Изведнъж зад тях се разнесе тропот от галопиращ кон и те се извърнаха, готови да посрещнат поредната атака, но видяха, че към замъка приближава в конник с исполински ръст. Имаше продълговат, покриващ цялото му лице шлем, а бронята му бе изкована от злато и мрамор. Хоукмун свъси вежди.
— Какво ли иска този предател и крадец? — каза той.
Рицаря в Мрамор и Злато дръпна юздите на коня и спря пред тях. Иззад шлема се разнесе познатият дълбок, басов глас.
— Моите почитания, защитници на Камарг. Виждам, че денят не е протекъл много успешно за вас. Утре барон Мелиадус ще празнува победа.
Хоукмун отри челото си с ръкав.
— Едва ли е трудно да се види онова, което знаят всички, Рицарю. Какво си дошъл да откраднеш този път?
— Нищо — рече рицарят. — По-скоро да ви донеса нещо.
Той се пресегна назад и вдигна в ръка седлото на Хоукмун.
Дориан почувства как надеждата отново го изпълва, той се вдигна ръка, пое седлото и отвори един от страничните джобове. Вътре, грижливо увит в плат, лежеше дарът на Ринал, който сякаш бе получил преди векове. Изглеждаше съвсем непокътнат. Хоукмун разви плата и видя, че кристалната машина е здрава.
— Но защо трябваше да ми го отнемаш?
— Нека влезем в замъка и ще ви обясня всичко — предложи Рицаря в Мрамор и Злато.
Настаниха се в гостната, а Рицаря се изправи пред камината и огледа смълчаните лица.
— Изоставих ви в замъка на Лудия бог, — поде той разказа си — защото не се съмнявах, че чудовищата ще ви изведат в безопасност. Но знаех също така, че по пътя ви очакват нови премеждия и подозирах, че може да попаднете в плен. Ето защо реших да взема подаръка на Ринал и да го запазя далеч от нежелани посегателства, докато се завърнете в Камарг.
— А аз те мислех за крадец! — рече Хоукмун. — Съжалявам, Рицарю.
— Но какъв е този предмет? — попита граф Медни.
— Това е една древна машина — отвърна Рицаря, — създадена в отминали времена, когато науката е била в своя апогей.
— Оръжие? — вдигна вежди графът.
— Не. Това е уред, който е в състояние да изкривява отделни части на пространството и времето и да ги премества в други измерения. Докато съществува тази машина, тя е в състояние да поддържа изкривяването, но ако поради грешка или нещастен случай бъде разрушена, изкривената част се връща обратно във времето и пространството, където принадлежи.
— И как се борави с нея? — попита Хоукмун, който едва сега си спомни, че не беше получил никакви инструкции.
— Трудно е да се обясни, защото термините ще ви се сторят непознати — отвърна Рицаря в Мрамор и Злато. — Ринал ми даде доста подробно описание и мисля, че ще се справя.
— Добре де, какъв е смисълът от всичко това? — намеси се д’Аверк. — Ще изпратите барон Мелиадус и неговите хрътки в забвение, та повече да не ни досаждат, така ли?
— Не — поклати глава Рицаря. — Ей сега ще ви обясня…
В този миг вратата се отвори и в гостната нахлу покрит с прах войник.
— Господарю — извика той на граф Медни. — Барон Мелиадус ви чака пред стените на града. Иска да преговаряте.
— Нямам какво да му кажа — заяви графът.
— Казва, че тази нощ щели да ни атакуват. До един час щял да срине стените на града, защото получил свежи подкрепления и не се налагало да чака повече. Каза също така, че ако му предадете дъщеря си, Хоукмун, д’Аверк и самия себе си, щял да пощади останалите.
Графът се замисли, но Хоукмун избра този миг, за да се намеси:
— Безсмислено е да участваме в подобни преговори, граф Медни. И двамата познаваме добре предателската натура на барона. Единствената му цел е да деморализира защитниците на града.
Граф Медни въздъхна.
— Но ако това, което казва е вярно, а аз съм склонен да мисля така, тогава до един час стените на града наистина ще бъдат сринати и всички ще загинем.
— Но с чест — добави д’Аверк.
— Така е — отвърна графът с тъжна усмивка. — С чест. — Той се обърна към вестителя. — Съобщи не барон Мелиадус, че не желая да разговарям с него.
Войникът се поклони.
— Ще предам думите ви, милорд.
Той напусна гостната.
— Най-добре да се върнем при стените — предложи уморено граф Медни и се надигна. В този миг Изелда влезе в гостната.
— Ах, татко, Дориан, радвам се да видя, че и двамата сте невредими.
Хоукмун я прегърна.
— Но ще трябва да се връщаме — прошепна й той. — Мелиадус готвел нова атака.
— Почакайте — обади се Рицаря в Мрамор и Злато. — Все още не съм ви описал моя план.
Дванадесета глава
Бягство в забвение