И отново безпомощността му го вбеси. Проклет да е джинът! Никога не беше на разположение, когато се нуждаеше от него! Ако някога хванеше крадците, щяха да понесат такова… А сега накъде? Спря край един висок прозорец с решетки, зацапан с мръсотия. В далечината различи шума от количка, която трещеше по камъните. Лявото отклонение. Тръгна по него.
След малко осъзна, че звукът пред него се бе променил. Мърморещи гласове замениха шума от движението. Сега тръгна по-предпазливо, притискайки се плътно към стената и пристъпвайки много внимателно, за да избегне плискането на локвите.
Уличката свърши при една тясна калдъръмена алея, осеяна с мръсни малки работилници, всичките изоставени, с врати и прозорци, покрити с дървени капаци. Сенки изпълваха входовете им като паяжини. Във въздуха се носеше лек мирис на дървени стърготини.
Видя, че количките седят в средата на алеята. Прътът с фенера на Стенли беше махнат от количката и сега се виждаше да свети в един покрит вход. На фона на бледото му сияние спокойно разговаряха три силуета — Фред, Стенли и още някой: слаба фигура, облечена в черно. Натаниел не можеше да различи лицето.
Той почти не дишаше: напрегна се да чуе думите. Не стана. Беше прекалено далеч. Сега не можеше да се бие с тях, но всяко късче информация можеше да се окаже полезно в бъдеще. Струваше си риска. Промъкна се малко по-близо.
Пак нямаше успех. Можеше единствено да каже, че Фред и Стенли само мълчаха, а другата фигура не спираше да говори. Имаше висок глас, младежки и остър.
Малко по-близо…
При следващата стъпка ботушът му ритна празна винена бутилка, която беше подпряна на стената. Тя се заклати и издрънча леко по тухлите, след което се изправи отново. Не падна, но издрънчаването беше достатъчно. Светлината във входа се раздвижи и три лица се обърнаха към него: на Стенли, на Фред и…
Частицата от секунда, която Натаниел имаше, му позволи да хвърли само един кратък поглед, но лицето се запечата неизличимо в ума му. Лице на момиче, бледо и младо, обградено от права тъмна коса. Очите й бяха големи, изумени, но не изплашени, а жестоки. Чу я как изкрещява някаква заповед, видя Фред да скача напред, мярна нещо бледо и лъскаво да се стрелва към него в мрака. Наведе се светкавично и сцепи главата си отстрани на тухлите на сградата. В гърлото му се надигна жлъчка, пред очите му избухна светлина и той рухна в локвата до основата на стената.
Лежеше неподвижно, нито напълно в безсъзнание, нито буден, със затворени очи, отпуснато тяло, неясно усещайки околността. Към него се приближиха трополящи стъпки, застърга метал, изскърца кожа. Усети до себе си присъствие и нещо леко докосна лицето му.
— Не го уцели. В безсъзнание е, но е още жив. — Гласът беше женски.
— Мога да му прережа гърлото заради теб, Кити.
Това беше Фред.
Натаниел не можеше да каже колко дълго е било мълчанието, което последва.
— Не… Той е просто едно глупаво дете. Да вървим.
В тъмната алея настана тишина. Натаниел остана напълно неподвижен дълго след като главата му спря да се върти, дълго след като водата се беше просмукала в палтото му и бе смразила плътта му. Не смееше да помръдне.
34
Бях се върнал преди почти пет часа, когато откъм разхлабената дъска се чу звук. Моят тъжен, мърляв и изключително зле миришещ господар влезе със залитане обратно в библиотеката. Оставяйки диря от нещо, което се надявах, че е кал, той закуцука като някакъв гигантски охлюв нагоре по стълбището към стаята на първия етаж, където веднага се строполи до стената. От чисто научно любопитство запалих малък Пламък и го разгледах отблизо. Добре че преди си бях имал работа със страшни дяволчета и тем подобни, защото той не беше красива гледка. Изглеждаше сякаш е бил хванат и овъргалян в особено силно воняща тиня или някой обор преди да го натикат с главата напред в каца с помия. Косата му се беше слепнала и изглеждаше като задник на бодливо прасе. Дънките му бяха скъсани и окървавени на коляното. Имаше ожулване на бузата и лошо порязване над едното ухо. Но най-хубавото беше, че очите му излъчваха ярост.
— Приятно ли прекарахте вечерта, сър?
— Огън — изръмжа той. — Направи ми огън. Замръзвам.