— Полицията ме издирва.
— Да. От едната страна е полицията, от другата — Лавлейс. Той ще изпрати копоите си да се опитат да те проследят. Като в клещи. Иска точно това — да бягаш, да си изолиран, да не му създаваш проблеми.
Натаниел изскърца със зъби.
— Ще я видим тази работа. Ами ако аз самият отида в полицията? Могат да нахлуят в къщата му, да намерят Амулета…
— Мислиш ли, че ще те послушат? Ти си издирван мъж. Използвам „мъж“ в най-общия възможен смисъл на думата. А дори и да не беше такъв, все пак аз щях много да внимавам преди да се свържа с полицията. Лавлейс не действа сам. Господарят му, Скайлър…
— Скайлър? — Разбира се, сбръчканият стар мъж с червената кожа. — Скайлър е господарят му? Да… познавам го. Дочух ги да обсъждат Амулета в Парламента. Има и още един, наречен Лайм.
Джинът кимна.
— Това може да е само върхът на айсберга. Когато откраднах Амулета през онази нощ, ме преследваха огромен брой търсещи сфери — това беше дело на няколко магьосници. Ако това наистина е голяма конспирация и отидеш в полицията, не можеш да се довериш на никой от тези, които са на власт. Те могат да го предупредят и той да те убие. Например Шолто Пин, търговецът на артефакти, вероятно също е замесен. Той е един от най-близките приятели на Лавлейс и всъщност дори вчера обядваха заедно. Разбрах това малко преди да бъда заловен в магазина на Пин.
Гневът на Натаниел се разпали.
— Бил си прекалено безразсъден! Поисках от теб да проучиш Лавлейс, а не да ме поставяш в опасност.
— Самообладание, самообладание. Точно това и правех. Именно в магазина на Пин открих информация за Амулета. Лавлейс беше накарал да го вземат от един правителствен магьосник на име Бийчъм, чието гърло било прерязано от крадеца. Правителството си го иска обратно адски много. Щях да науча и още, но ме посети един африт и ме заведе в Тауър.
— Но ти избяга. Как?
— Ааа, е, това беше интересно — продължи Бартимеус. — Самият Лавлейс нахлу и ме измъкна. Сигурно беше чул от Пин или от някой друг, че е бил заловен един невероятно виртуозен джин и веднага се е досетил, че аз съм откраднал Амулета. Той изпрати своите джинове Факарл и Джабор на спасителна мисия — едно изключително рисковано начинание. Защо си мислиш, че го е направил?
— Искал е Амулета, естествено.
— Точно така — и му трябва, за да го използва скоро. Това ни го каза миналата нощ. Факарл каза същото: ще бъде използван за нещо голямо през следващите няколко дни. Времето е от съществено значение.
Един полузабравен спомен се раздвижи в съзнанието на Натаниел.
— Някой в Парламента каза, че скоро Лавлейс щял да прави някакъв бал или конференция. Някъде извън Лондон.
— Да, научих и това. Лавлейс има съпруга, приятелка или позната на име Аманда. Точно тя ще е домакин на конференцията в някаква резиденция или нещо подобно. Ще присъства и министър-председателят. Видях тази Аманда в къщата на Лавлейс, когато откраднах Амулета. Той се опитваше много усилено да я очарова — значи не може да му е съпруга. Съмнявам се, че се познават отдавна.
Натаниел се замисли за момент.
— Дочух Лавлейс да казва на Скайлър, че иска да отмени конференцията. Това беше, когато Амулета не беше в него.
— Да, но сега отново го притежава.
Още един пристъп на ледена ярост замая главата на Натаниел.
— Амулета на Самарканд. Откри ли свойствата му?
— Малко повече от това, което винаги съм знаел. Отдавна има репутацията на предмет с голяма сила. Шаманът, който го направи, беше наистина могъщ магьосник — много по-велик от глупавата ви тълпа тук. Неговото или нейното племе не е имало книги или пергаменти: тяхното познание се е предавало само по спомени, от уста на уста. Както и да е, Амулетът предпазва носещия го от магическа атака — горе-долу това е, най-общо казано. Той не е талисман — не може да бъде използван агресивно, например за да убиеш съперниците си. Действа само предпазно. Всички амулети…
Натаниел го прекъсна остро.
— Не ми чети лекции! Знам какво правят амулетите.
— Просто проверявах. Не съм много сигурен на какво учат децата в наши дни. Е, аз станах свидетел на малка част от силата на Амулета, когато го занесох в кабинета на Ъндъруд, за да го натопиш.
Лицето на Натаниел се разкриви.
— Не исках да го натопя!
— Ама разбира се, че не си. Но амулетът се справи с една, без съмнение, сравнително слаба огнена магия без никакъв проблем. Погълна я като едното нищо. Ликвидира и мижавата атака на Ъндъруд снощи, както може би си видял, докато висеше под мишницата ми. Според един от информаторите ми, за Амулета се говори, че съдържа същество от центъра на Другото Място. Ако е така, наистина е доста мощен.