— На осем, сър. Ще навърша девет идната седмица.
— Девет? Добре. Тогава следващата седмица ще започнем истинското ти магьосническо обучение. Господин Пърсел е достатъчно зает да ти осигури необходимите основни познания. Отсега нататък ще се срещаме два пъти седмично и ще започна да те въвеждам в основните принципи на нашето съсловие. За днес, обаче, ще приключим като ми изрецитираш еврейската азбука и първите дванайсет числа. Можеш да започваш.
Под наблюдението на господаря и учителите Натаниел започна да напредва в образованието си много бързо. Той изпитваше удоволствие да съобщава за ежедневните си постижения на госпожа Ъндъруд и се радваше на топлите й похвали. Вечер гледаше през прозореца си далечното жълто сияние, което беше кулата на Парламента и мечтаеше за деня, когато щеше да отиде там като магьосник, като един от министрите на благородното правителство.
Два дни след деветия му рожден ден, докато си ядеше закуската, господарят му се появи в кухнята.
— Остави това и ела с мен — нареди му той.
Натаниел го последва в коридора и после в стаята, която служеше на господаря му като библиотека. Господин Ъндъруд застана до един голям шкаф, пълен с томчета от всякакъв размер и цвят, като се започнеше от невероятно стари лексикони с кожена подвързия и се стигнеше до намачкани жълтеникави книжки с меки корици и мистични знаци надраскани на гърбовете им.
— Това е материалът ти за четене през следващите три години — рече господарят му, почуквайки по шкафа. — Докато станеш на дванайсет, трябва да си се запознал с всичко, което се съдържа тук. Книгите са написани предимно на средноанглийски, латински, чешки и иврит, въпреки че ще откриеш и някои коптски33 творби за египетските ритуали на мъртвите. Има коптски речник, който ще ти помогне с тях. Само от теб зависи да изчетеш всичко това; нямам време да те дундуркам. Господин Пърсел ще поддържа нивото ти с езиците. Разбра ли?
— Да, разбрах. Сър?
— Какво, момче?
— Сър, след като изчета всичко това, ще знам ли всичко необходимо? Искам да кажа да стана магьосник, сър. Изглежда ужасно много.
Господарят му изсумтя, а веждите му се вдигнаха към небето.
— Погледни зад себе си — каза той.
Натаниел се обърна. Зад вратата имаше библиотека, която се издигаше от пода до тавана; беше препълнена с книги, коя от коя по-дебела и по-прашна, от онзи тип книги, за които човек можеше да каже дори и без да ги отвори, че са напечатани с миниатюрен шрифт и две колони на всяка страница. Той преглътна.
— Мини през този куп — каза сухо господарят му, — и може би ще успееш. Този шкаф съдържа ритуалите и заклинанията, които са ти необходими, за да призовеш важни демони и ти няма дори да започнеш да ги употребяваш преди да станеш на около петнайсет, така че си го избий от главата. Твоят шкаф — той отново почука по дървото — ти дава подготвително знание и за момента е повече от достатъчен. Добре, а сега ме последвай.
Отидоха до един работен кабинет, в който Натаниел досега не беше влизал. Там, върху петносани, мръсни рафтове бяха струпани огромен брой шишенца и стъкленици пълни с разноцветни течности. В някои от тях плаваха разни предмети. Натаниел не беше сигурен дали предметите не изглеждаха толкова разкривени и странни заради дебелото стъкло.
Господарят му седна на едно столче пред просто дървено бюро и с жест посочи на Натаниел да седне до него. Той бутна една тясна кутийка към него. Момчето я отвори. Вътре имаше чифт малки очила. Изведнъж далечен спомен го накара да изтръпне.
— Хайде, момче, извади ги, няма да те ухапят. Добре. А сега ме погледни. Погледни очите ми. Какво виждаш?
Натаниел погледна против волята си. Беше му много трудно да надзърне в свирепите, пламнали кафяви очи на възрастния мъж и в резултат на това мозъкът му се смрази. Не видя нищо.
— Е?
— Ами, ами… Съжалявам, аз нищо…
— Гледай около ирисите ми — виждаш ли нещо там?
— Ами…
— Ах ти, глупак! — Господарят му извика безсилно и дръпна надолу кожата под едното си око, разкривайки червената му вътрешност. — Не я ли виждаш? Леща, момче! Контактна леща! Около центъра на окото ми! Виждаш ли я?
Отчаян, Натаниел погледна отново и този път наистина видя неясен кръгъл ръб, тънък като линия от молив около ириса.
— Да, сър — каза той развълнувано. — Да, виждам я.
— Крайно време беше. Добре. — Господарят му се облегна назад на столчето. — Когато навършиш дванайсет, ще се случат важни неща. На първо място, ще ти бъде дадено ново име, което ще приемеш за свое собствено. Защо?
33
Афроазиатски език, произлязъл от древен Египет и свързан с християнската църква там, в момента съществува само в писмен вид и в литургиите. — Бел.прев.