— Чакай малко. Не забравяш ли нещо?
— Какво?
— Зная истинското ти име, момченце. Това значи, че имам някаква сила над теб. Вече не всичко е еднопосочно, нали?
Детето спря да помисли.
— Вече не можеш да ме нараниш толкова лесно — продължих аз. — А това, според мен, ограничава възможностите ти да ме притискаш. Хвърли нещо по мен и аз ще ти го хвърля обратно.
— Все още мога да те подчиня на волята си. Ти още трябва да се подчиняваш на заповедите ми.
— Вярно е. Твоите заповеди са причината, поради която аз изобщо съм в този свят. Не мога да се освободя от тях без ти да пуснеш Изпепеляващия Огън54, но със сигурност мога да ти почерня живота докато изпълнявам заповедите ти. Например, докато шпионирам Саймън Лавлейс, защо да не те предам на някой друг магьосник? Единственото нещо, което ме спря да го направя преди беше страхът от последствията. Но сега вече не съм толкова притеснен за тях. А дори и изрично да ми забраниш да те предам, ще намеря някакъв друг начин да ти сторя нещо гадно. Може би рожденото ти име ще ми се изплъзне пред някои мои познати. Няма да можеш да спиш спокойно в леглото си от ужас за това, което бих могъл да ти причиня.
Беше притеснен, това го виждах ясно. Очите му се въртяха във всички посоки, сякаш търсеше слабо място в аргументите ми. Но аз мълчах уверено: да възложиш мисия на джин, който знае истинското ти име е като да хвърляш запалени клечки в завод за фойерверки. Рано или късно ще бъдеш застигнат от последствията. Най-доброто, което можеше да направи, беше да ме пусне да си ида и да се надява, че никой няма да ме призове докато той е жив.
Или поне така си мислех. Но той беше едно необикновено умно и находчиво дете.
— Не — каза той бавно, — не мога да те спра, ако искаш да ме предадеш. Мога само да се уверя, че ти ще страдаш заедно с мен. Да видим… — Той затършува из джобовете на опърпаното си палто. — Тук някъде трябва да има нещо… Аха! — Ръката му се появи, държейки малка, очукана метална кутийка, на която красиво бяха гравирани думите OLD CHOKEY.
— Това е кутийка за тютюн! — Възкликнах аз. — Не знаеш ли, че пушенето убива.
— Тя вече не съдържа тютюн — каза момчето. — Това е една от кутиите за тамян на господаря ми. Сега е пълна с розмарин. — Той вдигна малко капака; както се и очакваше, секунда по-късно един полъх от адската миризма ме достигна и ме накара да настръхна. Някои билки са много вредни за нашата същност и розмаринът е една от тях. В резултат на това на магьосниците никога не им стига55.
— Бих изхвърлил това и бих я напълнил с хубав тютюн — посъветвах го. — Много по-здравословно е.
Момчето затвори капака.
— Ще те изпратя на мисия — каза то. — В момента, в който тръгнеш, ще направя магията за Безкраен Затвор, затваряйки те в тази кутия. Магията няма да влезе в сила веднага. Всъщност ще я направя така, че да започне след един месец. Ако поради някаква причина не съм наоколо да я отменя преди да изтече месец, ще се окажеш засмукан в кутията и ще останеш в този капан, докато не бъде отворена отново. Какво ще кажеш за тази идея? Неколкостотин години затворен в малка кутийка с розмарин. Ще направи чудеса с тена ти.
— Имаш пресметливо малко мозъче, нали? — казах мрачно.
— А в случай, че се изкушиш да рискуваш, ще овържа кутията с тухли и ще я хвърля в Темза преди да настъпи краят на деня. Така че не очаквай някой да те освободи по-рано.
— Няма. — Този път си казах чистата истина — не съм налудничаво оптимистичен56.
Лицето на детето сега имаше ужасно триумфиращ вид. Изглеждаше като неприятно момче от детската площадка, което току-що е спечелило най-хубавото ми топче за игра.
— Е, Бартимеус — рече той насмешливо. — Какво ще кажеш за това?
Усмихнах му се ослепително.
— А какво ще кажеш да забравиш тези неща с кутията и вместо това да ми се довериш?
— Никакъв шанс.
Раменете ми увиснаха. Виждате ли, в това е проблемът. Независимо колко много се стараеш, накрая магьосниците винаги намират начин да те смачкат.
— Добре, Натаниел — казах аз. — Какво точно искаш да направя?
Част втора
15
Едва джинът се беше превърнал в гълъб и бе излетял през прозореца, и Натаниел сложи райбера, дръпна пердетата и се свлече на пода. Лицето му беше мъртвешки бледо, а тялото му се тресеше от изтощение. В продължение на почти един час той остана облегнат на стената, взирайки се в нищото.
Беше успял. Да, със сигурност беше успял — демонът бе победен, отново беше под негов контрол. Само трябваше да направи магията на кутията и Бартимеус щеше да е принуден да му служи, докогато поискаше. Всичко щеше да е наред. Нямаше за какво да се тревожи. Абсолютно за нищо.
54
Едно сложно наказание, съставено от петнайсет проклятия на пет различни езика. Магьосниците могат да го използват само върху някой от нас, който нарочно не се подчинява или отказва да изпълни дадена заповед. Причинява незабавно изпепеляване. Прилага се само в крайни случаи, тъй като е изморително за магьосника и го лишава от един роб.
55
Върти се голям бизнес със защитни билкови афтършейви и дезодоранти за под мишниците. Саймън Лавлейс, например, вонеше силно на сух дезодорант от самодивско дърво.
56
Безкрайният Затвор е много лоша магия и е една от най-гадните заплахи, които може да ти отправи магьосникът. Можеш да се окажеш заклещен в продължение на векове в ужасни миниатюрни места и, за капак на всичко някои от тях са абсолютно скучни. Кибритени кутии, бутилки, дамски чанти… Познавах един джин, който беше затворен в мръсна стара лампа.