Изминаха пет тихи минути. Реката се блъскаше и въртеше около калните подпори на кея. Пред луната преминаха облаци. Внезапно във всички прозорци на изоставената къща оттатък реката блесна слаба зелена светлина. В нея, търсейки се движеха прегърбени сенки. Не откриха нищо; светлината се събра и се превърна в пламтяща мъгла, която се отдалечи от прозорците и се разсея. Тъмнината отново обгърна къщата. Веднага излетях на юг, стрелвайки се и спускайки се от улица към улица.
Продължих трескавия си бягащ танц из Лондон през половината нощ. Сферите21 вече бяха дори повече, отколкото се бях опасявал (очевидно бяха призовани от повече от един магьосник) и се появяваха над мен през равномерни интервали. За да бъда в безопасност, трябваше да продължавам да се движа и дори така на два пъти без малко да ме хванат. Единият път прелетях покрай ъгъла на една административна сграда и почти се сблъсках със сферата, която идваше от другата страна; друга долетя над мен, докато повален от умора се бях сгушил в една бреза в Грийн Парк. И в двата случая успях да избягам преди да пристигнат подкрепления.
Скоро бях на края на силите си. Постоянното натоварване от поддържането на физическата ми форма ме изтощаваше и изразходваше ценна енергия. Затова реших да предприема друга тактика — да намеря място, където пулсирането на Амулета щеше да бъде погълнато от други магически излъчвания. Беше време да се смеся с Тълпата, с Простолюдието: с други думи, с хората. Бях отчаян.
Отлетях обратно към центъра на града. Дори и в този късен час, туристите на площад Трафалгар все още прииждаха в подножието на статуята на Нелсън, като многоцветен прилив, купувайки талисмани на половин цена от официалните търговски будки, сбутани между бронзовите статуи на лъвовете. От площада се издигаше какофония от магически импулси. Беше добро място да се скрия.
Една перната светкавица се стрелна надолу от тъмнината на нощта и изчезна в тясното пространство между две будки. След малко от там изникна младо, тъжно египтянче и си проправи път с лакти през тълпата. Носеше нови, сини дънки и черно ватирано яке върху бяла тениска; имаше също и чифт големи бели маратонки с връзки, които постоянно се развързваха. То се смеси с множеството.
Усетих как Амулета пари на гърдите ми. Той излъчваше на равни интервали малки горещи вълни, по две една след друга като сърдечен ритъм. Искрено се надявах, че този сигнал сега щеше да бъде погълнат от аурите наоколо.
Голяма част от магията тук беше просто шоу, нищо съществено. Площадът беше осеян с лицензирани шарлатани, продаващи дребни талисмани и дрънкулки, одобрени от властите за обща употреба22. Ококорени туристи от Северна Америка и Япония нетърпеливо претърсваха купищата многоцветни камъчета и евтините бижута, опитвайки се да си спомнят зодиите на роднините си в къщи, докато бяха търпеливо подканяни от говорещите кокни23 весели търговци. Ако не бяха проблясващите светкавици на фотоапаратите, щях да си помисля, че съм обратно в Карнак24. Сключваха се сделки, надаваха се щастливи викове, всички се усмихваха. Беше една неизменна картина на наивността и алчността.
Но не всичко на площада беше безобидно. Тук-там пред входовете на малки, затворени палатки стояха мъже със сериозни лица. Посетителите се допускаха в тях един по един. Очевидно вътре имаше наистина стойностни артефакти, тъй като без изключение пред всяка от тях се мотаеха малки наблюдатели. Те имаха разнообразни незабележими форми — най-вече гълъби. Избягвах да се приближавам твърде много в случай, че бяха по-възприемчиви отколкото изглеждаха.
Сред тълпата се шляеха и няколко магьосници. Те едва ли щяха да купуват нещо от тук; по-скоро бяха нощна смяна в правителствените офиси в Уайтхол и бяха излезли за глътка чист въздух. На второ ниво единият (в хубав костюм) бе придружаван от дяволче, подскачащо по петите му; другите (по-опърпано облечени) просто оставяха след себе си издайническия аромат на тамян, засъхнала пот и восък от свещи.
21
Търсещите сфери като тези са вид здрави дяволчета. Притежават огромни несъразмерни уши и една мъхеста ноздра, което ги прави изключително чувствителни към магически импулси и невероятно раздразнителни, ако бъдат подложени на силен шум или противна миризма. Поради това през част от нощта бях принуден да се укривам в канализацията на Ротърхит (Полуостров на р. Темза в Югоизточен Лондон), която в момента се ремонтираше.
22
Особено популярни бяха едни кристални стъкълца, за които се твърдеше, че излъчват удължаваща живота аура. Хората ги окачваха на вратовете си за късмет. Стъкълцата нямаха никакви магически свойства, но предполагам, че по свой собствен начин те наистина имаха предпазваща функция: всеки, който носеше такова нещо, моментално се обозначаваше като магически невеж и в резултат на това беше игнориран от многото воюващи фракции от магьосници. В Лондон беше опасно човек да има дори и най-малкото магическо познание: в този случай той ставаше полезен и/или опасен — и затова беше лесна плячка за други магьосници.