Сега с почти котешко спокойствие и самоувереност се появи и огромен прозрачен крак. Положението беше наистина отчайващо. Все пак аз съм оптимист по душа. Забелязах, че вълните, излъчвани от създанието, променяха същността на всяко заклинание, което удареха. И това ми даде надежда.
— Натаниел — рекох. — Слушай.
Първоначално той не отговори. Беше смаян от гледката на дамите и господата от неговия свят, бягащи наоколо като полудели пилета. След всички събития от предишните дни почти бях забравил колко е млад. Точно в този момент той изобщо не изглеждаше като магьосник, а просто като едно малко ужасено момче.
— Натаниел.
Слаб глас.
— Да?
— Слушай. Знаеш ли какво трябва да направим, ако се измъкнем от тази Клетка?
— Как можем да се измъкнем?
— Не се тревожи за това. Ако избягаме, какво трябва да направим?
Той сви рамене.
— Тогава аз ще ти кажа. Трябва да свършим две неща. Първо — да вземем Амулета от Лавлейс. Това е твоя работа.
— Защо?
— Защото не мога да докосна Амулета, когато го носи: той поглъща всичко магическо, което се приближи до него — и не искам случайно и аз да вляза в това число. Трябва да го направиш ти. Но аз ще се опитам да го разсея, докато се приближиш.
— Много мило.
— Второто нещо — казах аз, — е, че трябва да обърнем призоваването, за да избутаме нашия голям приятел обратно. Това е твоя работа.
— Отново моя работа?
— Да, а аз ще ти помогна, като свия призоваващия рог от Лавлейс. Той трябва да бъде счупен, ако искаме да успеем. Но ще трябва да събереш някои от другите магьосници да изрекат заклинанието за Прогонване. Някои от по-силните със сигурност знаят достатъчно, ако разбира се все още са в съзнание. Не се бой — няма да се наложи да го вършиш сам.
Момчето се намръщи.
— Лавлейс възнамерява да го прогони сам — изрече с нотка на нормалната си жизненост.
— Да, ама той е майстор магьосник, много умел и силен. Добре — това е уредено. Отиваме за Амулета. Ако го вземем, тръгваш да търсиш помощ от останалите, докато аз се разправя с Лавлейс.
Никога няма да разбера как щеше да отговори момчето, защото в този момент голямото създание излезе напълно от процепа и една особено силна вълна пробяга през нивата. Тя помете изоставените столове, превръщайки някои в течност, подпалвайки други и накрая стигна блещукащата бяла Клетка, където бяхме затворени през цялото това време. При съприкосновението, мембраната, която ни обграждаше, избухна с оглушителен гръм и запрати мен на една страна, а момчето на друга. Той падна тежко и си поряза лицето.
Недалеч от нас огромната прозрачна глава бавно се обръщаше.
— Натаниел! — извиках. — Ставай!
Главата му кънтеше от силата на експлозията и почувства нещо мокро по устата си. Наблизо, сред пронизителната врява в залата, един глас извика рожденото му име. Той стана, олюлявайки се.
Съществото вече беше цяло: Натаниел усети формата му, извисяваща се високо към тавана. По-далече зад него една група магьосници се бяха скупчили безпомощно заедно с дяволчетата си. А пред него стоеше Саймън Лавлейс, крещейки заповеди на роба си. Едната му ръка беше притисната към гърдите; другата бе протегната и все още държеше призоваващия рог.
— Виждаш ли, Рамутра? — викаше той. — Аз държа Амулета на Самарканд и затова съм извън твоята власт. Всяко друго живо същество в тази стая, независимо дали е човек или дух, е твое! Заповядвам ти да ги унищожиш!
Огромното създание наклони глава в знак на съгласие; обърна се към най-близката група магьосници и изпрати шокови вълни през стаята. Натаниел се втурна към Лавлейс. Малко по-нататък видя една грозна муха да бръмчи ниско над пода.
Лавлейс забеляза мухата; той се намръщи и загледа лъкатушещото й, бързо напредване през въздуха — първо се приближи до него, после се отдръпна, след това отново се приближи, — докато през цялото това време Натаниел се промъкваше отзад.
По-близо и по-близо…
Мухата се стрелна агресивно към лицето на Лавлейс, магьосникът се сепна и в този момент Натаниел го връхлетя. Той подскочи и падна върху гърба му, а пръстите му задърпаха яката. Мухата се превърна в мармозетка, която грабна рога с ловките си алчни пръсти. Лавлейс извика и блъсна мармозетката така, че тя се завъртя през глава; после, навеждайки се, изхвърли над главата си Натаниел, който падна тежко на пода.