Ръкавите на готвача бяха навити нагоре. Около едната си ръка имаше дебела бяла превръзка.
Прегледах на седмо ниво.
И подскочих назад да се скрия. Познавах тези пипала прекалено добре, за да изпитам дори и капка съмнение.
Господарят ми влезе в кухнята, постави нестабилния си товар на близкия работен плот и отново излезе, все още объркан. Когато зави покрай вратата, тикнах езиците от чучулиги в ръцете му.
— Вземи и тези — изсъсках, — аз не мога да вляза.
— Защо?
— Просто го направи.
Беше достатъчно разумен да се подчини и то бързо, защото прислужникът в тъмната униформа се беше появил в коридора и ни наблюдаваше внимателно. Тръгнахме обратно навън за следващия товар.
— Главният готвач — прошепнах аз, като издърпах една щайга с глигански пастет към края на камиона, — е джинът Факарл. Не питай защо му харесва тази маскировка, нямам представа. Но аз не мога да вляза. Веднага ще ме разпознае.
Очите на момчето се свиха.
— Откъде да знам, че ми казваш истината?
— Просто ще трябва да ми повярваш. Вземи, можеш да се справиш с още една торба от тези щраусови пържоли, нали? Опа. Май няма да стане. — Помогнах му да се изправи. — Аз ще разтоваря камиона; ти внасяй нещата вътре. И двамата ще помислим какво да правим.
По време на курсовете на момчето нахвърляхме план за нападение. Бяха нужни доста спорове преди да постигнем съгласие. Той искаше и двамата да се промъкнем покрай кухнята и да проучим къщата, но аз никак не исках да се разхождам в близост до Факарл. Моята идея беше да разтоварим, да захвърлим камиона някъде между дърветата, да пропълзим обратно и да започнем разследването си, но детето не искаше и да чуе за това.
— Нищо няма да ти стане — каза той. — Ти можеш да минеш през поляната във вид на отровен вятър или нещо подобно, но аз не мога — ще ме хванат преди да измина и половината път. Сега, когато съм до къщата, трябва да вляза.
— Но ти си бакалско момче. Как ще обясниш присъствието си, като те видят?
Той се усмихна кисело.
— Не се тревожи. Няма да остана дълго бакалско момче.
— Е, за мен е прекалено рисковано да минавам покрай кухнята — казах аз. — Преди малко извадих късмет. Факарл обикновено ме усеща от около миля. Така няма да стане; ще трябва да намеря друг начин.
— Това не ми харесва — отвърна той. — Как ще се срещнем?
— Аз ще те намеря. Само гледай през това време да не те хванат.
Той сви рамене. Дори да беше страшно изплашен, успяваше да го прикрие доста добре. Бутнах и последната кошница с яйца от дъждосвирец и го изгледах как се клатушка към къщата. После затворих вратите на камиона, оставих ключовете на шофьорското място и се замислих за ситуацията. Скоро се отказах от идеята си да зарежа камиона сред дърветата: това със сигурност щеше да привлече повече внимание отколкото, ако тихомълком го оставех тук. Все пак очевидно никой не го беше грижа и за камионетката на цветаря.
Къщата имаше прекалено много прозорци. Нещо можеше да наблюдава от всеки от тях. Тръгнах към вратата сякаш отивах вътре, проверявайки нивата докато вървях: надалеч, над дърветата премина стражеви патрул, точно покрай най-вътрешния купол. Не беше проблем — нямаше да видят нищо. Самата къща изглеждаше чиста.
Като наближих вратата, пристъпих встрани извън зрителното поле на хората вътре и се промених. Господин Скуолс се превърна в малък гущер, който падна на земята, изприпка до най-близката стена и се завтече нагоре по нея, насочвайки се към първия етаж. Кафеникавата ми кожа беше идеален камуфлаж на фона на камъка. Ситният мъх по краката ми даде идеален захват. Въртящите се очи гледаха нагоре, наоколо и назад. Като премислих всичко, реших, че това е още един идеален избор на форма. Тичах нагоре по стената, чудейки се как ли се справяше господарят ми в неговата далеч по-неудобна маскировка.
37
Като остави кошницата с яйцата на най-близката повърхност, Натаниел се огледа из кухнята за набелязаната си жертва. Имаше толкова много хора, движещи се насам-натам, че в началото не можа да види и следа от малкото момче в тъмносиня униформа и се изплаши, че може вече да си е тръгнало. Но после го видя в сянката на една огромна жена, която приготвяше сладкиши. Прехвърляше планини от препечени сандвичи с големината на хапки върху голям сребърен поднос на две нива.
Ясно бе, че момчето планира да занесе подноса на друго място в къщата. Натаниел възнамеряваше да бъде там, когато това станеше.