Този надменен, господарски маниер изглеждаше малко не на място, при положение че идваше от нещо, което дори и чакал би отхвърлил с презрение, но не възразих. Беше ми прекалено забавно. Така че събрах няколко парчета дърво, разпалих живителния огън и се настаних (във формата на Птолемей) толкова близо до него, колкото можех да понеса заради аромата.
— Е — рекох весело, — това е една приятна разлика в развитието на нещата. Обикновено джинът се връща изтощен и покрит с мръсотия. Одобрявам такива нововъведения. Какво те накара да напуснеш библиотеката? Силите на Лавлейс ли те откриха? Джабор ли нахлу тук?
Той проговори през стиснатите си зъби.
— Отидох да взема вестник.
Ставаше все по-хубаво и по-хубаво! Разтърсих глава съжалително.
— Трябва да оставяш такива опасни задачи на по-квалифицираните: следващият път накарай някоя бабичка или току-що проходило дете…
— Млъквай! — Очите му пламтяха. — Беше онова вестникарче! И приятелят му Фред! Двама обикновени! Те ми откраднаха диска — онзи, който бях направил сам — и ме примамиха надалеч оттук. Последвах ги и се опитаха да ме убият; и щяха да го направят, ако не беше момичето…
— Момичето ли? Какво момиче?
— … и все пак си разбих главата и паднах в локвата, а после те изчезнаха, не можах да намеря пътя на връщане, а вече беше настъпил полицейският час и сферите бяха излезли и трябваше постоянно да се крия, докато минаваха. Накрая намерих един поток под мост и лежах там в калта цяла вечност, докато светлините патрулираха нагоре-надолу по пътя. А после, когато изчезнаха, аз все пак трябваше да намеря пътя за връщане. Отне ми часове! И си нараних коляното.
Е, не звучеше точно като Шекспир, но беше най-добрата приспивна история, която бях чувал от много време. Доста ме развесели.
— Те са част от Съпротивата — продължи той, взирайки се в огъня. — Сигурен съм. Те ще продадат диска ми — ще го дадат на същите хора, които нападнаха Парламента! Ах! — Той сви юмруци. — Защо не беше там да ми помогнеш? Можех да ги заловя, да ги принудя да ми кажат кой е водачът им.
— Ако си спомняш — отбелязах студено, — бях на мисия, която ти ми възложи. Кое беше момичето, което спомена?
— Не знам. Видях я само за секунда. Тя ги командваше. Един ден ще я намеря и ще я накарам да си плати!
— Мислех, че каза, че тя ги е спряла да не те убият?
— Все пак тя ми взе диска! Тя е крадец и предател.
Каквото и друго да беше момичето освен тези определения, тя ми беше позната. Осени ме една мисъл.
— Как разбраха, че дискът е в теб? Ти ли им го показа?
— Не. Да не ме смяташ за глупак?
— Това не е важно. Сигурен ли си, че не си го измъкнал, докато си бъркал за дребни?
— Не съм. Вестникарчето просто знаеше отнякъде. Сякаш беше джин или дяволче.
— Интересно… — Звучеше ми като същата сбирщина, която ми се беше нахвърлила през нощта, когато взех Амулета на Самарканд. И на моето момиче и приятелчетата й също не им беше необходимо да виждат Амулета, за да знаят, че е в мен. А по-късно ме бяха открили зад прикриващата ме магия. Полезни способности… които очевидно се използваха доста пълноценно. Ако бяха част от това движение наречено „Съпротивата“, явно че опозицията на магьосниците беше по-развита — и може би по-страшна — отколкото си мислех. Времената в Лондон се меняха…
Не споделих тези мисли с момчето. Все пак той беше врагът, а последното нещо, от което се нуждаят магьосниците, са мъдри прозрения.
— Ако оставиш за минутка нещастията си настрана — рекох аз, — вероятно ще искаш да чуеш доклада ми?
Той изсумтя.
— Намери ли Хедълхам Хол?
— Да, и ако искаш мога да те заведа там. Край Темза има железопътна линия, водеща на юг, през реката и извън Лондон. Но първо трябва да ти кажа за защитите, които Лавлейс е издигнал около къщата на приятелката си. Забележителни са. Летящи фолиоти патрулират над околността, а през това време на произволни места из имота се материализират по-висши създания. Над самия парцел има поне два защитни купола, които също си сменят местата. Не можах дори да премина границата при набега си, а ще бъде още по-трудно, ако трябва да влача и мъртвец като теб.
Не се върза на уловката. Беше прекалено изморен.
— Обаче — продължих аз, — с цялото си същество чувствам, че крият нещо в резиденцията. Защитите са на мястото цели два дни по-рано, което включва огромен разход на енергия. Това говори, че се извършва нещо нередно.
— Колко ще отнеме да стигнем дотам?
— Можем да стигнем границите на имота преди мръкване, ако хванем ранен сутрешен влак. След това има дълго вървене пеша. Но ще трябва да тръгнем сега.