За Натаниел градината на къщата беше място за временно уединение и убежище. Там не се провеждаха уроци. Нямаше неприятни спомени. Беше дълга и тясна, оградена с висока стена от червени тухли. През лятото по стената растяха пълзящи рози, а шест ябълкови дръвчета отрупваха поляната с бели цветове. Два рододендрона32 се разпростираха по ширината в средата на градината — зад тях имаше навес, който не се виждаше изцяло заради широко отворените прозорци на къщата. Тук тревата беше избуяла и мокра. От съседната градина се извисяваше висок кестен, а в сянката на стената беше поставена една позеленяла от лишеи каменна пейка. До пейката имаше мраморна статуя на мъж, държащ в ръка разклонена като вилица светкавица. Беше с яке във викториански стил и имаше гигантски бакенбарди, които изникваха от двете му страни като щипци на бръмбар. Статуята беше поизносена от времето и покрита с тънък слой мъх, но все пак оставяше впечатление за огромна енергия и сила. Натаниел беше силно впечатлен от нея и дори беше стигнал дотам да попита госпожа Ъндъруд кой е това, но тя само се беше усмихнала.
— Попитай господаря си — каза тя. — Той знае всичко.
Но Натаниел не се беше осмелил.
Това спокойно местенце, със своето уединение, каменната пейка и статуята на неизвестен магьосник беше мястото, където Натаниел идваше винаги, когато имаше нужда да се успокои преди урока със студения си и строг господар.
9
От шестата до осмата си година Натаниел посещаваше своя господар само веднъж седмично. Тези посещения, в петък следобед, представляваха истински ритуал. След обяда Натаниел трябваше да се качи горе, да се измие и да си смени ризата. После, точно в 14.30 часа, той се явяваше пред вратата на библиотеката на господаря си на първия етаж. Почукваше три пъти, при което един глас му извикваше да влезе.
Господарят му се беше облегнал в плетен стол пред един прозорец, гледащ към улицата. Лицето му често беше в сянка. Светлината от прозореца се простираше навсякъде около него в неясна мараня. При влизането на Натаниел една дълга тънка ръка правеше жест към възглавниците, натрупани нависоко на ориенталския диван до отсрещната стена. Натаниел си вземаше възглавница и я слагаше на пода. После сядаше, с бясно биещо сърце, стараейки се да улови всеки нюанс в гласа на господаря си, ужасен да не би да изпусне нещо.
В първите години магьосникът обикновено се задоволяваше само да разпитва момчето за ученето му, подканяше го да говори за вектори, алгебра и принципите на вероятността; искаше от него да опише накратко историята на Прага или да разкаже, на френски, ключовите събития от Кръстоносните походи. Отговорите почти винаги го задоволяваха — Натаниел учеше много бързо.
В редки случаи, господарят даваше знак на момчето да замълчи по средата на отговора му и сам говореше за принципите и ограниченията на магията.
— Магьосникът — казваше той, — притежава сила. Той налага своята воля и предизвиква промени. Може да го прави от егоистични мотиви или пък от добродетелни. Резултатите от действията му могат да са добри или лоши, но единственият лош магьосник е некомпетентният магьосник. Каква е дефиницията за некомпетентност, момче?
Натаниел се размърда на възглавничката си.
— Загуба на контрол.
— Правилно. При условие, че магьосникът запази контрол над силите, които е впрегнал да работят, той остава — какъв остава той?
Натаниел се заклати напред-назад.
— Ъъъ…
— Трите „С“, момче, трите „С“. Използвай главата си.
— Сигурен, силен и скрит.
— Правилно. Каква е голямата тайна?
— Духовете, сър.
— Демоните, момче. Наричай ги такива, каквито са. Какво не трябва да забравяш никога?
— Демоните са много зли и, ако могат, ще те наранят, сър. — Гласът му потрепери, казвайки това.
— Добре, добре. Със сигурност имаш отлична памет. Внимавай как произнасяш думите — струва ми се, че езикът ти се заплете преди секунда. Погрешното произнасяне дори и на една сричка в определен момент може да даде на демона точно възможността, която търси.
— Да, сър.
— Така че демоните са голямата тайна. Обикновените хора знаят за тяхното съществуване и знаят, че ние общуваме с тях — затова толкова се страхуват от нас! Но те не осъзнават цялата истина, която е, че цялата ни сила произлиза от демоните. Без тяхната помощ ние не сме нищо повече от евтини фокусници и шарлатани. Единствената ни голяма способност е, че можем да ги призоваваме и да ги подчиняваме на волята си. Ако го направим правилно, те трябва да ни се подчинят. Ако направим дори и най-малката грешка, те ни връхлитат и ни разкъсват на парчета. Вървим по много тънка линия, момче. На колко години си сега?