— За да попреча на демоните да се сдобият с власт над мен като научат рожденото ми име, сър.
— Правилно. Враговете магьосници, естествено, са също толкова опасни. На второ място, ще получиш първия си чифт контактни лещи, които ще можеш да носиш постоянно. Те ще ти помогнат да виждаш през част от измамите на демоните. Дотогава ще използваш тези очила, но само когато ти се каже и те в никакъв случай не трябва да бъдат изнасяни от този кабинет. Разбра ли?
— Да, сър. А те как помагат да се вижда през нещата, сър?
— Когато демоните се материализират, те могат да възприемат най-различни лъжливи форми, не само в този материален свят, но и на други нива на възприятие — скоро ще те науча на тях. Не ме разпитвай сега. Някои демони от по-висш ранг дори могат да стават невидими, злобата в техните измами няма край. Лещите, а до по-малка степен и очилата ти позволяват да виждаш на няколко нива едновременно и ти дават по-добър шанс да проникнеш през техните илюзии. Наблюдавай…
Господарят на Натаниел се пресегна към един претрупан шкаф зад себе си и избра голяма стъклена бутилка, запечатана с коркова тапа и восък. Съдържаше зеленикава солена течност и един мъртъв плъх с кафява козина и бледа плът. Натаниел се намръщи. Господарят му го преценяваше.
— Какво би казал, че е това, момче? — попита той.
— Плъх, сър.
— Какъв вид?
— Кафяв. Rattus norvegicus, сър.
— Добре. И латинското име, а? Много добре. Напълно погрешно, но все пак добре. Това изобщо не е плъх. Сложи си очилата и погледни отново.
Натаниел направи, каквото му беше казано. Очилата бяха студени и тежки като ги постави на носа си. Той погледа през замъглените кварцови стъкла няколко секунди, за да се фокусира. Когато бутилката изплува пред погледа му, ахна. Плъхът го нямаше. На негово място стоеше малко черно-червено създание с поресто лице, крила на бръмбар и коремче като акордеон. Очите на създанието бяха отворени и изразяваха огорчение. Натаниел свали очилата и погледна отново. Кафявият плъх плаваше в консервиращата течност.
— Брей — рече той.
Господарят му изсумтя.
— Ален дразнител, хванат и бутилиран от Медицинския институт на Сдружение „Линкълн“. Низш дявол, но забележителен разпространител на чума. Може да създаде илюзията за плъх само на материалното ниво. На другите се разкрива истинската му същност.
— Мъртво ли е, сър? — попита Натаниел.
— Хммм? Мъртво ли? Така си мисля. Ако не е, със сигурност ще бъде ядосано. Стои в този буркан от поне петдесет години — аз го наследих от моя стар господар.
Той върна стъкленицата на рафта.
— Виждаш ли, момче — продължи той, — дори и най-слабите демони са злобни, опасни и неуловими. Човек не може да изостави бдителността си и за секунда. Наблюдавай това.
Иззад една лабораторна горелка той измъкна правоъгълна стъклена кутия, която сякаш нямаше капак. В нея бръмчаха шест миниатюрни създания и се блъскаха безспир в стените на своя затвор. Отдалеч изглеждаха като насекоми; когато дойдоха по-близо Натаниел забеляза, че имат прекалено много крака, за да са такива.
— Тези стършели — каза господарят му, — вероятно са най-низшата форма демони. Не притежават почти никаква интелигентност. Не са ти необходими очилата, за да видиш истинската им форма. При все това дори и те са заплаха, ако не се контролират правилно. Виждаш ли оранжевите жила под опашките им? Те причиняват изключително болезнени подувания по човешката кожа; много по-лоши от тези на пчелите и осите. Един възхитителен начин да накажеш някой, независимо дали е дразнещ съперник… или непокорен ученик.
Натаниел гледаше как бесните малки буболечки си блъскаха главите в стъклото. Той кимна енергично.
— Да, сър.
— Жестоки малки нещица. — Господарят му бутна кутията надалеч. — И все пак всичко необходимо е да изречеш подходящата команда и ще се подчинят на всяка инструкция. Така че, на най-ниско ниво, те демонстрират принципите на нашия занаят. Ние притежаваме опасни инструменти, които трябва да контролираме. Сега ще започнем да се учим как да се защитаваме.
Натаниел откри, че ще мине доста време преди да му позволят собственоръчно да използва инструментите. Имаше уроци с господаря си в работния кабинет два пъти седмично и в продължение на месеци не правеше нищо друго освен да си записва. Научи принципите на пентаграмите и изкуството на руническите символи. Научи подходящите ритуали за пречистване, които магьосниците трябваше да спазват преди всяко призоваване. Беше накаран да работи с хаван и чукало и да стрива смеси от тамян, които окуражаваха демоните или пък държаха нежеланите надалеч. Режеше свещи на различни размери и ги подреждаше в най-различни схеми. А господарят му нито веднъж не призова нищо.