— Вдигни го.
Нямах намерение да влизам в някакъв превзет словесен двубой с някакъв дванайсетгодишен хлапак, особено пък с такъв, който можеше да ми наложи волята си, така че се пресегнах през кръга си и вдигнах Амулета.
— А сега какво? Да знаеш, че когато Саймън Лавлейс дойде, аз няма да вися с това нещо в мен. Веднага ще му го върна с усмивка и ще му помахам за сбогом. И ще му посоча зад кое перде трепериш.
— Чакай.
Детето извади нещо лъскаво от един от вътрешните джобове на огромното си палто. Споменах ли, че то беше с около три номера по-голямо от него? Очевидно някога бе принадлежало на някой много лекомислен магьосник, тъй като въпреки множеството кръпки все пак се виждаха ясните останки от огън, кръв и нокти. Пожелах същата съдба на момчето.
Сега в лявата си ръка то държеше лъскав диск — гадателско стъкло от силно полиран месинг. Прокара дясната си ръка над него няколко пъти и започна да се взира в отражателния метал с пасивна концентрация. Който и да беше затвореният дявол, който обитаваше диска, той скоро отговори. Оформи се неясна картина; момчето я наблюдаваше внимателно. Бях прекалено далеч, за да я видя, но докато той беше разсеян с друго аз самият също се огледах.
Неговата стая… трябваше ми следа към неговата самоличност. Може би някое писмо, адресирано до него или пък табелка с името на палтото му. И на двете вече бях попадал преди. Естествено, че не търсех рожденото му име — би било твърде много да се надявам на това, но като начало и официалното му име щеше да ми свърши работа (всички магьосници притежават две имена — официалното им име и рожденото. Рожденото име е това, което им е дадено от родителите им и, понеже е тясно свързано с истинската им природа и същност, то е източник на огромна сила и слабост. Те се стремят да го запазят в тайна от всички, защото ако го научи някой враг, той или тя може да го използва да се сдобие с власт над тях по същия начин, както магьосниците могат да призоват джин само като знаят истинското му име. Така че всички магьосници прикриват изключително внимателно своите рождени имена и ги заменят с официални, когато навършат необходимите години. Винаги е полезно да знаеш официалното име на магьосника, но е много, много по-добре да научиш тайното му такова.). Нямах късмет. Най-личното, интимно издайническо място в стаята — неговото бюро — беше внимателно покрито с плътна черна покривка. Гардеробът в ъгъла бе затворен, също и скринът. Сред бъркотията от свещи имаше една пукната стъклена ваза със свежи цветя — странна притурка. Реших, че не я е сложил самият той, значи някой го харесваше.
Детето махна с ръка над гадателското стъкло и повърхността му потъмня. Постави диска обратно в джоба си, после внезапно вдигна поглед към мен. Опа. Ето че се почваше.
— Бартимеус — започна той, — нареждам ти да вземеш Амулета на Самарканд и да го скриеш в магическото хранилище на магьосника Артър Ъндъруд, маскирайки го така, че той да не може да го види и постигайки това толкова незабележимо, че никой, нито човек, нито дух на това ниво или на друго да не те види на отиване или на връщане. Нареждам ти още да се върнеш при мен незабавно тихо и незабележимо, за да чакаш по-нататъшни инструкции.
Когато свърши, лицето му беше посиняло, тъй като беше изрекъл всичко на един-единствен дъх38.
Погледнах кръвнишки изпод каменните си вежди.
— Много добре. Къде пребивава този нещастен магьосник?
Момчето се усмихна леко.
— На долния етаж.
11
На долния етаж… Е, това беше изненадващо.
— Искаш да насадиш господаря си, така ли? Гадно.
— Не искам да го насадя. Просто искам Амулета да е на безопасно място зад каквато защита има той. Никой няма да го намери там. — Той спря. — Но ако го намерят…
— Ще бъдеш на чисто. Типичен магьоснически номер. Учиш се по-бързо от повечето.
— Никой няма да го открие.
— Така ли мислиш? Ще видиш.
Все пак не можех да си се рея из въздуха и да си бъбря цял ден. Обвих Амулета в магия, която временно го направи малък и му придаде външен вид като на вееща се паяжина. После се вмъкнах в дупка от чеп на най-близката дъска, промъкнах се във вид на пара през празното пространство в пода и под формата на паяк изпълзях внимателно от една пукнатина в тавана на стаята отдолу.
Намирах се в една празна баня. Вратата й беше отворена; изприпках към нея по мазилката с цялата бързина, на която осемте ми крака бяха способни. Докато бягах, стисках челюсти заради безочливостта на момчето.
Да скроиш клопка на друг магьосник: ето нещо необикновено. Беше неизбежно, то си вървеше като част от задачата39. Обаче да скроиш клопка на собствения си господар, ето това беше необикновено — нещо повече, дори уникално за магьосниче на дванайсет. Определено като възрастни магьосниците се караха със забележително постоянство, но не и когато започваха в занаята; не и докато ги учеха на правилата.
38
Това е строго препоръчително, когато си имате работа с толкова проницателни и интелигентни същества като мен. Често е възможно някое спиране за да си поемеш дъх да се разбере като точка, което или променя смисъла на инструкциите, или ги превръща в бомбастични дрънканици.
39
Магьосниците са най-заговорничещите, завистливи и двулични хора на земята дори повече от адвокатите и учените. Те боготворят властта и притежаването й и търсят всяка възможност да обезсилят своите съперници. По груба преценка около осемдесет процента от призоваванията са свързани с измами срещу други магьосници или с предпазване от такива. За разлика от тях, повечето противопоставяния между духовете изобщо не са на лична основа, просто защото не са по наша собствена воля. Например в онзи момент аз не изпитвах особена неприязън към Факарл. Е, всъщност това е лъжа — ненавиждах го, но не повече отколкото преди. Всъщност нашата взаимна омраза се беше формирала в продължение на много столетия, дори хилядолетия. Магьосниците се карат просто за забавление. А на практика ние трябва да работим заради това.