— Азербайджан? Мисля, че столицата е Баку.
— Баку?
— Да. Погледни в атласа си. Защо учиш това?
— Господин Пърсел казва, че тази седмица трябва да изуча Средния Изток — държавите и другите неща.
— Не унивай толкова. Препечените филийки са готови. Ами за теб е важно да научиш всички онези „други неща“ — трябва да знаеш някои основни факти преди да стигнеш до интересното.
— Но това е толкова отегчително.
— Ти знаеш само толкова. Била съм в Азербайджан. В известен смисъл Баку е дупка, но е важен център за изследване на африти.
— Какво са те?
— Демони от огън. Вторият най-силен вид дух. Огненият елемент е много силен в планините на Азербайджан. Точно оттам е тръгнала и зороастрийската религия30. Те почитат божествения огън, който съществува във всички живи същества. Ако търсиш течния шоколад, той е зад корнфлейкса.
— Вие видяхте ли някой джин, докато бяхте там, госпожо Ъндъруд?
— Не е необходимо да ходиш до Баку, за да видиш джин, Натаниел, и не говори с пълна уста. Пръскаш трохи навсякъде по покривката. Не, джиновете сами идват при теб, особено ако живееш тук, в Лондон.
— Кога ще видя фрит?
— Казва се африт. Няма да е скоро, ако знаеш какво е добро за теб. Хайде, свършвай по-бързо — господин Пърсел ще те чака.
След закуска Натаниел обикновено си събираше учебниците и тръгваше нагоре към работния кабинет на първия етаж, където наистина го очакваше господин Пърсел. Учителят му беше млад мъж с оредяваща руса коса, която редовно приглаждаше в напразно усилие да покрие темето си. Носеше сив костюм, малко по-голям отколкото трябваше, и постоянно сменящи се ужасни вратовръзки. Първото му име беше Уолтър. Много неща го изнервяха, а разговорите с господин Ъндъруд (които му се налагаше да води от време на време) направо го разтреперваха. В резултат на това той си го изкарваше на Натаниел. Беше прекалено честен мъж, за да е брутален с момчето, което беше способен ученик. Вместо това, той имаше склонността да му се кара раздразнително заради грешките, джавкайки като малко кученце.
Натаниел не учеше магия с господин Пърсел. Учителят му не знаеше нищо за магията. Вместо това се посвещаваше на други предмети, най-вече математика, съвременни езици (френски, чешки), география и история. Политиката също беше важна.
— А сега, млади Ъндъруд — казваше господин Пърсел, — каква е главната цел на нашето благородно правителство? — Натаниел гледаше с празен поглед. — Хайде! Хайде!
— Да ни управлява, сър?
— Да ни пази. Не забравяй, че страната ни е във война. Прага все още управлява равнините на изток от Бохемия, а ние се борим да задържим армиите й извън Италия. Живеем в опасни времена. Навред из Лондон пъплят агитатори и шпиони. За да се запази цяла Империята, на нас ни трябва силно правителство, а силно означава магьосници. Представи си страната без тях! Би било немислимо: щяха да управляват обикновените! Щяхме да се озовем в хаос, а веднага след това щеше да последва инвазия. Единственото, което стои между нас и анархията, са нашите лидери. Към това трябва да се стремиш, момче. Да бъдеш част от Правителството и да управляваш с чест. Запомни го.
— Да, сър.
— Честта е най-важното качество за един магьосник — продължи господин Пърсел. — Той или тя притежават огромна сила и трябва да я използват благоразумно. В миналото измамни магьосници са се опитвали да свалят правителството, но винаги са били разгромявани. Защо ли? Защото истинските магьосници се бият с добродетелта и справедливостта на своя страна.
— Господин Пърсел, а вие магьосник ли сте?
Учителят приглади назад косата си и въздъхна.
— Не, Ъндъруд. Аз… Не бях избран. Но все пак служа възможно най-добре. А сега…
— Тогава значи сте обикновен?
Господин Пърсел удари с длан по масата.
— Ако обичаш! Аз задавам въпросите! Вземи си транспортира. Ще продължим с геометрия.
Малко след осмия му рожден ден програмата на Натаниел се разшири. Той започна да изучава химия и физика, както и история и религия. Започна също и още няколко важни езика, включително латински, арамейски и иврит.
Тези дейности занимаваха Натаниел от девет сутринта до обяда в един часа, когато слизаше до кухнята да излапа в усамотение сандвичите, които госпожа Ъндъруд му беше оставила под влажна целофанена опаковка.
Следобед програмата беше разнообразна. В два дни от седмицата Натаниел продължаваше да работи с господин Пърсел. В два от другите следобеди го отвеждаха надолу по пътя до обществената баня, където един едър мъж с мустаци във формата на калник надзираваше наказателния режим. Заедно с мократа група от други малки деца, Натаниел трябваше да преплува безброй дължини във всеки възможен стил. Той винаги беше прекалено срамежлив и изтощен, за да говори много със своите другари плувци, и усещайки какъв е, те се държаха на разстояние от него. Когато навърши осем, вече го избягваха и го оставиха на мира.
30
Зороастрийска религия — религия, основана в древен Иран през VI век пр.Хр. от Заратустра, според която се провежда постоянна битка между две божества, представители на доброто и злото. — Бел.прев.