Част от това явно докосна някаква струна в него.
— Добре, Бартимеус — каза накрая. — Съгласен съм. Ще трябва да почакаш, докато нарисувам кръга.
— Няма проблем! — Бях самото нетърпение. — Всъщност с удоволствие ще те забавлявам, докато го чертаеш! Какво би желал? Мога да пея като славей, да произведа сладка музика във въздуха, да създам хиляди божествени ухания… Предполагам, че дори мога да пожонглирам малко, ако това ще ти се понрави.
— Благодаря. Нищо от това няма да е необходимо.
Подът в единия ъгъл на стаята нарочно не бе застлан с килим и беше леко повдигнат. Точно там, с изключителна прецизност и то само с един или два бързи погледа в книгата си с формулите, момчето начерта един прост пентаграм и два кръга с парче черен тебешир, който откри в чекмеджето на бюрото си. Стоях много тихо, докато правеше това. Не исках да допусне някоя грешка.
Накрая приключи и се изправи вдървено, държейки се за гърба.
— Готово е — каза той и се протегна. — Влизай вътре.
Внимателно прегледах руните.
— Това неутрализира пентаграма на Аделбранд, така ли?
— Да.
— И отменя Безкрайния Затвор?
— Да! Виждаш ли този йероглиф тук? Той прекъсва нишката. Е, искаш ли да те освободя или не?
— Просто проверявам. — Скочих в по-големия кръг и се обърнах с лице към него. Той се приготви, подреждайки думите наум, после ме изгледа строго.
— Разкарай тъпата си усмивка от лицето — каза той. — Разсейваш ме.
— Извинявай. — Направих противно изражение на страдание и скръб.
— Така не е по-добре.
— Извинявай де, извинявай.
— Добре, приготви се. — Той пое дълбоко дъх.
— Само още едно нещо — рекох аз. — Ако ти се наложи да призовеш скоро някой друг, препоръчвам ти Факарл. Той е добър работник. Накарай го да върши нещо творческо, като да пресуши езеро със сито или пък да преброи зрънцата пясък на някой плаж. Той ще е добър в това.
— Виж, искаш ли да си ходиш или не?
— О, да. Искам. И то много.
— Добре тогава.
— Натаниел — още едно последно нещо.
— Какво?
— Слушай, ти имаш потенциал за магьосник. И нямам предвид по начина, по който ти си мислиш, че го казвам. Като начало си много по-инициативен от повечето от тях, но те ще смачкат това в теб, ако не внимаваш. Освен това имаш и съвест, още едно нещо, което е рядко и се губи лесно. Запази я. Това е всичко. О, и на твое място щях да внимавам с новата си господарка.
Погледна ме за момент, сякаш искаше да каже нещо. После разтърси нетърпеливо глава.
— Ще се оправя. Не се тревожи за мен. Това е последният ти шанс. След пет минути трябва да съм долу за вечеря.
— Готов съм.
После момчето изрече обратните заклинания бързо и без грешка. Чувствах как тежестта на думите, които ме задържаха на Земята олеква с всяка сричка. Като наближи края, формата ми се разшири, разпростря се и излезе извън ограниченията на кръга. На всички нива се отвориха множество врати, които ме зовяха да премина. Превърнах се в гъст облак дим и се понесох с рев нагоре и навън, изпълвайки стаята, която ми изглеждаше все по-нереална с всяка изминала секунда.
Той приключи. Устата му се затвори. Последната връзка се скъса като тежка верига.
И така аз си тръгнах, оставяйки след себе си само остра миризма на сяра. Просто нещо, с което да ме запомни.