През следващия час още на два пъти към кръстовището се приближиха коли. Първата беше цветарска камионетка, управлявана от мърлява жена с цигара в устата. Тъкмо щях да се нахвърля върху нея, когато с крайчеца на мишето си око забелязах три коса, носещи се мързеливо ниско над храсталака. Дребните им очички се въртяха насам-натам. Нямах шанс: щяха да видят всичко. Скрих се и оставих жената да си кара по пътя.
Косовете отлетяха, но следващият пътник също не ми свърши работа: магьоснически кабриолет, този път идващ от посоката на резиденцията. По-голямата част от лицето на шофьора беше скрито под бейзболна шапка и чифт очила за шофиране: успях само да зърна преминаващата червена брада, къса и оформена, докато профучаваше покрай мен.
— Кой е този? — попитах. — Друг съучастник ли?
— Никога не съм го виждал преди. Може би точно той влезе в имението снощи.
— Който и да е, явно няма да остава за дълго.
Бездействието започваше да се отразява на момчето. Удари с юмрук по тревата.
— Ако не се вмъкнем скоро, всички останали гости ще започнат да пристигат. Ще имаме нужда от време там вътре, за да открием какво става. Ах! Само да имах повече сила!
— Вечният вопъл на всички магьосници — казах изморено. — Имай търпение.
Той ме погледна свирепо.
— За да има търпение, необходимо е време, а ние нямаме време.
Но всъщност само двайсет минути по-късно късметът ни проработи.
За пореден път се чу шум от кола; за пореден път прекосих до другия край на храсталака и погледнах от високия бряг. На секундата, в която го направих, знаех, че моментът е дошъл. Беше тъмнозелен бакалски камион, висок и квадратен, с елегантни черни калници и току-що измит. На едната му страна, с големи черни букви бяха изрисувани думите: СКУОЛС И СИН, БАКАЛИТЕ НА КРОЙДЪН, ВКУСНИ ХРАНИ ЗА ВСИЧКИ — и за мое огромно задоволство, изглежда че самите Скуолс и син седяха в кабината. На волана беше застаряващ мъж с плешива глава. До него седеше весел младеж със зелена шапка. И двамата изглеждаха нетърпеливи и доста издокарани за големия си ден. Изглеждаше сякаш главата на стария е била лъскана, докато не е светнала.
Полската мишка напрегна мускули зад камъка, който използваше за засада.
Камионът се приближи с тракащ и ревящ под капака двигател. Погледнах небето — нямаше косове или други опасности. Всичко беше чисто.
Камионът се изравни с храсталака, скрит от полезрението на далечната порта на Хедълхам.
И Скуолс, и син бяха свалили прозорците си, за да дишат приятния въздух. Синът си тананикаше весела мелодия.
Точно когато бяха насред храсталака, синът дочу тих шумолящ звук извън кабината. Погледна надясно.
И видя една полска мишка да лети със свистене във въздуха, в нападателна карате поза, с извадени нокти и с протегнати напред задни крака — право срещу него.
Мишката влетя право през отворения прозорец. Нито Скуолс, нито син имаха време да реагират. В кабината се завихри водовъртеж от неописуеми движения и тя се разтресе силно напред-назад. Камионът се завъртя леко и се покачи на насипа в края на пътя, където колелетата му се подхлъзнаха и забуксуваха. Двигателят заглъхна и спря.
Моментна тишина. Вратата откъм пътника се отвори. Оттам изскочи мъж, който много приличаше на Скуолс, протегна се назад и издърпа изпадналите в безсъзнание тела на Скуолс и син. Синът беше останал без повечето си дрехи.
Необходими бяха само няколко секунди да извлека двамата през пътя, нагоре по насипа и навътре в храсталака. Скрих ги под един храст и се върнах при камиона111.
Това сега беше най-лошата част за мен. Джиновете и превозните средства просто не си пасват; странно усещане е да бъдеш затворен в тенекиен покров, обграден от миризмите на гориво, масло и изкуствена кожа, от вонята на хората и техните творения. Това ти напомня колко слабо и колко противно е чувството да си човек, след като са ти необходими такива грохнали устройства, за да пътуваш надалеч.
Освен това аз всъщност не можех да шофирам112.
Въпреки всичко, отново запалих двигателя и успях да обърна и да се върна на пътя. После продължих към кръстовището. Всичко това ми отне едва минутка, но си признавам, че бях разтревожен: някой наблюдателен страж можеше да се зачуди защо на камиона му трябваше толкова време да мине през дърветата. На кръстовището намалих, огледах се набързо и се наведох към десния прозорец.
111
Факарл би поспорил, че би било много по-експедитивно просто да ги погълна, а Джабор изобщо нямаше да спори, а просто щеше да го направи. Но аз смятам, че от човешката плът ме боли същността. Все едно да ядеш лоша морска храна — прекалено натрупване на мръсотия с всяка хапка.
112
До днес единственият ми опит в шофирането беше през Великата война, когато британската армия лагеруваше на трийсет мили от Прага. Един чешки магьосник, който ще остане неназован, ме натовари да открадна определени документи. Те бяха добре охранявани и бях принуден да преодолея вражеските джинове, като карах служебна линейка в британския лагер. Шофирането ми беше много лошо, но поне ми позволи да направя маскировката си по-реалистична (като пълнех линейката с всички войници, които блъснех по пътя). След като влязох в лагера, мъжете по най-бързия начин бяха откарани в болницата, а аз се измъкнах и откраднах плановете за нападение.