритъм не е вял. Тя представлява молба към любимия човек да каже дали връзката трябва да продължи и начинът, по който Хюи пее, зарежда слушателя с надежда. И тази песен, както и всички останали, не е за тичане или за див копнеж по момичета, а задълбава дълбоко в характера на взаимоотношенията. Crack me up е единственият намек за връщане към периода на нюуейв, но е в пълен контраст със сериозния текст против алкохола и наркотиците.
И за прекрасен завършек на този забележителен албум групата е запазила своя версия на Honky tomk blues (още една песен на външен автор – Ханк Уилямс) и въпреки че е съвсем различна от останалите, присъствието ѝ се усеща в цялата плоча. Независимо от професионализма тя носи в себе си духа на кабаретния блус. (Между другото, през този период Хюи записа две песни за филма "Назад в бъдещето", които се изкачиха на върха в класациите The power of love и Back in time, прекрасни допълнения към една кариера, оформяща се като легендарна.) Какво да посъветвам онези, които все още не са си купили този албум? Девет милиона души не могат да грешат.
Fore! (записан в "Крисалис" в осемдесет и шеста) е логично продължение на Sports, но в още по-професионално издържан стил. В тази плоча на момчетата не им е необходимо да доказват, че са пораснали и че са прегърнали рокендрола, защото в тригодишния преходен интервал между двата албума вече са го направили. (Всъщност трима от тях са с костюми на обложката.) Албумът започва с огненото парче Jacob's ladder, в което се говори за бор- бата и за надделяващия компромис, уместно напомнят за това какво представляват "Хюи Луис енд дъ Нюз", и с изключение на Hip to be square това е най-добрата песен в тавата (независимо че не е написана от член на групата). Следва прекрасното весело парче Stuck with you, забавна ода за брачните взаимоотношения. Всъщност повечето от любовните песни са за трайни взаимоотношения, а не за напразно тичане след момичета, както в предишните плочи. Във Fore! момчетата вече контролират нещата (притежават момичетата) и сега трябва да направляват връзката. Това ново измерение допринася за привлекателността на песните, музикантите изглеждат по-удовлетворени и не толкова припрени. Но до всяка песен от рода на Doing, it all for my baby (прекрасна ода за моногамията) има по едно парещо парче като Whole lotta loving. Първата страна (петата поред песен от компактдиска) завършва с шедьовъра Hip to be square (за нещастие претворен в единствения слаб видеоклип на групата). Това е ключовата песен в албума, жизнерадостна ода за конформизма, толкова завладяваща, че повечето хора вероятно изобщо не се вслушват в стиховете, но при наличието на експлозивната китара на Крие Хейс и страхотното изпълнение на клавишни кой ще ти гледа думите? Тя не е само за удоволствието от конформизма, а и лична изповед на самата група, но какво точно изповядват, така и не разбрах със сигурност.