Момчето нямаше никакви отличителни черти — нямаше бенки, нямаше странности, нямаше белези. Косата му беше тъмна и права, лицето му беше по-скоро изпито. Кожата му беше много бледа. За обикновения наблюдател той беше незабележим. Но за моя мъдър и предубеден поглед имаше и други неща: проницателни и пресметливи очи; пръсти, потропващи нетърпеливо по листовете, които носеше; и най-вече едно много внимателно лице, което с умели промени приемаше всяко изражение, което се очакваше от него. Засега беше приело послушен, но внимателен израз, който би поласкал суетността на един стар човек. Само че той постоянно хвърляше погледи из стаята и ме търсеше.
Улесних го. Когато погледна към мен, заприпках по стената, размахах крака няколко пъти, развъртях си весело корема насам-натам. Той ме видя моментално, стана по-блед отвсякога и си прехапа устната. Обаче не можеше да направи нищо, без да се издаде.
По средата на моя танц Ъндъруд внезапно изсумтя презрително и удари с длан по вестника.
— Виж тук, Марта — каза той. — Мейкпийс отново пълни театрите с източните си глупости. „Лебедите на Арабия“… Искам да знам някога чувала ли си такива сантиментални дрънканици? И въпреки това, билетите предварително са продадени до края на януари! Доста странно.
— Всичко е продадено? О, Артър, аз исках да отида…
— И цитирам: „… в която една мисионерска девойка със сладки крачета от Чизуик се влюбва в светлокафяв джин…“. Това не е просто романтична глупост, това е адски опасно. Разпространява грешна информация сред хората.
— О, Артър…
— Ти си виждала джин, Марта. А виждала ли си такъв „с тъмни очи, които ще разтопят сърцето ви“? По-скоро могат да ти разтопят лицето.
— Сигурна съм, че си прав, Артър.
— Мейкпийс трябва да е по-наясно. Позор. Бих направил нещо по въпроса, но той е прекалено близък с министър-председателя.
— Да, скъпи. Искаш ли още кафе, скъпи?
— Не. Министър-председателят би трябвало да помага на Отдела за вътрешни работи вместо да си губи времето с обществени прояви. Още четири кражби, Марта, четири през последната седмица. Освен това и предметите бяха ценни. Западаме, казвам ти. — С тези думи Ъндъруд повдигна мустака си с една ръка и вещо вмъкна ръба на чашата си отдолу. Пи дълго и шумно. — Марта, това е студено. Би ли донесла още кафе?
Съпругата му охотно побърза да изпълни поръчката. Когато излезе, магьосникът хвърли вестника си на една страна и най-накрая благоволи да забележи ученика си.
Старецът изсумтя.
— Значи си тук, така ли?
Въпреки опасенията, гласът на момчето беше твърд.
— Да, сър. Викали сте ме, сър.
— Така е, наистина. Говорих с твоите учители и, с изключение на г-н Синдра, всички те оценяват задоволително. — Той вдигна ръка, за да спре бързо изречените благодарности на момчето. — Един господ знае, че не го заслужаваш след това, което стори миналата година. Обаче, въпреки някои недостатъци, на които аз неведнъж съм ти обръщал внимание, ти постигна известен напредък в основните догми. Затова — последва драматична пауза — аз смятам, че е време за първото ти призоваване.
Той изрече последното изречение с бавен, кънтящ тон, който очевидно трябваше да изпълни момчето със страхопочитание. Но Натаниел, както аз вече с удоволствие го наричах, беше разсеян. Мислеше си за един паяк.
Безпокойството му не остана незабелязано от Ъндъруд. Магьосникът почука властно по масата, за да привлече вниманието на ученика си.
— Слушай ме, момче! — каза той. — Ако се притесняваш дори само при мисълта за призоваването, никога няма да станеш магьосник. Добре подготвеният магьосник не се страхува от нищо. Разбра ли?
Момчето се стегна и насочи вниманието си към господаря си.
— Да, сър. Разбира се, сър.
— Освен това, аз ще съм до теб през цялото време, в съседен кръг. Ще имам поне дузина защитни заклинания под ръка и много розмарин на прах. Ще започнем с нисш демон — бъбрив дявол45. Ако това е успешно, ще продължим с моулър46.
Един пример за това, колко ненаблюдателен беше този магьосник е, че не успя да забележи презрителните пламъчета, които проблеснаха в очите на момчето. Той само чу любезния нетърпелив глас.
— Да, сър. Очаквам го с голямо нетърпение, сър.
— Отлично. Лещите ти тук ли са?
— Да, сър. Пристигнаха миналата седмица.
— Добре. Значи остана да уредим само още едно нещо и то е…
45