След това Натаниел насочи вниманието си към своята главна цел. Късно една вечер той нареди на дяволчето да шпионира Саймън Лавлейс, но вместо това с объркване видя на лъскавия бронзов диск да се появява лицето на бебето.
— Какво правиш? — извика Натаниел. — Дадох ти заповед — сега се подчини!
Бебето сбръчка нос и заговори със смущаващо дълбок глас.
— Проблемът е, че този е труден — рече то. — Издигнал е прегради. Не съм сигурен дали мога да ги премина. Може да предизвикам неприятности, ако ме разбираш.
Натаниел вдигна ръка и я размаха заплашително.
— Да не казваш, че е невъзможно?
Бебето трепна и внимателно изплези острия си език отстрани на устата си сякаш ближеше стари рани.
— Не невъзможно, не. Просто трудно.
— Добре тогава.
Бебето въздъхна тежко и изчезна. След кратка пауза на диска започна да се оформя трептящ образ. Беше замъглен и подскачаше като лошо настроен телевизор. Натаниел изруга. Тъкмо щеше да изрече думите за Наказателен Удар, когато реши, че може би това е най-доброто, на което е способно дяволчето. Наведе се близо до диска и се вгледа, концентрирайки се върху сцената…
Един мъж седеше на маса и пишеше бързо на лаптопа си.
Очите на Натаниел се присвиха. Да, това бе Саймън Лавлейс.
Наблюдателната точка на дяволчето беше от тавана и Натаниел имаше добра гледка към стаята зад магьосника, въпреки че беше малко разкривена, сякаш гледаше през широкоъгълен обектив. Стаята беше тъмна. Единствената светлина идваше от лампата на бюрото на Лавлейс. Отзад имаше тъмни пердета, простиращи се от тавана до пода.
Магьосникът пишеше. Носеше смокинг и разхлабена вратовръзка. Веднъж или два пъти си почеса носа.
Внезапно в образа отново се намеси лицето на бебето.
— Не мога да го понасям повече — подсмръкна то. — Скучно ми е и както казах, ако се мотаем наоколо твърде дълго, може да си имаме неприятности.
— Ще стоиш докато аз кажа! — озъби се Натаниел. Изрече една дума и бебето сви очи от болка.
— Добре де, добре! Как може да причиниш това на едно малко бебенце, чудовище такова! — Лицето изведнъж изчезна и сцената отново се появи. Лавлейс все още седеше и все още пишеше. На Натаниел му се искаше да може да погледне документите на бюрото по-отблизо, но магьосниците често имаха сензори около себе си, за да откриват неочаквани магии. Нямаше да е разумно да се стои твърде близо. Това беше най-добрата гледка, която щеше да…
Натаниел подскочи.
В стаята на Саймън Лавлейс имаше още някой, който стоеше в сянката до пердетата. Не го беше видял да влиза, както явно и магьосникът, който все още пишеше с гръб към неканения гост. Фигурата беше на висок мъж с едро телосложение, загърнат в дълга кожена пътническа пелерина, стигаща почти до подметките на ботушите му. И пелерината, и ботушите бяха износени и с петна от кал. Гъста черна брада покриваше по-голямата част от лицето на мъжа, а над нея в мрака проблясваха очите му. От нещо в този поглед Натаниел го побиха тръпки.
Очевидно фигурата заговори или предизвика шум, защото Лавлейс внезапно се сепна и се завъртя на стола.
Образът избледня, затрепка и отново се появи. Натаниел изруга и притисна лице още по-близо до диска. Сякаш картината се беше прехвърлила един или два мига напред във времето. Двамата мъже вече бяха по-близо — натрапникът се беше преместил и застанал до бюрото. Саймън Лавлейс му говореше нетърпеливо. Той протегна ръка, но непознатият само наклони глава към бюрото. Магьосникът кимна, отвори едно чекмедже, извади платнена торба и я изпразни върху бюрото. Разпиляха се пачки с банкноти.
От бронзовия диск изникна гърлен глас, който говореше бързо.
— Просто реших да те предупредя и моля те, не ме удряй отново, но насам се приближава някакъв пазач-наблюдател. Отдалечен е на две стаи и се насочва към нас. Трябва да се изтеглим, шефе, и то бързо.
Натаниел прехапа устната си.
— Стой където си до последния възможен момент. Искам да видя за какво плаща. И запамети разговора.
— Това ще е погребението ти, шефе.
Непознатият беше протегнал ръката си в ръкавица изпод пелерината и бавно поставяше банкнотите обратно в чантата. Натаниел почти подскачаше от безсилие — всеки момент дяволчето щеше да напусне сцената, а той нямаше да е разбрал нищо.
За щастие Саймън Лавлейс също беше нетърпелив и протегна отново ръка, този път по-решително. Непознатият кимна. Бръкна под пелерината си и извади малък пакет. Магьосникът го грабна и трескаво разкъса опаковката.