— Какво искаш? — попитах аз.
— Имаш нещо на врата си. — За някой толкова млад, момичето имаше забележително безизразен и авторитетен глас. Предположих, че е на тринайсет години.
— Кой го казва?
— Вижда се ясно от две минути насам, кретен такъв. Измъкна се от ризата ти, когато скочихме върху теб.
— Аха. Ясно.
— Дай го насам.
— Не.
Тя сви рамене.
— Тогава ние ще си го вземем. Това ще е погребението ти.
— Вие не знаете кой всъщност съм аз, нали? — Прозвучах адски небрежно, но с известна доза заплаха. — Ти не си магьосник.
— Точно така, не съм — рече тя злобно.
— Един магьосник би бил достатъчно мъдър да не си играе с такъв като мен. — Отново се бях заел да увелича фактора на страхопочитание, въпреки че това е доста сложно при условие, че някакъв малоумник те стиска през кръста.
Момичето се ухили студено.
— А един магьосник би ли се справил толкова добре с твоята злост?
Тук тя имаше право. Като начало един магьосник не би се осмелил да припари до мен без да е напълно защитен от заклинания и пентаграми. На второ място той щеше да се нуждае от помощта на дяволчета, за да ме открие под Прикритието ми и накрая щеше да му се наложи да призове някой джин от сравнително тежка категория, ако искаше да ме подчини. И то, ако се осмелеше. Но това момиче и приятелите му го бяха направили съвсем сами и без особено притеснение.
Трябваше да изстрелям някоя Детонация с пълна сила, но бях прекалено изморен за такива сложни неща. Налагаше се да разчитам на безпочвени заплахи.
Изсмях се зловещо.
— Ха! Просто се забавлявам с вас.
— Това са празни заплахи.
Пробвах по друг начин.
— Против същността ми е — казах аз, — но признавам, че съм заинтригуван. Възхищавам се на куража ви задето се осмелявате да ме заговаряте. Ако ми кажете имената и целта си, ще ви пощадя. Всъщност дори може да съм в състояние да ви помогна. Аз имам много способности.
За мое разочарование момичето притисна ушите си с ръце.
— Недей да увърташ, демоне. Аз няма да се изкуша.
— Със сигурност не искате моята омраза — продължих аз успокоително. — Приятелството ми е за предпочитане.
— Не ми пука нито за едно от двете — каза момичето, сваляйки ръце. — Аз искам нещото, което носиш на врата си, каквото и да е то.
— Не може да го имаш. Не може да го получиш без борба. Освен вредите, които ще ти причиня, ще се погрижа да дам сигнал, който ще докара Нощната полиция като горгони28 от ада. Не искате тяхното внимание, нали?
Това я накара да се сепне леко. Засилих преимуществото си.
— Не бъди наивна — казах аз. — Замисли се. Опитвате се да откраднете от мен един много мощен предмет. Той принадлежи на ужасен магьосник. Ако дори само го докоснеш, той ще те открие и ще прикове кожата ти на вратата си.
Не знам дали заплахата или обвинението в наивност й повлияха, но момичето се изплаши. Можех да го разбера от начина, по който се нацупи.
Просто за опит помръднах леко единия си лакът. Съответното момче изсумтя и пристегна хватката си около ръката ми.
На няколко пресечки прозвуча сирена. Момичето и нейните телохранители погледнаха неспокойно в тъмнината на уличката. От скритото в мрака небе паднаха няколко дъждовни капки.
— Стига глупости — рече момичето и пристъпи към мен.
— Внимавай — казах аз.
Тя протегна ръка. Докато го правеше, отворих уста много, много бавно. После се пресегна към веригата около врата ми.
Само за части от секундата аз се превърнах в нилски крокодил с широко отворени челюсти. Момичето изпищя и дръпна ръка назад по-бързо отколкото съм смятал, че е възможно. Стърчащите ми натрошени зъби изтракаха на косъм от отдръпващите се пръсти на ръката й. Щракнах със зъби още веднъж срещу нея, вършеейки наляво-надясно, както си бях сграбчен от нападателите. Момичето изкряска, подхлъзна се и падна върху единия си пазител. Внезапната ми трансформация изненада трите момчета и най-вече онзи, който ме беше сграбчил за едрия корем. Хватката му се отпусна, но другите двама все още се държаха. Дългата ми твърда опашка се размаха първо наляво, после надясно, удряйки отсечено два дебели черепа. Мозъците им, ако изобщо имаха такива, бяха достатъчно размътени; челюстите им се отпуснаха, както и хватките.
Единият от двамата пазачи на момичето беше замаян за момент. Съвзе се, посегна към якето си и в ръката му се озова нещо лъскаво.
В момента, в който го хвърли, аз отново се промених.
28
Горгони — три сестри чудовища от гръцката митология, които имали змии вместо коса и всеки, осмелил се да ги погледне, се превръщал в камък. — Бел.прев.