— Тези сервираш ли ги или ги разхождаш?
Беше намръщена жена с дебел ханш, дебела в кръста и с още по-дебело дяволче зад нея. А до нея… Сърцето на Натаниел се разтуптя — той разпозна воднистите очи, рибешкото лице. Господин Лайм, приятелят на Лавлейс с възможно най-малкото и най-несръчно дяволче, скрито зад ухото му. Натаниел остана безизразен, склони глава и протегна подноса.
— Съжалявам, мадам.
Тя си взе два сандвича, Лайм — един. Натаниел гледаше покорно пода, но почувства изпитателния поглед на мъжа.
— Не съм ли те виждал някъде и преди? — попита той.
Жената дръпна ръкава на компаньона си.
— Хайде Руфъс, защо разговаряш с обикновен, когато има толкова много истински хора? Виж, ето я Аманда!
Магьосникът сви рамене и се остави да бъде отвлечен. Поглеждайки тревожно след тях, Натаниел забеляза, че дяволчето на Руфъс Лайм продължава да гледа назад към него, с глава, обърната на деветдесет градуса, докато не се изгуби в тълпата.
Прислужникът до него не разбра за всичко това, за него дяволчетата бяха невидими.
— Свършил си с това — каза той. — Обиколи с този поднос с напитки. Жадни са като камили, а повечето са и с по-лоши обноски.
Част от гостите се насочваха надолу, към една вътрешна галерия и Натаниел с удоволствие си намери оправдание да тръгне с тях. Трябваше да се отдели от тълпата, за да изследва други части от къщата. Досега не беше видял и следа от Лавлейс, Амулета или някакъв евентуален капан. Но все пак нищо нямаше да се случи преди пристигането на министър-председателя.
По средата на залата, сред една малка групичка, стоеше жената от библиотеката и се опитваше да бъде център на внимание. Натаниел започна да се мотае наблизо, позволявайки на гостите да сменят празните си чаши с пълни от подноса му.
— … Ще го видите след няколко минути — казваше тя. — Това е най-прекрасното нещо, което някога съм зървала. Саймън накара да го донесат от Персия специално за този следобед.
— Той се отнася към теб много добре — рече сухо един мъж, отпивайки от питието си.
Аманда Каткарт се изчерви.
— Така е — каза тя. — Той е много добър с мен. О, а това е просто много хитро нещо! Сигурна съм, че веднага ще стане модно. Въпреки че не беше лесно да се инсталира — мъжете работиха по него цяла седмица. Едва тази сутрин видях стаята за първи път. Саймън каза, че ще ми спре дъхът и беше прав.
— Министър-председателят е тук — извика някой.
С тихи развълнувани викове гостите се втурнаха обратно към вратите, начело с Аманда Каткарт. Натаниел направи като другите прислужници и застана почтително до една колона в очакване да го извикат.
Рупърт Девъро влезе, удряйки ръкавиците си в едната ръка, полуусмихнат както винаги. Изпъкваше сред възхитената тълпа, не само заради елегантното си облекло и грациозност (които бяха така изумителни, както Натаниел си ги спомняше), но и заради придружителите си: охрана от четирима намръщени магьосници в сиви костюми и — още по-плашещото — огромен двуметров африт със светеща черно-зелена кожа. Афритът стоеше точно зад господаря си, гледайки гостите с опасни червени очи.
Всички дяволчета потрепериха от страх. Гостите почтително наведоха глави.
Натаниел осъзна, че министър-председателят прави очебийна демонстрация на власт пред събралите се министри, някои от които вероятно се стремяха към поста му. Това определено беше достатъчно да го впечатли. Как можеше Лавлейс да очаква да победи нещо толкова силно като африта? Със сигурност дори самата идея бе лудост.
А ето го и самият Лавлейс, бързаше през залата да поздрави водача си. Лицето на Натаниел остана безизразно, но цялото му тяло се напрегна от омраза.
— Добре дошъл, Рупърт! — Дълго ръкостискане. Лавлейс сякаш не забелязваше присъствието на африта до рамото си. Той се обърна към тълпата. — Дами и господа! След като нашият обичан министър-председател е тук, конференцията официално може да започне. От името на лейди Аманда бих искал да ви поздравя с добре дошли в Хедълхам Хол. Моля, чувствайте се като у дома си! — Очите му погледнаха в посоката на Натаниел. Натаниел се сви по-дълбоко в сянката на колоната. Очите на Лавлейс отминаха нататък. — След малко ще чуем първите речи в Големия Салон, който Лейди Аманда ремонтира специално за днешния ден. Междувременно, моля отидете в пристройката, където ще ви предложим още напитки.