Отново проверих седмо ниво. Все още нищо и все същото обезпокояващо чувство за опасност. Е, какво толкова.
Къртицата се оттегли под земята и си прокопа тунел под корените на тревата към къщата. Появи се отново в цветната леха точно под най-близкия прозорец. Мислеше усилено. Нямаше смисъл да продължава в същия образ, въпреки че беше изкушаващо; тя трябваше да се опита да се вмъкне в мазите. Трябваше да намери друг начин.
До косматите уши на къртицата достигна смях и звън на чаши. Звукът беше изненадващо висок и ехтеше някъде много наблизо. На по-малко от половин метър имаше един пропукал се от годините отдушник. Водеше навътре.
С облекчение станах муха.
4
От безопасността на отдушника аз надзърнах с многофасетните си очи в една доста обикновена гостна стая. В нея имаше дебел, мек килим, отвратителни раирани тапети, грозно кристално нещо, което трябваше да представлява полилей, две маслени картини, потъмнели от старост, диван и два фотьойла (също раирани), ниска масичка за кафе, на която имаше сребърен поднос, а на подноса — бутилка червено вино, но без чаши. Чашите бяха в ръцете на двама души, единият от които бе жена. Беше сравнително млада (за човек, което значи много млада) и вероятно изглеждаше доста добре по един плътски начин. Големи очи, тъмна коса, подстригана на черта. Веднага я запомних. Утре, когато отидех да видя онова хлапе, щях да се появя в нейната форма. Само че гола. Нека да видим как здравият му, но все пак детски разсъдък, ще реагира на това10!
Все пак в момента повече ме интересуваше мъжът, на който тази жена се усмихваше и кимаше. Той беше висок, слаб, хубав, по един книжовен начин, с коса, пригладена назад с някакво миризливо масло. Имаше малки кръгли очила и голяма уста с хубави зъби. Имаше и забележителна челюст. Нещо ми подсказваше, че това е магьосникът Саймън Лавлейс. Дали беше заради неопределимата аура на сила и авторитет около него? Или заради собственическия начин, по който жестикулираше в стаята? Или пък беше заради малкото дяволче, което се носеше из въздуха до рамото му (на второ ниво) и предпазливо се оглеждаше за опасност на всяка страна?
Разтрих раздразнено двата си предни крака. Трябваше да бъда внимателен. Дяволчето усложняваше нещата11. Жалко, че не бях паяк. Те могат да си седят на едно място с часове и това не ги притеснява. Мухите са доста по-нервни. Но ако се превърнех в паяк тук, робът на магьосника със сигурност щеше да го усети. Трябваше да насиля нежелаещото си тяло да се скрие и да пренебрегне болката, която отново се усилваше, този път в хитрина12.
Магьосникът говореше. Не правеше почти нищо друго. Жената го гледаше като кученце с толкова широко отворени и оглупели от възхищение очи, че ми се прииска да я ухапя.
— … това ще е най-великолепното събитие, Аманда. Ти ще си центърът на внимание на лондонското общество! Знаеш ли, че самият министър-председател очаква с нетърпение да разгледа имота ти? Каза ми го достоверен източник. Моите врагове го тормозят от седмици с гнусните си инсинуации, но той си остана убеден, че трябва да проведе конференцията в резиденцията. Така че както виждаш, любов моя, аз все още мога да му въздействам, когато има смисъл. Номерът е да знаеш как да си играеш с него, как да поласкаеш суетността му… Нека си остане между нас, но той е доста слаб. Неговият специалитет е Чарът и дори с това се занимава вече рядко. А и защо му трябва? Той си има хора в костюми да вършат това вместо него…
Магьосникът продължи да дрънка така още няколко минути, ръсейки известни имена с неизчерпаема енергия. Жената си пиеше виното, кимаше, ахкаше и възкликваше в правилните моменти и се накланяше по-близо до него на дивана. Едва не се разбръмчах от скука13.
Внезапно дяволчето застана нащрек. Беше се завъртяло на 180 градуса и се взираше в една врата на другия край на стаята. То леко дръпна ухото на магьосника, за да го предупреди. Само след няколко секунди вратата се отвори и един плешив прислужник в черно сако влезе почтително вътре.
— Извинете ме, сър, но колата ви е готова.
— Благодаря ти, Картър. Идваме веднага.
Униформеният прислужник се оттегли. Магьосникът остави чашата си (все още пълна), обратно на масичката за кафе и взе ръката на жената. Целуна я галантно. Зад гърба му дяволчето правеше физиономии на изключително отвращение.
10
За онези, които се чудят, нямам никакъв проблем да се превърна в жена. Нито пък в мъж. Предполагам, че по някакъв начин жените са по-лукави, но сега няма да се впускам в подробности. Жена, мъж, къртица, муха — всичките са еднакви с изключение на леките различия в мисловните способности.
11
Не ме разбирайте погрешно. Не се страхувах от дяволчето. Можех да го смачкам, без дори да се замисля. Но то беше там по две причини: заради вечната му лоялност към господаря и заради зорките си очи. И за секунда нямаше да се подлъже от хитрото ми прикритие на муха.
13
Ако човек слушаше разговора, най-вероятно щеше да му падне шапката от изумление, защото разказа на магьосника за корупцията в британското правителство беше забележително подробен. Но аз дори не трепнах. Тъй като бях виждал безброй цивилизации, много по-достойни за възхищение от тази, да се сриват в прахта, едва ли можех да се заинтересувам от това. Прекарах времето си в безплодни усилия да измисля кои неземни сили може да са били задължени да служат на Саймън Лавлейс. Най-добре е да си подготвен.