Един магьосник тичаше към прозореца. Всяка линийка на тънките райета на сакото му се извиваше като змия.
Никой не забеляза тези първи дребни промени или десетките други такива. Необходимо им беше да видят съдбата на африта, за да загреят.
Стаята се изпълни с глъчка, хора и дяволчета пищяха и говореха неразбираемо. Сякаш незабелязвайки това, Лавлейс и аз гледахме процепа. Очаквах нещо да премине оттам.
42
И тогава се случи. Изведнъж нивата близо до процепа изгубиха синхрон, сякаш бяха дърпани настрани с най-различни скорости. Все едно че фокусът на зрението ми полудя, както става след удар по главата — внезапно видях прозорците отвъд седморни, всички в различни позиции. Това беше много смущаващо.
Ако това, което Лавлейс бе призовал имаше достатъчно сила да разстрои нивата по този начин, тогава това не предвещаваше нищо добро за всички нас в пентаграма. Сега вече беше много близо. Не откъсвах поглед от процепа във въздуха…
Аманда Каткарт мина пищейки покрай нас. Косата й беше в прелестно синьо. Още няколко промени бяха забелязани от всички: двама магьосници, които бяха отишли прекалено близо до подиума в напразен опит да нападнат Лавлейс, откриха, че телата им се разтегляха неприятно; носът на единия мъж нарасна до абсурдни размери, докато на другия направо изчезна.
— Какво става? — прошепна момчето.
Не отговорих. Процепът се отваряше.
Всичките седем нива се разкривиха като разбъркан сироп. Процепът се разшири и нещо като ръка се протегна през него. Беше напълно прозрачно, сякаш направено от най-чистото стъкло; всъщност щеше да е напълно невидимо, ако не бяха извиващите се, въртящи се сътресения на нивата около него. Ръката се раздвижи напред и назад за проба: изглежда пробваше странните усещания на физическия свят. Видях четири тънки издутини или пръсти на края на ръката: те, също като нея, нямаха собствена плътност и формата им се даваше единствено от вълнообразните смущения във въздуха около тях.
Отдолу Лавлейс отстъпи назад. Пръстите му нервно опипаха между копчетата на ризата в търсене на успокоителното докосване на Амулета.
С разкривяването на нивата другите магьосници за първи път започнаха да виждат ръката137. Те нададоха различни скръбни писъци, от най-големия и космат мъж до най-малката и писклива жена, и покриха хармонична гама от няколко октави. Няколко от най-смелите притичаха в средата на стаята и накараха подчинените им джинове да запращат Детонации и изобилие от други магии по посока на процепа. Това се оказа грешка. Нито един-единствен изстрел не се доближи до ръката; всичките или се отклоняваха с пищене под различни ъгли и се разбиваха в стените и тавана, или капеха на пода като вода от градински маркуч с отнета енергия.
Долната челюст на момчето беше увиснала толкова много и беше толкова отпусната, че някой гризач можеше да я ползва за люлка.
— Онова н-нещо — заекна той. — Какво е?
Много добър въпрос. Какво беше това нещо, което разкривяваше нивата и разрушаваше най-мощната магия, при условие че от него беше преминала само една ръка? Можех да кажа нещо драматично и зловещо като „Смъртта на всички ни!“, но така нямаше да стигнем доникъде. Освен това той само щеше да зададе въпроса отново.
— Не знам точно — казах аз. — Съдейки по предпазливостта, с която преминава, рядко е било призовавано преди. Вероятно е изненадано и ядосано, но силата му е пределно ясна. Огледай се! Магията се обърква в пентаграма, нещата започват да се променят от… Всички нормални закони се изкривяват, спират да работят. Най-висшите от нас винаги носят със себе си хаоса от Другото Място. Нищо чудно, че Лавлейс имаше нужда от Амулета да се предпази138.
Докато гледахме, гигантската прозрачна ръка бе последвана от мускулесто, прозрачно рамо дълго повече от метър. А сега от процепа започна да излиза и нещо като глава. И пак беше само очертание: погледнати през нея, прозорците и далечните дървета се виждаха идеално; по краищата й нивата потръпнаха безумно.
— Лавлейс не може да е призовал това самичък — казах аз. — Трябва да е имал помагачи. И нямам предвид онова дърто плашило, което ти уби или мазния при вратата. Трябва да му е помогнал някой с истинска сила139.
Голямото създание се измъкваше от дупката. Сега се появи още една ръка и началото на торса. Повечето магьосници се струпваха по периферията на стаята, но няколко близо до прозорците бяха подхванати от вълна, минаваща през нивата. Лицата им се промениха — на мъжете станаха женски; а на женските — детски. Вбесен от трансформацията си, един магьосник изтича заслепен към подиума — тялото му моментално сякаш стана течно: то се изви нагоре към процепа като тирбушон и изчезна. Господарят ми изпъшка ужасено.
137
Те можеха да виждат ясно само на първите три нива, естествено, но това бе достатъчно да схванат общите очертания.
138
Съществото, затворено в Амулета трябваше да е поне толкова силно, колкото новодошлия, ако Лавлейс смяташе да устои на силата му. При все че
139
Това същество беше много по-велико от разните мариди, африти и джинове, които магьосниците обикновено призовават. Силният магьосник може да призове сам африт; за повечето мариди са необходими двама. За това смятах, че трябват минимум четирима.