— Сега разбирам защо непрестанно се оплакваше, че си болен — заяде се с него Хоукмун. — Тия доспехи ще разболеят всеки. Почти съм готов да зарежа целия план.
— С времето ще привикнеш с тях — успокои го д’Аверк. — Малко ще покашляш и ще те стягат тук-там, но пък като ги свалиш ще се чувстваш като гол охлюв.
— Предпочитам да съм гол — ядосваше се Оладан докато пристягаше ремъците на мечата маска. Внезапно я изпусна и тя изтрака на пода.
— По-внимателно — предупреди го д’Аверк. — Да не я счупиш.
В отговор Оладан ритна презрително шлема.
Яздиха един ден и една нощ, докато стигнат границата с Чехия. Нямаше никакво съмнение, че Тъмната империя бе завладяла напълно тази малка провинция, защото преминаваха само през опожарени градове, а пътят бе осеян с разкъсани от лешоядите трупове, чийто гъсти ята кръжаха ниско над главите им и от време на време се спускаха, за да си устроят поредното пиршество. Нощта бе толкова светла, сякаш слънцето бе останало да грее, но всъщност се озаряваше от пожарищата на градовете, селата и махалите, които димяха наоколо. А черните орди на островната империя на Гранбретан се носеха с диви крясъци из полето — като демони от пъкъла — размахващи факли и мечове.
Малцината оцелели се криеха където намерят, а при вида на четиримата приятели, облечени в доспехи на гранбретанци, мирните жители се разбягваха ужасени. Взимаха ги за поредната, макар и малобройна дружина на подпалвачи и убийци и нито приятелите, нито враговете им се досещаха кой се крие под маските.
Настъпи поредното утро, забулено в черни пушеци, озарено от заревото на кладите, утро на покрити с пепел ниви и изтъпкана реколта, на прекършени цветя и окървавени трупове или с други думи — утро, каквото настъпваше във всички земи, които бяха смазани от тежкия ботуш на Тъмната империя.
По прашния път срещу тях се зададе конен разезд — ездачите бяха загърнати в дълги черни плащове, които покриваха дори шлемовете им. Препускаха на мощни врани коне, но се бяха прегърбили в седлата като да идваха от далечен път.
Когато наближиха Хоукмун промърмори разтревожено:
— Това са гранбретанци и очевидно нещо е събудило интереса им към нас…
Водачът им пръв отметна назад качулката си и отдолу се показа лъскава меча маска, покрита с красиви орнаменти също като тази на д’Аверк. Той дръпна юздите на черния си жребец и даде знак на останалите да спрат.
— Тишина и тримата — нареди им д’Аверк и ги поведе към очакващите ги войни.
— Аз ще говоря.
Междувременно иззад шлема на водача се разнесоха странни и причудливи звуци примесени с протяжен хленч и тихичко ръмжене, та измина доста време, преди Хоукмун да се досети, че това ще е тайният език на Ордена на мечката.
Още по-изненадан беше, когато от гърлото на д’Аверк бликнаха подобни звукосъчетания. Разговорът продължи известно време, накрая д’Аверк посочи с палец пътя зад тях, а водачът на мечките кимна с глава в противоположната посока. После водачът пришпори коня си, заобиколи четиримата приятели и продължи, следван от останалите ездачи.
— Какво искаше? — попита Хоукмун.
— Попита дали сме виждали стада с добитък. Изглежда това беше авангард на някаква по-голяма част, изпратен да търси провизии за стана.
— И що за стан е това?
— Доста голям, ако се съди по думите на водача и се намира само на четири мили от тук. Готвят се за щурм срещу последния незавзет град — Брадичла. Бил съм там — градчето е с чудесна архитектура.
— Това е съвсем близо до Австрия — допълни Изелда. — А зад Австрия е Италия и после… Прованс и нашите земи.
— Вярно — ухили се д’Аверк. — Нямаш грешка в познанията по география. Но все още не сме у дома и ни предстои да изминем най-опасната част от пътя.
— А какво ще правим с този стан? — попита Оладан. — Ще го заобиколим ли, или ще опитаме да минем през него?
— Доста е обширен — каза д’Аверк. — Най-добре ще е ако минем през него, дори може и да останем за една нощ, за да научим как се развива поредната кампания на Тъмната империя. А също и дали знаят, че сме наблизо.
Хоукмун се обади с приглушен глас зад шлема.
— Струва ми се, че ще е прекалено опасно. Но пък ако се опитаме да заобиколим стана, може да пробудим нечий подозрения. Добре, да минем през него.