— Не от обикновените трябва да се страхуваме — каза той. — А от конспираторите — онези, които се измъкнаха. Госпожа Уитуел твърди, че поне четирима магьосници са призовали демона, така че освен Лавлейс, Скайлър и Лайм, трябва да има поне още един. Лайм изчезна и никой не е виждал онзи червенобрад магьосник по пристанищата и летищата… Това е истинска загадка. Сигурен съм, че и Шолто Пин е замесен, но не мога да кажа нищо за него след онова, което ти стори с магазина му.
— Да — съгласих се аз, поставих ръка зад главата си и заговорих замислено, — предполагам, че ти наистина имаш доста за криене. Мен, твоето „незначително дяволче“ и всичките ми геройства. Себе си и кражбата ти на Амулета, както и това, че натопи господаря си… — При тези думи той се изчерви и се направи, че отива да разгледа огромния гардероб. Станах и го последвах. — Между другото — добавих, — забелязвам, че даде на госпожа Ъндъруд главна роля в твоята версия за събитията. Помага ти да си успокоиш съвестта, така ли?
Той се завъртя с почервеняло лице.
— Ако имаш да кажеш нещо конкретно — изстреля бързо, — казвай.
Сега вече го погледнах сериозно.
— Каза, че ще си отмъстиш на Лавлейс — рекох аз, — и направи каквото беше решил. Вероятно това успокоява малко болката ти — надявам се, че е така; няма как да го знам. Но ти също обеща, че ако ти помогна срещу Лавлейс, ще ме освободиш. Е, помощта ти беше покорно оказана. Смятам, че ти спасих живота на няколко пъти. Лавлейс е мъртъв и ти си много по-добре — в собствените ти очи — отколкото някога си бил. Така че сега му е времето да удържиш на обещанието си, Натаниел, и да ме освободиш.
Той остана замълчан за секунда.
— Да — каза най-накрая. — Ти наистина ми помогна… Наистина ме спаси…
— За мой вечен срам.
— И аз съм… — той спря.
— Смутен?
— Не.
— Възхитен?
— Не.
— Съвсем мъничко благодарен?
Той пое дълбоко въздух.
— Да. Благодарен съм. Но това не променя факта, че знаеш рожденото ми име.
Време беше да разреша този проблем веднъж завинаги. Бях изморен; цялата същност ме болеше от деветте дни усилия в този свят. Трябваше да си отида.
— Вярно е — отвърнах. — Аз знам името ти и ти знаеш моето. Ти можеш да ме призовеш. Аз мога да ти навредя. Това ни прави квит. Но докато съм на Другото Място, на кого ще кажа? На никого. Ти би трябвало да искаш да се върна там. Ако и двамата имаме късмет, няма да бъда призован повече, докато ти си жив. Обаче ако ме призоват — направих пауза и въздъхнах дълбоко, — обещавам да не разкривам истинското ти име.
Той не каза нищо.
— Официално ли го искаш? — извиках аз. — Каква ще кажеш за това? „Ако наруша тази клетва, дано бъда стъпкан в пясъка от камилите и разпръснат сред изпражненията в полето.“150 Сега вече не мога да бъда по-честен от това, нали?
Той се поколеба. За момент беше готов да ме освободи.
— Не знам — промърмори той. — Ти си де… джин. Клетвите не означават нищо за теб.
— Бъркаш ме с магьосник. Добре тогава… — отскочих назад ядосан. — Какво ще кажеш за това? Ако не ме освободиш тук и сега, отивам право долу и ще разкажа на скъпата ти госпожа Уитуел какво в действителност се е случило. Ще й бъде много интересно да ме види в истинската ми форма.
Той прехапа устни и се пресегна за книгата си.
— Бих могъл…
— Да, би могъл да направиш много неща — казах аз. — В това ти е проблемът. Прекалено умен си и затова не си полезен за себе си. Случиха се много неща, точно защото беше прекалено умен, за да ги оставиш да отлежат. Искаше отмъщение, призова един благороден джин, открадна Амулета, остави други да платят за това. Ти направи каквото искаше и аз ти помогнах, защото трябваше. И без съмнение с твоята интелигентност и с времето ще изнамериш някакъв нов начин да ме оковеш, но не и достатъчно бързо, че да ме спреш да не кажа на господарката ти още сега за теб, за Амулета, за Ъндъруд и за мен.
— Още сега ли? — каза той тихо.
— Още сега.
— Ще свършиш в кутията.
— Твърде лошо и за двама ни.
Няколко секунди задържахме погледите си един върху друг, може би за първи път. После, с въздишка момчето погледна настрани.
— Освободи ме, Джон — казах аз. — Направих достатъчно. Изморен съм. Ти също.
При тези думи той се усмихна леко.
— Аз не съм изморен. Има прекалено много неща, които искам да направя.
— Точно така — потвърдих аз. — Съпротивата… конспираторите… Ще искаш да си спокоен, докато се опитваш да ги заловиш. Помисли за всички други джинове, които ще трябва да призовеш при напредването в кариерата си. Те няма да имат моята класа, но ще ти създават по-малко проблеми.