Но все пак да му отдадем дължимото: той излезе за бой. Веднага след като се върна в стаята си, облече палтото, скочи в кръга и ме призова високо. Нямаше нужда да вика толкова, аз бях точно до него, припкайки по пода.
Секунда по-късно, малкото египетско момче, облечено в лондонските си дрехи, се появи в отсрещния кръг. Ухилих му се.
— Натаниел, значи, а? Много шик. Ама не ти отива. Бих предположил нещо по-прозаично — например Бърт или Чък.
Момчето беше пребледняло от ярост и страх; виждах паника в очите му. Струваше му усилия да се контролира и да поддържа лъжливото си изражение.
— Това не е истинското ми име. Дори господарят ми не го знае.
— Да бе, вярно. Кого будалкаш?
— Мисли каквото искаш. Сега ти заповядвам…
Не можех да повярвам — той се опитваше отново да ме изпрати някъде! Изсмях му се в лицето, заех пакостлива поза с ръце на хълбоците и го прекъснах изискано.
— Ходи се снимай.
— Сега ти заповядвам…
— Да бе, ооо, глупости.
Момчето беше толкова ядосано, че вече почти му излизаше пяна от устата49. Той тропна с крак като малко дете в забавачницата. После — както се и надявах — се самозабрави и започна открита атака. Отново беше Системния Порок, любимото на грубияна.
Изплю заклинанието и почувствах как каишите се стягат50.
— Натаниел. — Шепнешком изрекох името му, а после и подходящото контразаклинание.
Каишите моментално обърнаха посоката. Разшириха се навън, далеч от мен, извън кръга, като вълнички в езерце. През лещите си момчето ги видя как се насочват към него. Нададе писък и след секунда паника намери думите за отмяна. Изломоти ги и каишите изчезнаха.
Изтупах една несъществуваща прашинка от ревера си и му намигнах.
— Опа. Тези май без малко да вземат собствената ти глава.
Ако момчето беше спряло за малко, щеше да осъзнае какво се бе случило, но яростта му беше твърде силна. Вероятно си мислеше, че е направил някаква грешка, че е изрекъл нещо неправилно. Дишайки тежко, той претърсваше репертоара си от гадни номера. После плесна с ръце и отново заговори.
Не очаквах нещо толкова мощно като Стимулиращия Компас. От всеки от петте върха на пентаграма, в който стоях, се издигна по една пламтяща, трепкаща и пукаща колона от електричество. Сякаш изведнъж пет светкавици се затвориха. В следващия миг всяка колона се превърна в хоризонтален лъч, който ме прободе като копие. Около тялото ми се извиха електрически дъги; извиках и подскочих, вдигнат от земята от силата на заряда.
Изрекох през стиснатите си зъби:
— Натаниел! — А после и контразаклинание както преди. Ефектът беше моментален. Зарядът излезе от мен и паднах тежко на земята. Малки светкавици се стрелнаха във всички посоки. Момчето се наведе точно навреме — един електрически заряд, който би го убил, красиво проби ветреещото му се палто в момента, в който той падна на земята. Други светкавици се удариха в леглото и бюрото му; една се вряза във вазата му с цветя, разрязвайки стъклото на две. Останалите изчезнаха в стените, обсипвайки ги с малки звездообразни следи от обгаряне. Беше очарователна гледка.
Палтото на детето бе паднало върху лицето му. Той бавно надигна глава и погледна изпод него. Дружелюбно вдигнах палци.
— Продължавай — ухилих се. — Някой ден, ако работиш усърдно и спреш с всички тези глупави грешки, може да станеш истински магьосник.
Момчето не каза нищо. С болка се изправи на крака. По една щастлива случайност се беше навел право надолу и затова все още стоеше невредим в пентаграма си. Нямах нищо против. С нетърпение очаквах каква грешка щеше да направи сега.
Но мозъкът му отново работеше. В продължение на минута той седеше неподвижно и обмисляше.
— Най-добре се отърви от мен бързо — казах аз услужливо. — Дъртият Ъндъруд ще дойде да разбере за какво е целият този шум.
— Не, няма. Прекалено нависоко сме.
— Само два етажа.
— И той е глух с едното ухо. Никога не чува нищо.
— Неговата госпожа…
— Млъквай. Сега мисля. Ти направи нещо, и двата пъти… Какво беше…?
Той щракна с пръсти.
— Името ми! Това е! Използва го да отклониш магиите ми, проклет да си.
Оглеждах си ноктите с вдигнати вежди.
— Може да съм, а може и да не съм. Аз знам, а ти тепърва ще трябва да разбереш.
Детето отново тропна с крак.
— Престани! Не ми говори така!
— Как?
— Както направи току-що! Говореше като дете.
— Само дете може да разбере детето, приятелче.
49
Стари или млади, слаби или дебели, най-голямата слабост на магьосниците е тяхната гордост. Не понасят да им се присмиват. Толкова много се дразнят, че дори и най-умните могат да загубят контрол и правят глупави грешки.
50
Системния Порок се състои от множество концентрични каиши от сила, които се стягат около теб плътно, като превръзките на мумия. Когато магьосникът повтаря заклинанието, каишите се стягат все по-плътно и по-плътно, докато хванатият вътре безпомощен джин не започне да моли за милост.