Очите на Натаниел го боляха. Той ги разтърка. Нуждаеше се от сън повече от всичко друго.
— Каквито и да са точните способности на Амулета — продължи джинът, — ясно е, че Лавлейс ще го използва през следващите няколко дни, на конференцията, която организира. Как? Трудно е да се отгатне. Защо? Това е лесно. Иска да завземе властта. — Той се прозина. — Старата история.
Натаниел изруга.
— Той е ренегат, предател!
— Той е обикновен магьосник. И ти си същият.
— Какво? Как смееш! Ще…
— Е, може би още не. Трябват ти няколко години. — Джинът изглеждаше леко отегчен. — И така, какво предлагаш да правим?
Една мисъл премина през главата на Натаниел.
— Чудя се… — каза той. — Парламентът беше нападнат преди два дни. Мислиш ли, че Лавлейс стои и зад това?
Джинът изглежда се двоумеше.
— Съмнявам се. Прекалено аматьорско беше. И освен това, съдейки по кореспонденцията на Лавлейс, той и Скайлър не очакваха нищо онази вечер.
— Господарят ми смяташе, че е била Съпротивата — хора, които мразят магьосниците.
Бартимеус се ухили.
— Това вече е много по-вероятно. Внимавайте — може да не са организирани в момента, но накрая ще ви пипнат. Винаги се случва така. Вземи например Египет, вземи Прага…
— Прага е декадентска.
— Магьосниците на Прага са декадентски. И вече не управляват. Погледни ей там… — В една част на библиотеката гниещите рафтове бяха паднали. Стените на мястото бяха украсени с графити и някакви внимателно нарисувани йероглифи. — Заклинания от Старото царство — каза Бартимеус. — Ето ти урок по вандалщина. „Смърт на господарите“ заявява онзи големият. Това си ти, Нати, момчето ми, ако не греша.
Натаниел не му обърна внимание; опитваше се да подреди мислите си.
— Прекалено опасно е да ходя при властите за Лавлейс — рече той бавно. — Така че има само една алтернатива. Ще отида на конференцията лично и там ще разкрия заговора.
Джинът се покашля многозначително.
— Мисля, че споменахме нещо за неоправдания риск… Внимавай, тази идея ми изглежда самоубийствена.
— Не и ако я планираме внимателно. Първо, трябва да разберем къде и кога ще се състои конференцията. Това ще е трудно… Ще се наложи да излезеш и да научиш това вместо мен. — Натаниел изруга. — Но това ще отнеме време! Само да имах някои книги и подходящия тамян — можех да организирам цяла армия от дяволчета, които веднага да започнат да шпионират всички министри! Не — биха били прекалено трудни за контролиране. Или пък бих могъл…
Джинът беше вдигнал вестника и го разлистваше.
— Или пък можеш просто да прочетеш информацията, написана тук.
— Какво?
— Тук в парламентарния лист. Слушай: „Сряда, 2 декември, Хедълхам Хол. Аманда Каткарт е домакин на ежегодната парламентарна конференция и зимен бал. Сред гостите ще присъстват многоуважаваният Рупърт Девъро, Ангъс Неш, Джесика Уитуел, Клоуи Баскар, Тим Хилдик, Шолто Пин и други членове на елита.“
Натаниел грабна вестника и го прочете.
— Аманда Каткарт — това трябва да е приятелката на Лавлейс. Няма съмнение. Това трябва да е.
— Жалко, че не знаем къде се намира Хедълхам Хол.
— Гадателското ми стъкло ще открие къде е. — Натаниел измъкна от джоба си бронзовия диск.
Бартимеус го изгледа подозрително.
— Съмнявам се. Това е най-калпавото нещо, което съм виждал.
— Аз лично го направих.
— Именно.
Натаниел прокара ръка по диска два пъти и промърмори заклинанието. На третото повикване лицето на дяволчето се появи, въртейки се като на въртележка. То повдигна едната си вежда с лека изненада.
— Не си ли мъртъв? — попита то.
— Не.
— Жалко.
— Спри да се въртиш — изръмжа Натаниел. — Имам задача за теб.
— Чакай малко — рече дяволчето като внезапно спря със скърцане. — Кой е това до теб?
— Това е Бартимеус, друг от моите роби.
— Иска му се да мисли така — каза джинът.
Дяволчето се намръщи.
— Това ли е Бартимеус? Онзи от Тауър?
— Да.
— Той не е ли мъртъв?
— Не.
— Жалко.
— Той е могъщ. — Бартимеус се протегна и се прозина. — Кажи му да внимава. Обикновено си чистя зъбите с дяволчета с неговите размери.
Бебето направи скептична физиономия.
— Така ли? Ям джинове като теб на закуска, друже.