Момчето сбърчи чело.
— Щом не е магьосник или демон, каква е силата му?
— Не се самозалъгвай — рекох мрачно, — има и други видове сила. — Мислех си за момичето от Съпротивата и нейните другарчета.
Бяха ми спестени по-нататъшни въпроси, защото пътят изведнъж се изправи и излязохме от дърветата. И пред себе си видяхме Хедълхам Хол.
Момчето ахна.
При мен ефектът беше различен. Когато си помогнал при построяването на няколко от най-величествените сгради в света и на няколко пъти си давал доста полезни съвети на съответните архитекти118, някакво си второкласно викторианско жилище в готически стил не може да те омае. Знаете какво представлява: множество елементи със заврънтулки и разни кулички119. Беше оградено от огромна поляна, по която само за украса бяха разпръснати пауни и кенгурута120. На поляната бяха издигнати две раирани палатки, към които няколко прислужници вече мъкнеха подноси с бутилки и чаши за вино от терасата. Пред къщата имаше огромно старо тисово дърво; пътят се раздвояваше под разклоненията му. Лявата част се извиваше елегантно към предната част на къщата; дясното разклонение водеше незабележимо отзад. В съответствие със заповедите си, ние поехме по пътя за търговците.
Господарят ми все още поглъщаше цялата гледка със страстен поглед.
— Зарежи жалките си блянове — казах аз. — Ако искаш да имаш такъв, преди това трябва да преживееш днешния ден. Така — сега, след като вече сме вътре, трябва да оформим плана си. Какъв точно е той?
Само за момент момчето отново се беше концентрирало.
— От това, което Лавлейс ни каза — рече той, — предполагаме, че по някакъв начин ще нападне министрите. Не знаем как. Ще се случи след като пристигнат, когато ще са най-спокойни и най-малко бдителни. Амулетът е жизненоважен за плана му, какъвто и да е той.
— Да. Съгласен съм. — Потупах волана. — А какво става с нашия план?
— Имаме две цели: да намерим Амулета и да разберем какъв план е подготвил Лавлейс. Той вероятно ще го носи на себе си. При всички случаи ще е добре охраняван. Ще е полезно да открием къде е, но не искаме да го вземаме от него преди всички да пристигнат. Трябва да им покажем, че е у него: да докажем, че е предател. А ако можем и да им разкрием капана, още по-добре. Ще имаме всички доказателства, от които се нуждаем.
— Правиш всичко да изглежда толкова просто. — Аз си мислех за Факарл, Джабор и останалите роби, които Лавлейс вероятно имаше под ръка и въздъхнах. — Първо трябва да се отървем от този камион и маскировката.
Пътят внезапно свърши в кръгла, чакълеста площадка зад къщата. Там беше паркирана камионетката на цветаря. Наблизо зееха отворени двойните врати, а отпред стоеше мъж, облечен в тъмна униформа. Даде ни знак да спрем.
— Добре — каза момчето, — разтоварваме камиона и се възползваме от първата възможност, която имаме. Чакай моите заповеди.
— Ей, че аз някога правя ли нещо друго? — Успях да спра камиона плавно на няколко милиметра от декоративните храсти и слязох. Прислужникът се приближи.
— Господин Скуолс?
— Това съм аз, началник. Това тук е… синът ми.
— Закъсняхте. Готвачът има нужда от вашите продукти. Моля, внесете ги в кухнята възможно най-бързо.
— Да, началник. — Едно неприятно чувство премина през цялата ми същност и накара косъмчетата на врата ми да настръхнат. Готвачът… Не, не можеше да е той. Със сигурност щеше да е другаде. Отворих вратата на камиона. — Синко, залавяй се или ще усетиш тежестта на ръката ми!
Изпитах мрачно удоволствие от това, че натоварих момчето с толкова буркани сирийски маслини и гигантски охлюви, колкото можах, после го бутнах напред. Той се заклати под товара си, за разлика от Симпкин в магазина на Пин121. Избрах едно малко кашонче с езици от чучулиги и го последвах през вратите и по един варосан коридор. Най-различни прислужници от всички форми, полове и размери търчаха насам-натам като подплашени зайци, заети със стотици задачи; навсякъде се чуваше силно тракане и глъчка. Из въздуха се носеше аромат на печен хляб и меса, който идваше от една широка арка, водеща към кухнята.
Надзърнах през арката. Видях десетки облечени в бяло помощник-готвачи, кълцащи, чукащи, миещи, режещи… Нещо се въртеше на огромния шиш в камината. По масите бяха натрупани високи купчини зеленчуци, край тях имаше разстлано тесто, което се пълнеше с желирани плодове. Беше като един изпълнен с движение кошер. Всичко това се дирижираше от едър главен готвач, който в момента крещеше на дребно момче в синя униформа.
119
Какво, описанието не е достатъчно добро за вас ли? Ами просто се опитвах да продължа с историята. Хедълхам Хол е едно огромно правоъгълно струпване на сгради с ниски крила разположени на север и на юг, множество високи прозорци с арки, два етажа, високи стръмни фронтони, прекалено много тухлени комини, богата ажурна украса, която се издигаше до бароковите фалшиви назъбени бойни парапети над входната врата, високи сводести тавани (с богато украсени кръстовидни сводове), различни водоливници (също много украсени) и всичко това направено от кафяв камък, който в умерени количества изглеждаше добре, но като цяло караше комплексът да се размазва като голям стопен лактов бонбон.
121
Не мислете, че съм забравил Симпкин. Точно обратното. Имам дълготрайна памет и голямо въображение. Имах планове за него.