На трето място, бях забравил ограниченията на физическите тела. Сърбеше ме точно над клюна и безуспешно се опитвах да се почеша с крило. Четвърто, онова дете. Вълнуваха ме много въпроси за него. Кой беше той? Защо искаше да умре? Как щях да му отмъстя за това, че ме накара да свърша тази задача преди да умре? Новините се разчуват бързо и аз със сигурност щях да бъда порицан за това, че припкам насам-натам от името на такъв като него.
И на пето място… Амулета. Според всички той притежаваше могъща магическа сила. Недоумявах какво щеше да прави момчето след като го получеше. Едва ли имаше някаква представа. Може би просто щеше да го носи като някакъв грозен моден аксесоар. Може би краденето на амулети беше най-новото увлечение, магьосническа версия на задигане на тасове6. Дори и да беше така, първо трябваше да го взема, а това нямаше да е непременно лесно дори и за мен.
Затворих очите си на кос и отворих вътрешните си, едно след друго, всяко в различно пространствено измерение или ниво7. Погледнах напред и назад около себе си, подскачайки нагоре-надолу по клона, за да получа най-добрата гледна точка. Поне три от вилите край пътя имаха магическа защита, което показваше в колко модерен район бях. Изобщо не проверих двете малко по-нагоре по улицата; интересуваше ме онази от другата страна на пътя, отвъд уличните светлини. Резиденцията на Саймън Лавлейс, магьосник.
На първо ниво беше чисто, но на второто беше издигнал защитен възел, който блестеше като синя паяжина по цялата дължина на високата стена. И не свършваше там, издигаше се във въздуха, над покрива на ниската бяла къща, като продължаваше надолу от другата страна, образувайки огромен блещукащ купол.
Не беше зле, но можех да се справя с него.
На третото и четвъртото ниво нямаше нищо, но на петото, точно зад ръба на градинската стена, забелязах трима стражи, дебнещи във въздуха. От горе до долу бяха матовожълти и всеки от тях се състоеше от три мускулести крака, които се въртяха около един хрущялен център. Над центъра имаше топчеста маса, украсена с по две усти и няколко бдящи очи. Съществата сновяха безразборно напред-назад из периметъра на градината. Инстинктивно се отдръпнах към ствола на бука, въпреки че знаех, че едва ли ще ме видят чак оттам. При това разстояние и в седемте измерения би трябвало да изглеждам като кос. Можеха да прозрат илюзията ми само ако се приближах.
На шестото ниво беше чисто. Но на седмото… това беше интересно. На пръв поглед не виждах нищо необичайно — къщата, пътят, нощта, всичко изглеждаше непроменено, — но, ако искате го наречете интуиция, аз бях сигурен, че там имаше нещо, което дебнеше.
Потърках клюн в един чеп. Както можеше да се очаква, тук действаше доста мощна магия. Вече бях чувал за Лавлейс. Той се смяташе за забележителен магьосник и суров повелител. Имах късмет, че досега не бях повикван да му служа, а и не желаех нито неговата омраза, нито тази на неговите слуги.
Подгизналият кос излетя от клона и прелетя над пътя, като удачно избегна кръга от светлината на най-близката улична лампа и кацна на проскубаната трева в ъгъла на стената. Там бяха оставени четири черни чувала за боклук, които щяха да бъдат прибрани на следващата сутрин. Косът подскочи зад торбите. Една котка, което наблюдаваше птицата8 от известно разстояние, я изчака малко да се появи отново, но изгуби търпение и изприпка любопитно след нея. Зад торбите не откри нито кос, нито някаква друга птица. Там нямаше нищо освен една прясна къртичина.
3
Мразя вкуса на кал. Тя не е нещо подходящо за същество от въздух и огън. Постоянната тежест на пръстта ме потиска винаги, когато се докосна до нея. Затова съм много придирчив в избора си на превъплъщение. Птица — добре. Насекомо — добре. Прилеп — става. Всичко, което бяга бързо, е добре. С дървесните обитатели е още по-добре. Подземните неща — не е никак добре. Къртица — лошо.
Но няма смисъл да си придирчив, когато трябва да преодолееш защитна преграда. Правилно бях преценил, че тя не се простираше и под земята. Къртицата си прокопа пътя дълбоко, дълбоко надолу под основите на стената. Не се задейства никаква магическа аларма, въпреки че пет пъти си ударих главата в дребни камъчета9. Започнах отново да ровя нагоре, достигайки повърхността след като двайсет минути сумтях, мърлях се и подушвах със ситния си нос сочните червеи, които откривах на всеки няколко загребвания.
Къртицата подаде глава предпазливо от малката купчина пръст, която беше издигнала на идеалната повърхност на поляната на Саймън Лавлейс. Тя се огледа, проверявайки обстановката. В къщата, на приземния етаж, светеше. Завесите бяха спуснати. Горните етажи, доколкото къртицата виждаше, бяха тъмни. Полупрозрачната магическа система се издигаше над главата й. Един жълт страж, с цялата си глупост, се дотътри на три метра над храстите. Другите двама явно бяха зад къщата.
7
Имам достъп до седем нива едновременно. Те се застъпват, като слоевете на сладолед. Седемте нива са достатъчни за всеки. Тези, които работят с повече, просто се фукат.
9
Всеки път в различен камък, а не пет пъти в един и същ. Просто искам да съм сигурен, че е ясно. Понякога човеците са толкова тъпи.