А другият хитрец взел втория вол и го откарал. Селянинът се уморил да търси вола, излязъл от гората и изведнъж видял, че и вторият вол го няма. Натъжил се и си тръгнал за дома. А крадците се срещнали на онова място, дето се условили, вкарали воловете в една пещера и влезли и те. Тук заклали воловете и единият от тях рекъл:
— Приятелю мой, иди в село, донеси оттам огън, тогава ще изядем печеното. През това време аз ще приготвя месото и ще те чакам.
Вторият се съгласил, слязъл в селото за огън и се върнал. Но когато приближил до пещерата, чул как неговият спътник удрял с една пръчка по волския мехур и приказвал:
— Не ме убивай, почакай, ще дойде моят приятел, тогава всичко ще разберем.
Вторият бързо скрил огъня, като решил, че това е хитрост, върнал се в къщи и рекъл на жена си:
— Сложи ме в един чувал със сол, занеси ме при нашия съсед и кажи: „Моят мъж открадна тази сол; когато дойде твоят мъж, ще си я поделим, за да хапнем от месото на воловете, които те откраднали и скрили в пещерата“.
Жената направила така, както й било заръчано.
А жената на съседа с радост приела солта и скрила чувала под кревата. Вечерта хитрецът изменник се върнал в къщи и донесъл малко месо. После събрал децата и жена си и те пренесли останалото месо. Като седял в чувала със сол, съседът слушал стопанина на къщата да разказва как с ум и съобразителност го излъгал. Жената рекла, че нямала сол, но че й донесла съседката и разказала всичко, както станало. Мъжът й взел да подиграва глупостта на съседа си. В това време жена му отворила чувала и мушнала ръка, за да вземе сол. А съседът, който се бил скрил в чувала, я хванал за ръката. Тя се развикала уплашено:
— Ох, мили мой! Какво е това?
Тогава стопанинът попитал:
— Кой е?
— Аз съм — отговорил съседът.
— А! Ти!
И те дълго се чудили на хитрините си и се смели. След това заедно с жените и децата си разделили месото и се разотишли по къщите си. По този повод е възникнала пословицата: „Хитър хитрия няма да излъже. И двамата си ги бива!“
На другия ден двамата хитреци със семействата си излезли от къщи и се упътили в степта, за да хапнат месо и да си пийнат пиво.
Пред входа на пещерата те намерили пчели, които носели там мед. Тогава единият от хитреците се полакомил и мушнал в отвора на пещерата ръката си; а там имало змия и тя го ухапала. Той извикал. Другият хитрец веднага се стреснал.
— Какво намери там? — попитал той.
— Намерих такова кюлче злато, което ще стигне и за мене, и за децата ми — отговорил първият.
— Покажи ми го — рекъл вторият.
— Направи като мене, аз няма да ти го покажа, нито да го разделям с тебе — отговорил първият.
Като чул това, вторият бързо мушнал ръка в пещерата и змията тозчас ухапала и него. Той много се уплашил и като показал ръката си, рекъл:
— Гледай, ухапа ме отровна змия.
Така загинали двамата хитреци заедно.