— Какъв е този полицейски час? — попита джинът.
Очите на момчето се уголемиха.
— Ти къде си бил досега, друже? След онова злощастно нападение над Парламента, има обявен полицейски час след осем часа всяка вечер. Нищо няма да постигнат, но наблюдателните сфери са излезли, както и Нощната полиция, така че сигурно ще искаш да се покриеш някъде преди да те открият и да те изядат. Изглежда сякаш досега си имал късмет. Ще ти кажа какво — аз мога да ти намеря добро място да се подслониш тази вечер, ако имаш нужда. Това е безопасно местенце, точно там трябва да отидеш. — Той направи пауза, огледа се и снижи глас: — Ако имаш нещо, което би искал да продадеш.
Натаниел го гледаше безизразно.
— Благодаря. Нямам.
Момчето се почеса по врата.
— Както искаш. Е, нямам време да се мотая и да си бъбря. Някои от нас си имат работа. Ще тръгвам. — Хвана дръжките на количката си и тръгна, но Натаниел забеляза, че няколко пъти ги поглежда през рамо.
— Странно — каза Бартимеус. — Какво беше това?
Натаниел сви рамене. Вече беше спрял да мисли за случая.
— Върви и донеси някаква храна и по-топли дрехи. Ще се върна в библиотеката и ще прочета това.
— Много добре. Опитай се този път да стоиш далеч от неприятности, докато ме няма. — Джинът се обърна и влезе в тълпата.
Статията беше на втора страница, сбутана между ежемесечна обява за търсене на нови чираци на Министерството по заетостта и кратък доклад за кампанията в Италия. Беше разположена в три колони. Със съжаление се отбелязваше смъртта на министъра на вътрешните работи Артър Ъндъруд и съпругата му Марта в голям пожар в къщата им. Пламъците започнали около 10.15 вечерта и били потушени чак три часа по-късно от пожарникарите и магьосниците за спешни случаи, но до това време цялата сграда била унищожена. Двете съседни къщи били сериозно засегнати, а обитателите им били евакуирани. Причината за пожара била неизвестна, но полицията искала да разпита чирака на господин Ъндъруд, Джон Мандрейк, дванайсетгодишен, чието тяло не било открито. Според неясни свидетелски показания, той бил видян да бяга от мястото. Говорело се, че Мандрейк е емоционално нестабилен; за него било известно, че е нападнал няколко известни магьосници предишната година и хората се предупреждаваха да внимават. Смъртта на господин Ъндъруд, заключаваше статията, била тъжна загуба за правителството. Той бе служил съвестно на своето министерство през целия си живот и беше дал своя много сериозен принос, но вестникът не разполагал с достатъчно място да опише всичко.
Седнал под прозореца, Натаниел остави вестника да падне. Главата му се сведе върху гърдите, затвори очи. Виждаше ясно, черно на бяло, потвърждение на това, което вече знаеше, и реалността го блъсна като влак. Залитна, копнеейки сълзите да потекат, но скръбта му остана потисната и неизразена. Не ставаше така. Беше прекалено изморен за каквото и да било. Искаше само да поспи…
Един ботуш го срита грубо. Той се сепна и се разбуди.
Джинът стоеше над него и се хилеше. Носеше хартиена торбичка, от която обещаващо се издигаха кълбета дим. Непоносимият глад надви достойнството на Натаниел — той грабна торбата и без малко да разсипе в скута си пластмасовата чаша кафе. За негово облекчение под чашата имаше две внимателно опаковани в гланцирана хартия пакетчета, всяко от които съдържаше горещ сандвич с пържола и салата. На Натаниел му се стори, че никога в живота си не е хапвал нещо по-вкусно. Само за две минути сандвичите бяха изчезнали и той седеше задъхан, стиснал кафето с премръзнали пръсти.
— Какво представление само — каза джинът.
Натаниел сръбна шумно от кафето.
— Откъде взе това?
— Откраднах го. Накарах един продавач да го приготви и после хукнах, докато той беше на касата. Нищо особено. Повикаха полиция.
Натаниел изпъшка.
— Само това ни трябва.
— Не се бой. Ще издирват висока руса жена в кожено палто. И като говорим за това — той посочи малка купчинка сред боклуците на пода, — ей там ще намериш малко по-свестни дрехи. Палто, панталон, шапка и ръкавици. Надявам се да ти станат. Взех най-мършавия размер, който успях да намеря.
Няколко минути по-късно Натаниел вече беше по-добре нахранен, по-добре облечен и отчасти възстановен. Той седна край огъня да се стопли. Джинът клекна наблизо и се взря в пламъците.
— Те мислят, че съм го направил аз. — Натаниел посочи вестника.
— Е, какво очакваш? Лавлейс няма да им каже истината, нали? Кой магьосник би постъпил толкова глупаво? — Бартимеус го изгледа многозначително. — Самият смисъл на целия този пожар беше да прикрие всички следи от посещението му. И понеже не можа да те убие, той те накисна, за да опереш пешкира.