Това беше забавно. Наистина го дразнех. Разкриването на името му наистина го беше вбесило. Със сигурност можех да кажа, че само няколко секунди го деляха от още една атака — личеше му по позата и по всичко. Заех подобна, но защитна поза, като сумо борец. Навремето Птолемей беше точно с височината на това момче, с тъмна коса и така нататък51, така че всичко бе точно и симетрично.
Детето се контролираше с усилие. Виждаше се, че си припомня всичките си уроци, опитвайки се да се сети какво трябва да направи. Беше разбрал, че от обикновеното бързо наказание вече изобщо нямаше смисъл: просто щях да му го върна.
— Ще намеря друг начин — измърмори той мрачно. — Почакай и ще видиш.
— Ооо, наистина се уплаших — рекох аз. — Гледай как треперя само.
Детето мислеше трескаво. Под очите му имаше големи сиви торбички. Всеки път, когато правеше заклинание, се изтощаваше все повече и повече, което напълно ме устройваше. Някои магьосници бяха падали мъртви на земята само от пренатоварване. Това тяхното е един живот изпълнен със стрес, бедничките.
Мисленето продължи дълго. Прозинах се нарочно и накарах на китката ми да се появи часовник, така че да мога да го поглеждам с досада.
— Що не питаш шефа? — предложих аз. — Той ще ти помогне.
— Господарят ми? Сигурно се шегуваш.
— Не този стар глупак. Онзи, който те настройва срещу Лавлейс.
Момчето сбърчи вежди.
— Няма никой. Нямам шеф.
Сега беше мой ред да го изгледам странно.
— Действам самостоятелно.
Подсвирнах.
— Искаш да кажеш, че наистина си ме призовал съвсем самичък? Не е лошо… за едно дете. — Опитах се да звуча достатъчно подмазвачески. — Ами тогава, нека ти дам съвет. Най-доброто, което можеш да направиш сега, е да ме пуснеш. Имаш нужда от почивка. Скоро да си се поглеждал в огледалото? Имам предвид такова без дяволче в него? Имаш бръчки от тревога. Не е добре за твоята възраст. Скоро и косата ти ще започне да посивява. Какво ще правиш когато срещнеш първия си сукубус52? Това ще я отблъсне.
Знам, че говорех твърде много, но не можех да се спра. Бях разтревожен. Детето ме гледаше с пресметлив поглед, който не ми харесваше.
— Освен това — казах аз, — след като се махна, никой няма да знае, че Амулетът е в теб. Ще можеш да го използваш в пълна тайна. Той е скъпоценна стока — явно всички го искат. Не ти казах преди, но някакво момиче се опита да ми го вземе, докато се мотаех из града.
Момчето се намръщи.
— Какво момиче?
— Знам ли. — Пропуснах да спомена, че момичето беше успяло и да ме претърси.
Той сви рамене.
— Интересува ме само Саймън Лавлейс — каза той, сякаш на себе си. — Не Амулета. Той ме унижи и затова ще го унищожа.
— Прекалената омраза не е хубава за теб — позволих си да отбележа.
— Защо?
— Хм…
— Ще ти кажа една тайна, демоне — продължи той. — Посредством силата на моята магия53 видях как Саймън Лавлейс се сдоби с Амулета на Самарканд. Преди няколко месеца един непознат — мургав, с черна брада и пелерина — отиде при него през нощта. Той му занесе Амулета. Бяха му дадени пари. Срещата беше тайна.
Изсумтях.
— Какво изненадващо има в това? Така търгуват всички магьосници. Би трябвало да го знаеш. Те преуспяват чрез прекомерна потайност.
— Не беше само това. Видях го в очите на Лавлейс и в тези на непознатия. В това имаше нещо незаконно, подмолно… Пелерината на мъжа беше изцапана с прясна кръв.
— Все още не съм впечатлен. Убийството е част от играта в твоята съдба. Искам да кажа, че си завладян от отмъщението, а си само на около шест.
— Дванайсет.
— Няма значение. Не, в това няма нищо необикновено. Тоя човек с кървавите петна вероятно извършва един доста известен вид услуги. Вероятно е в страничките с обявите, ако си направиш труда да го потърсиш.
— Искам да разбера кой е той.
— Хммм. С черна брада и пелерина, така ли? Това стеснява кръга на заподозрените до около петдесет и пет процента от магьосниците в Лондон. И дори не изключва всички жени.
— Стига си говорил! — Явно на детето му беше омръзнало.
— Какво има? Мислех, че се разбираме добре.
— Аз знам, че Амулета е бил откраднат. Някой е бил убит заради него. Като разбера кой, ще предам Лавлейс и ще го унищожа. Ще скрия Амулета, ще го примамя към него и едновременно с това ще съобщя в полицията. Ще го арестуват за убийство. Но първо искам да знам всичко за него и с какво се занимава. Искам да узная тайните му, как прави бизнес, кои са приятелите му, всичко! Трябва да открия кой е притежавал Амулета преди това и какво точно прави той. Трябва и да знам защо Лавлейс го е откраднал. Затова ти заповядвам, Бартимеус…
52
Сукубус: изкусително изглеждащ джин в женска форма. Необяснимо популярен сред мъжете магьосници.
53
Това беше типично бръщолевене за магьосник. Всъщност нещастното дяволче в диска беше свършило цялата работа.