— Изкушен си, Джон, виждам го. Е, какво ще кажеш?
Той погледна стария магьосник право в очите.
— Нима Саймън Лавлейс наистина мисли, че ще се присъединя към него?
— Така мисли.
— След всичко, което се случи?
— При все това. Той познава мисленето ти.
— Значи Саймън Лавлейс е глупак.
— Джон…
— Арогантен глупак!
— Ти трябва…
— След всичко, което ми причини? Дори и да ми предложи света, бих му отказал. Да се присъединя към него ли? По-скоро бих умрял!
Скайлър кимна сякаш беше доволен.
— Да. Знам. Така му и казах, че ще кажеш. Аз усетих какъв си — едно глупаво, объркано дете. Ха! Не си бил отгледан правилно, умът ти е замъглен. Ти не си ни от полза.
Той пристъпи напред. Обувките му изскърцаха по лъскавия под.
— Е, няма ли да бягаш, момченце? Джинът ти го няма. Не притежаваш никаква друга сила. Не искаш ли малко преднина?
Натаниел не побягна. Знаеше, че ще е фатално. Хвърли бърз поглед към другите маси, но не можа да види ясно какво имаше там; врагът му препречваше пътя към тях.
— Знаеш ли — каза старецът, — първият път, когато се срещнахме, бях впечатлен — толкова млад, с толкова много знания. Реших, че Саймън е прекалено суров с теб; дори случката със стършелите беше забавна и показваше предприемчив характер. По принцип бих те убил бавно — това щеше да ми достави допълнително забавление. Но имаме важна работа след няколко минути и не мога да отделя време за това.
Магьосникът вдигна ръка и изрече дума. Около пръста му се появи блестящ черен ореол, който просветваше и се движеше.
Натаниел се хвърли на една страна.
39
Надявах се, че момчето ще успее да стои далеч от неприятности достатъчно дълго, за да мога да го открия. Влизането ми отнемаше повече време, отколкото очаквах.
Гущерът търчеше нагоре-надолу по стената; около корнизи, над арки, през пиластри и се движеше все по-бързо и нецеленасочено. Всеки прозорец, до който отидеше — а такива в къщата имаше много — беше здраво затворен и го караше да трепка с език от безсилие. Лавлейс и компания никога ли не бяха чували за предимствата на свежия въздух?
Изминаха много минути. Все още нямах късмет. Истината е, че не ми се искаше да нахлувам със сила, освен в краен случай. Беше невъзможно да се каже дали в стаите вътре нямаше стражи, които да реагират и на най-малкия странен шум. Ако само можех да намеря процеп, пукнатина, през която да се промъкна… Но мястото беше много добре запечатано.
Нямах друг избор: трябваше да пробвам някой комин.
С тази мисъл наум се насочих към покрива, където вниманието ми беше привлечено от няколко много високи, декоративни прозореца малко по-нататък върху една издадена част на къщата. Предполагаха доста голяма стая зад тях. И не само това, но и доста силна мрежа от магически решетки кръстосваше прозорците на седмо ниво. Никой от другите прозорци на резиденцията нямаше подобна защита. Любопитството ми се разпали.
Гущерът се втурна напред да погледне, тътрейки люспите си по камъните. Сграбчи една колона и издаде глава към прозореца, внимавайки да не се приближава много до светещите решетки. А това, което видя вътре, беше много интересно. Прозорците гледаха към огромна кръгла зала или аудитория, силно осветена от десетина окачени на тавана полилея. В центъра й имаше малък, издигнат, опасан с червен плат подиум, около който в спретнат полукръг бяха наредени стотина стола. На подиума имаше банка за говорителя с чаша и кана вода. Очевидно това беше мястото на конференцията.
Всичко в украсата на аудиторията — от кристалните полилеи до богатите златни украшения на стените — беше направено да угоди на магьосническото (вулгарно) усещане за богатство и обществено положение. Но най-необикновеното нещо в стаята беше подът, който сякаш целият бе направен от стъкло. Той блестеше и блещукаше от стена до стена, пречупваше светлината от полилеите в десетина необикновени окраски и отсенки. Ако и това не беше достатъчно, под стъклото имаше опънат огромен и много красив килим. Беше персийска изработка, показваща — сред множество от дракони, химери, мантикори и птици — една фантастично подробна ловна сцена. Принц в естествена големина и дворът му яздеха в гората, обградени от кучета, леопарди, керкенези и други обучени животни; пред тях, сред храстите се измъкваха стадо бързоноги елени. Свиреха рогове, вееха се знамена. Картината представляваше един идеализиран приказен двор и щях да съм доста впечатлен, ако не бях погледнал няколко от лицата на придворните. Това доста развали ефекта. Един от тях носеше противната мутра на Лавлейс, друг приличаше на Шолто Пин. Другаде мярнах някогашния ми мъчител, Джесика Уитуел, яздеща бяла кобила. Можете да се доверите на Лавлейс да развали една идеална творба на изкуството с подобна подкупваща приумица122. Без съмнение принцът беше Девъро, министър-председателят и всеки важен магьосник бе изобразен сред подмазващата му се тълпа.
122
Как само са ненавиждали тъкачите на Басра факта, че са им възложили да създадат подобна уродливост. Отминаха дните, когато със сложни и зли заклинания те втъкаваха джинове в платното на своите килими, създавайки артефакти, които разнасяха господарите си из Средния Изток и едновременно с това не се цапаха. Стотици от нас бяха затворени по този начин. Но сега, когато магическата сила на Багдад отдавна я няма, такива майстори избягват лишенията единствено като тъкат туристически килими за богатите чуждестранни клиенти. Какъв прогрес.