Интересният под не беше единственото странно нещо в кръглата зала. Всички останали прозорци в нея имаха блестящи защити, подобни на тази, през която шпионирах. Напълно разумно: скоро по-голямата част от правителството щеше да е вътре — стаята трябваше да е обезопасена срещу нападения. Но в зидарията на рамката на моя прозорец имаше скрити неща, които изглеждаха като метални прътове и тяхното предназначение изобщо не ми беше ясно.
Тъкмо размишлявах над това, когато вратата в далечния край на аудиторията се отвори и вътре бързо влезе един магьосник. Беше мазният мъж, когото бях видял да преминава с колата: момчето го беше нарекло Лайм, един от съюзниците на Лавлейс. В ръката си носеше предмет, покрит с парче плат. С пъргави стъпки и бързо шарещи назад-напред очи, той прекоси стаята до подиума, качи се на него и застана на катедрата за говорителя. В катедрата имаше рафт, скрит от зрителите долу и мъжът постави предмета там.
Преди да го направи, той махна плата и люспите ми потрепериха.
Това беше призоваващият рог, който бях видял в кабинета на Лавлейс през нощта, когато откраднах Амулета на Самарканд. Слоновата кост беше пожълтяла от времето и беше подсилена с тънки метални ленти, но черните отпечатъци отстрани123 все още се виждаха ясно.
Призоваващ рог…
Картинката започна да ми се изяснява. Магическите решетки на прозорците, металните такива вградени в зидарията, готови да затворят пътя… Защитите на аудиторията не бяха, за да държат всичко възможно навън — те бяха, за да държат всички вътре.
Определено беше време да се вмъкна вътре.
Хвърляйки от време на време по някой поглед за летящи отгоре стражи, изтичах нагоре по стената и по покрива от червени керемиди, до най-близкия комин. Втурнах се към ръба на конструкцията и тъкмо щях да скоча вътре, когато се отдръпнах разтреперан. Под мен през дупката беше окачена мрежа от блестящи нишки. Беше блокиран.
Изтичах до следващия. И тук същото.
Значително разтревожен, аз кръстосвах и прекръстосвах покрива на Хедълхам Хол и проверявах всеки комин. Всеки един беше запечатан. Повече от един магьосник беше направил доста, за да защити мястото от шпиони.
Накрая спрях и се зачудих какво да правя.
През цялото това време долу пред къщата постоянно спираше поток от коли с шофьори124, изхвърляха пътниците си и се насочваха към един паркинг встрани. Повечето от гостите вече бяха пристигнали, скоро конференцията щеше да започне.
Погледнах из поляната. Към къщата бързаха малко закъснели гости.
И те не бяха единствените.
В средата на поляната имаше езеро, украсено с декоративен фонтан, изобразяващ гръцки бог в опит да целуне делфин125. Зад езерото пътят се нагъваше между дърветата към портата на входа. И по него идваха, крачейки, три фигури. Двете се движеха бързо, а третата още по-бързо. За човек, който наскоро е бил нокаутиран от полска мишка, господин Скуолс се движеше с добра скорост. Синът се справяше дори по-добре: вероятно липсата на дрехи го подтикваше по пътя му (от това разстояние изглеждаше като голям кокоши трън). Но никой от тях не докарваше скоростта на брадатия наемник, чието наметало се ветрееше зад него, докато преминаваше от пътя върху поляната.
А. Това можеше да означава само проблеми.
Настаних се на ръба на комина, проклинайки сдържаността си със Скуолс и Син126 и се чудех дали мога да пренебрегна далечното трио. Но повторният поглед реши нещата. Брадатият мъж се приближаваше неестествено бързо. Странно — крачките му изглеждаха обикновени, но преодоляваха земята със зашеметяваща скорост. Той вече почти бе преполовил разстоянието до езерото. След още една минута щеше да е в къщата, готов да вдигне тревога.
Вмъкването в къщата трябваше да почака. Нямаше време да съм дискретен. Превърнах се в кос и излетях целенасочено от покрива на къщата.
Мъжът в черно се приближаваше. Забелязах проблясване във въздуха около краката му и едно странно несъответствие, сякаш движението не беше правилно на никое от нивата. После осъзнах: носеше бързоходни ботуши127. (Сега вече по-лесно разбрах как наемникът беше успял да избегне залавянето, когато е откраднал Амулета за Лавлейс.). След още няколко крачки траекторията му щеше да стане прекалено бърза, за да се види — можеше да преминава по една миля с всяка. Полетях по-бързо.
123
Единствените останки от първия човек надул рога, понеже това е основно изискване за подобни предмети: първият, който ги употребява, трябва да се предаде на милостта на създанието, което призовава. С този сериозен дефект при изработката, призоваващите рогове са доста редки, както сами се сещате.
124
Като идеален пример за ужасния стил на повечето магьосници, всяко от превозните средства беше голямо, черно и лъскаво. Дори и най-малкото изглеждаше сякаш искаше да е катафалка като порасне.
126
Мислех, че ударите ми ще ги държат в безсъзнание поне два дни, но се бях издънил. Ето така става, като се прибързва.
127
Силни магически приспособления, изобретени в средновековна Европа. При команда от носещия ги, ботушите могат да покриват значителни разстояния дори и при най-малки крачки. Нормалните (на Земята) правила за времето и пространството не важат. Твърди се, че във всеки ботуш има джин, способен да пътува на едно хипотетично