Натаниел насочи разследващите и към кухнята, където наблъскана в едно килерче беше открита групичка от помощник-готвачи. Те докладваха, че около половин час по-рано145 главният готвач надал силен вик, избухнал в сини пламъци и се подул до огромни и ужасяващи размери преди да изчезне в облак сяра. При огледа в тухлите на камината беше открит един дълбоко забит сатър, последен спомен от робството на Факарл146.
След като основните конспиратори бяха мъртви или изчезнали, магьосниците се заеха да разпитват прислугата в Хедълхам Хол. Те обаче се оказаха неосведомени за конспирацията. Съобщиха, че през предишните няколко седмици Саймън Лавлейс бил организирал цялостен ремонт на аудиторията, превръщайки я в забранена територия за дълго време. Невидими работници, под съпровода на множество странни звуци и цветни светлини, бяха построили стъкления под и поставили новия килим147, надзиравани от един добре облечен джентълмен с кръгло лице и червеникава брада.
Това бе нова улика. Господарят ми веднага каза, че е видял такъв човек да напуска резиденцията същата тази сутрин и веднага бяха изпратени вестоносци да алармират полицията в Лондон и околностите.
Когато беше направено всичко, което можеше да се направи, Девъро и старшите му министри се освежиха с шампанско, студени меса и желирани плодове и изслушаха внимателно историята на господаря ми. А каква история само беше. Каква ужасно заплетена история им разправи. Дори и аз, при моя дълъг опит с човешкото лицемерие, бях сащисан от опашатите лъжи, които момчето измисляше. Честно казано, той наистина имаше много неща за криене: собствената му кражба на Амулета, например, както и кратката ми среща с Шолто Пин. Но голяма част от измислиците му изобщо не бяха необходими. Наложи ми се да си седя спокойно на рамото му и да слушам как ме нарича „незначително дяволче“ (пет пъти), „нещо подобно на фолиот“ (два пъти) и дори (веднъж) „хомункулус“148. Знаете ли колко обидно е всичко това?
Но това съвсем не беше всичко. Той разправи (с големи, наскърбени очи) как скъпият му господар, Артър Ъндъруд, отдавна бил подозирал Саймън Лавлейс, но никога не се сдобил с доказателства за каквото и да е престъпление. Докато, както каза, в онзи съдбоносен ден Ъндъруд случайно усетил, че Амулета на Самарканд е в притежание на Лавлейс. Преди да може да съобщи на властите, Лавлейс и неговите джинове пристигнали в къщата, решени да го убият. Ъндъруд, заедно с Джон Мандрейк, верният му чирак, се съпротивлявал усилено и дори госпожа Ъндъруд им помогнала, като героично се била опитала самата тя да се пребори с Лавлейс. Но напразно. Господин и госпожа Ъндъруд били убити, а Натаниел избягал, за да си спаси живота, само с едно незначително дяволче за помощник. Всъщност в очите му имаше сълзи, докато разправяше всичко това; все едно че вярваше в глупостите, които бълваше.
Това беше най-голямата му лъжа. Тъй като нямал начин да докаже вината на Лавлейс, той отпътувал за Хедълхам Хол с надеждата някак да предотврати ужасното престъпление. Сега бил щастлив, че е успял да спаси живота на благородните водачи на страната му и т.н. и т.н. Честна дума, това беше достатъчно да накара едно дяволче да се разциври.
Но те се вързаха. Не се усъмниха в нито една дума. Господарят ми получи още една бърза закуска, сръбна шампанско и после беше откаран с една министерска лимузина обратно в Лондон за по-нататъшен доклад.
Естествено аз също отидох с него. Не бих го изпуснал от погледа си за нищо на света. Той трябваше да изпълни едно обещание.
44
Стъпките на прислужника се отдалечиха надолу по стълбите. Аз и момчето се огледахме.
— Предпочитах старата ти стая — казах му. — Тази мирише, а ти дори още не си се нанесъл.
— Не мирише.
— Напротив, мирише на прясна боя и мазилка и всичко е ново и току-що произведено. Което, предполагам е доста подходящо за теб — не мислите ли така, господин Мандрейк?
Той не отговори. Подскочи напред към прозореца, за да види гледката.
Беше вечерта на деня след голямото призоваване в Хедълхам Хол и за първи път господарят ми бе оставен насаме със себе си. Беше прекарал по-голямата част от предходните двадесет и четири часа в срещи с министри и полицията, повтаряйки историята си и без съмнение добавяйки нови лъжи с всеки преразказ. Междувременно аз оставах на улицата149, разтреперан от нетърпение. Бях още по-разстроен, когато момчето прекара първата нощ в специално предоставена спалня в Уайтхол, една строго охранявана по най-различни начини сграда. Докато той хъркаше вътре, аз бях принуден да се крия навън, все още без да имам възможност да започна необходимия разговор.
146
И така, за пореден път, пътищата ни се бяха пресекли без окончателно противопоставяне. Жалко наистина, с нетърпение очаквах да напердаша Факарл едно хубаво. Просто нямах достатъчно време да се заема с това.
147
И без съмнение бяха изградили тайния механизъм в съседната стая, който бе издърпал килима от пода и бе задействал решетките на прозорците. Някои видове фолиоти са много надарени в строителството; имах една подчинена група от тях, когато работех върху стените на Прага. Те са добри работници, при условие, че не чуват звън на църковни камбани, в който случай пускат инструментите и се разпадат на прах. Това беше спънка в празничните дни — налагаше се да си наемам сбирщина дяволчета с метли и лопатки за смет, за да помитат останките.
148
149
Правителствените офиси обикновено са пълни с африти и търсещи сфери и аз се опасявах, че могат да се ядосат от присъствието ми.