— Ако това качество е присъщо на всички, които носят Червения амулет, тогава нека го задържи.
— Това не е шега, дук Дориан. Лудия бог наистина обезумя след като открадна Червения амулет, защото амулетът принадлежи на един служител на Руническия жезъл. Ала ако този служител си възвърне откраднатото, не само че няма да обезумее, но и ще придобие могъща сила, която се предава от Руническия жезъл с помощта на амулета. Единствено онзи, който има право да носи Червения амулет се сдобива с тази сила, а лишените от това право губят разсъдъка си. Ето защо аз не мога да му го отнема. Само един човек има право да го стори и той е дук Дориан Хоукмун фон Кьолн — служител на Руническия жезъл.
— Ето че пак ме наричаш служител на Руническия жезъл, а аз не знам да съм поемал подобно задължение, нито пък мога да съм сигурен, дали всичко това не е рожба на въображението ти, или дори плод на един изгубил здрава почва ум.
— Мисли каквото си искаш. Но едно няма съмнение и ти не ще го отречеш — че най-голямото ти желание сега е да откриеш Лудия бог.
— Защото Изелда е негова пленница…
— И така да е. Е, поне не се налага да те убеждавам какво трябва да направиш.
Хоукмун се намръщи.
— Вярно е, че откакто тръгнах на път от Хамадан се случиха цял низ от странни съвпадения. Понякога дори невероятни.
— Няма никакви съвпадения и не може да има, когато става дума за намеса на Руническия жезъл. Понякога предначертаното прозира през мъглата, друг път се изгубва от погледа. — Рицаря в Мрамор и Злато обърна коня и посочи виещата се през скалите тясна пътека. — От там ще се качим на брега. Като стигнем горе ще направим лагер и ще починем. А утре от рано ще тръгнем на път към замъка на Лудия бог.
— Знаеш ли къде е? — запита обнадеждено Хоукмун, забравил доскорошните си съмнения.
— Зная.
В този миг Хоукмун бе завладян от нова мисъл.
— А сигурен ли си… че не си организирал отвличането на Изелда собственоръчно? Само за да ме накараш да търся Лудия бог?
— Изелда беше отвлечена от един предател в бащината й армия на име Хуан Жинага и той възнамеряваше да я отведе в Гранбретан. Но стана така, че други войници на Тъмната империя го нападнаха, с намерение да получат сами наградата за момичето. По време на боя Изелда успяла да избяга, а сетне се скрила в един керван поел към Италия. На брега на Адриатическо море взела кораб, който първоначално смятала, че се отправя към Прованс. Но оказало се, че това е кораб с роби за Арабия, който пък в Сидраския залив бил атакуван от пиратска фрегата от Карпатия.
— Историята не изглежда много достоверна. А после?
— После пиратите решили да поискат откуп за главата й, но не знаели, че Камарг е обсаден, нито пък имали представа, че и друг би платил за момичето. Така или иначе, решили да я откарат в Истанбул и там да я продадат. Но когато навлезли в залива, оказало се, че той гъмжи от кораби на Тъмната империя. Уплашени, продължили към Черно море, а там пък на свой ред били атакувани от фрегатата, която вие подпалихте…
— Останалото го зная. Ръката с пръстена, която открих, вероятно е принадлежала на пирата, заловил Изелда. Само че всичко това ми се струва направо невероятно. Толкова много съвпадения…
— Вече ти казах — не може да има съвпадения, когато става дума за намеса на Руническия жезъл. Всичко върви по предначертания път.
Хоукмун въздъхна.
— С нея всичко ли е наред?
— Горе-долу.
— Какво искаш да кажеш?
— Почакай докато стигнем замъка на Лудия бог.
Хоукмун се опита да разпита по-подробно своя събеседник, но Рицаря в Мрамор и Злато не промълви нито дума повече. Той остана да чака замислен на коня си, докато Оладан и д’Аверк разтоварваха конете от лодката и прехвърляха провизиите на седлата. Хоукмун откри с почуда, че все още пази своето старо и доста изтъркано седло и се зачуди как не го е изгубил сред толкова много приключения.
Когато привършиха с подготовката Рицаря в Мрамор и Злато насочи коня си към тясната клисура, от която започваше пътеката.
Тримата другари обаче срещнаха доста трудности, докато го следваха нагоре по скалите. На няколко пъти се наложи да слизат от конете и да пренасят на ръка вързопите с провизии, случваше се конете да се препъват и да политат към бездната. Най-сетне достигнаха върха на скалистия хълм и пред тях се ширна затревена степ, която сякаш се простираше до безкрая.
Рицаря в Мрамор и Злато посочи на запад.
— Утре ще поемем в тази посока, към Пулсиращия мост. Отвъд него започва страната Украйна, в сърцето на която, на много дни път от тук, се намира замъкът на Лудия бог. Но, отваряйте си очите, защото дори тук се срещат отряди на Тъмната империя. Той погледна към тримата другари, които стъкмяваха лагер, за да прекарат нощта.