Натаниел беше много щастлив, че си тръгва, но точно когато беше започнал да се изнизва, младият мъж с очилата вдигна ръка.
— Виждам, че имаш език в устата — рече той. — Не те е страх от по-възрастните.
Натаниел не каза нищо.
— Сигурно смяташ даже, че не сме по-добри от теб?
Мъжът говореше леко, но остротата в гласа му бе ясно доловима. Натаниел веднага разбра, че проблемът не е в него самия и, че младият мъж предизвикваше господаря му. Почувства, че трябва да отговори, но беше толкова объркан от въпроса, че не знаеше дали да каже да или не.
Младият мъж схвана мълчанието му погрешно.
— Сега пък си мисли, че е прекалено добър, за да говори с нас! — каза той на събеседниците си и се ухили.
Мъжът с мазната кожа изхихика слабо в ръка, а старият червендалест мъж тръсна глава.
— Ха! — каза той.
— Бягай, момче — подкани го отново господарят му.
— Чакай, Ъндъруд — рече младият мъж, усмихвайки се широко. — Преди да тръгне нека да видим на какво си научил това твое паленце. Ще бъде забавно. Ела тук, момко.
Натаниел погледна косо към господаря си, който не отвърна на погледа му. Бавно и неохотно той отново се приближи до групата. Младият мъж щракна с пръсти със замах и заговори бързо.
— Колко класифицирани типа духове има?
Натаниел отговори без да се бави.
— Тринайсет хиляди и четиридесет и шест, сър.
— А некласифицирани?
— Петроний приема, че са четиридесет и пет хиляди; а Заватини — четиридесет и осем хиляди, сър.
— Какво представлява modus apparendi от картагенската подгрупа?
— Те се появяват като плачещи бебета, сър, или като двойници на магьосника на младини.
— Как трябва да се наказват?
— Като ги накараме да изпият варел с магарешко мляко.
— Хммм. Ако призоваваме базилиск47, какви предпазни мерки трябва да вземем?
— Да носим огледални очила, сър. И да оградим пентаграма с огледала от още две страни, за да принудим базилиска да гледа в оставащата посока, където да са му написани инструкциите.
Натаниел ставаше все по-уверен. Много отдавна беше запомнил простичките детайли като тези и му беше приятно да забележи, че безпогрешните му правилни отговори дразнят младия човек. Успехът му беше накарал мъжа с мазната кожа да спре да се подсмихва, а старият магьосник, който слушаше с наклонена на една страна глава, без да иска дори беше кимнал един или два пъти. Той забеляза, че господарят му се усмихва доста самодоволно. „Не че нещо от това се дължи на теб“, си помисли Натаниел. „Аз прочетох всичко това. Ти не си ме научил почти на нищо.“
За пръв път имаше пауза в безспирните въпроси на младия мъж. Очевидно мислеше.
— Добре — каза той накрая; говореше много по-бавно и произнасяше думите доволно, — какви са шестте Думи за Управление? На който и да е език.
Артър Ъндъруд изрече притеснен протест:
— Бъди справедлив, Саймън! Все още няма как да знае това! — Но още докато говореше, Натаниел вече си отваряше устата. Това беше формула, която се съдържаше в няколко от книгите на голямата библиотека на господаря му, откъдето той вече четеше.
— Appare, Mane, Ausculta, Se Dede, Pare, Redi. — Появи се, Остани, Слушай, Предай се, Подчини се, Върни се. — Като свърши, погледна младия магьосник в очите, осъзнавайки своя триумф.
Слушателите им замърмориха одобрително — господарят му вече не криеше ухилената си физиономия, човекът с мазната кожа повдигна вежди, а старият мъж направи кисела физиономия и измънка тихо:
— Браво.
Но разпитващият го само сви рамене презрително, сякаш инцидентът беше без значение. Изглеждаше толкова високомерен, че Натаниел почувства как самодоволството му се превръща в пламенен гняв.
— Явно стандартите са паднали — рече младият мъж, изваждайки носна кърпичка от джоба си и изтривайки някакво въображаемо петно от ревера си; — ако един изоставащ чирак може да бъде поздравен за това, че е издекламирал нещо, значи всички ние сме сукалчета.
— Ти просто не умееш да губиш — каза Натаниел.
За момент настана тишина. После младият мъж излая една дума и Натаниел почувства как нещо малко и плътно кацна тежко на раменете му. Невидими ръце сграбчиха косата му и я дръпнаха назад със страшна сила, така че лицето му гледаше към тавана и той изпищя от болка. Опита се да вдигне ръце, но се оказа, че те са притиснати към тялото му от нещо мускулесто и противно, което се беше увило около него като гигантски език. Не виждаше нищо освен тавана; нежни пръсти гъделичкаха врата му с ужасен финес. В паниката си той извика името на господаря си.
Някой се приближи, но това не беше господарят му. Беше младият мъж.