Умът му се проясни, а паметта му се отприщи.
Необходимите думи се върнаха, както ги беше научил, седейки на каменната пейка преди година и нещо.
Той отвори очи и ги изрече с висок, ясен и силен глас. В края на петнайсетата дума счупи призоваващия рог в коляното си.
Слоновата кост изпука, а думите отзвучаха, Рамутра спря на място. Трептящите вълни във въздуха, които очертаваха контурите му, сега се разтресоха, първо леко, после с все по-голяма сила. Процепът в центъра на стаята малко се разтвори. След това, с изумителна бързина, контурите на демона, смачкани и свити, бяха притеглени към него и изчезнаха.
Процепът се затвори, като зарастваща със зашеметяваща скорост рана.
Сега, когато го нямаше, залата приличаше на пещера и изглеждаше празна. Един от полилеите и няколко от малките лампи на стената отново светнаха, хвърляйки тук-там слабо сияние. Навън, небето в късния следобед бе сиво и потъмняваше към синьо. Чуваше се как вятърът свисти между дърветата в гората.
В залата бе настъпила пълна тишина. Тълпата магьосници и няколкото натъртени и насинени дяволчета останаха напълно неподвижни. Само едно нещо се раздвижи: едно момче куцаше напред към центъра на стаята, а в ръцете му подрънкваше Амулета на Самарканд. Нефритеният камък в средата му проблясваше леко на неясната светлина.
В пълна тишина Натаниел отиде до мястото, където беше проснат Рупърт Девъро, наполовина покрит от министъра на външните работи и внимателно постави Амулета в ръката му.
43
Това беше толкова типично за момчето. След като бе извършил най-важното дело в мизерния си дребен живот, човек би очаквал да се срине на земята от изтощение и облекчение. Но така ли направи той? Не. Това бе големият му шанс и той го използва по възможно най-театралния начин. Всички очи бяха приковани в него и той закуцука през разрушената аудитория като ранена птица, крехка ако щете, право към центъра на властта. Какво щеше да направи? Никой не знаеше; никой не се осмеляваше да си помисли (видях как министър-председателят потрепера, когато момчето протегна ръка). И тогава, във върховия момент на целия този фарс, всичко се разкри: легендарният Амулет на Самарканд — вдигнат високо така, че да могат да го видят всички, — предаден обратно на главата на правителството. Детето дори се сети да склони глава покорно.
Сензация в залата!
Какво представление, а? Всъщност това инстинктивно слугуване на тълпата ме убеди, дори повече от способността му да тормози джинове, че на момчето вероятно му е писано да има световен успех143. Със сигурност тези му действия имаха желания резултат: само за секунди той стана център на внимание за възхитената тълпа.
Незабелязано, в цялата тази суетня, изоставих формата на Птолемей и приех формата на низше дяволче, което засега (когато блъсканицата понамаля) увисна от едната страна на момчето по един скромен начин. Нямах желание истинските ми възможности да бъдат забелязани. Някой можеше да направи връзката с дръзкия джин, който наскоро беше избягал от правителствения затвор.
Рамото на Натаниел бе идеалната изгодна позиция да наблюдавам последиците от опита за държавен преврат, тъй като в продължение на няколко часа момчето бе център на внимание. Където и да отидеха министър-председателят и старшите му колеги, там отиваше и господарят ми, отговаряше на неотложни въпроси и се тъпчеше с ободрителни захаросани бонбони, които по-незначителните служители му носеха.
След като щателната проверка приключи, се оказа, че списъкът с липсващите включва четирима министри (за щастие всичките на сравнително ниски постове) и един заместник-секретар144. Освен това няколко магьосници бяха понесли сериозни лицеви и телесни деформации или пък бяха претърпели други неприятности.
Общото облекчение бързо се превърна в гняв. След като Рамутра го нямаше, магьосниците можеха да насочат робите си срещу магическите бариери на вратите и стените и бързо да се измъкнат от къщата. Бе извършено бързо претърсване на Хедълхам Хол, но с изключение на няколко различни прислужници, мъртвото тяло на стареца и едно ядосано момче, заключено в тоалетните, не бе открит никой. Както се очакваше, магьосникът с рибешкото лице го нямаше, нито пък имаше следа от високия чернобрад мъж, който стоеше на портата. И двамата сякаш се бяха изпарили във въздуха.
143
Освен, че разчитат на театралните ефекти да всеят страхопочитание у тълпата, магьосниците използват и почти същите техники, за да се впечатлят и надхитрят едни други.
144
Аманда Каткарт, Саймън Лавлейс и шестима прислужници също бяха изчезнали в процепа или в устата на Рамутра, но при дадените обстоятелства, магьосниците не сметнаха, че това са значителни загуби.