— Първи въпрос — казах аз. — Кой е Р. Девъро?
Гласът на дяволчето беше приглушен, но нахален.
— Сигурно се шегуваш! Не знаеш кой е Рупърт Девъро? Ти тъп ли си или какво?
— Един малък съвет — казах аз. — В общия случай не е разумно да си груб с някой по-голям от теб, особено пък ако току-що са те натъпкали под огромен камък.
— Можеш да си завреш съвета…
*
— Ще попитам отново. Кой е Рупърт Девъро?
— Министър-председателя на Великобритания, О Ти, Най-щедри и Милостиви.
— Така ли?59 Лавлейс наистина се движеше във висшите кръгове. Нека тогава да видим какво имаше да каже на министър-председателя…
Извадих най-острия си нокът, внимателно отлепих запечатващия восък от плика и го сложих на сигурно място на камъка до мен. После отворих плика.
Не беше най-вълнуващото писмо, което някога съм залавял.
Скъпи Рупърт,
Моля, приеми моите най-искрени и най-смирени извинения, но тази вечер може да пристигна малко по-късно в Парламента. Изникна нещо спешно във връзка с голямото събитие следващата седмица и просто се налага да го свърша днес. Не бих искал никое от приготовленията да изостане твърде много от графика.
Искрено се надявам, че ще можеш да ми простиш, ако ме забавят.
Искам да използвам възможността отново да кажа колко неимоверно благодарни сме, че ще можем да бъдем домакини на конференцията.
Аманда вече обнови резиденцията и в момента поставя нови мебели (в новоперсийски стил) в твоя апартамент. Поръчала е и голямо количество от любимите ти деликатеси, включително и пресни езици от чучулиги.
Извинявам се отново. Със сигурност ще присъствам на Обръщението.
Типичният раболепен магьоснически начин на изразяване, от онзи тип подмазвачески дрънканици, от които ти остава мазно усещане на езика. Освен това и неинформативно. Все пак, поне не ми беше трудно да се досетя какво е това „изключително спешно нещо“ — това със сигурност можеше да е единствено липсващият Амулет. За отбелязване беше и, че той трябваше да го оправи преди „голямото събитие“ следващата седмица — някаква конференция. Това може би си струваше да се разследва. Що се отнася до „Аманда“, тя можеше да е единствено жената, която бях видял с Лавлейс при първата ми разходка до вилата. Щеше да е полезно да науча повече за нея.
Внимателно върнах писмото обратно в плика, взех восъчния печат и, като умело произведох малко пламъче, разтопих долната част. После лепнах печата отново и — чудо! Като нов.
После отворих втория плик. Вътре имаше малко листче хартия, на което беше написано кратко съобщение.
Билетите все още са изгубени. Може да се наложи да отменим представлението.
Моля, обмислете възможностите ни. Ще се видим в П. довечера.
Е, това вече беше нещо! Много по-подозрително: без получател, без подпис отдолу, всичко предпазливо и неясно. И, както при всички идеални тайни съобщения, истинското значение беше прикрито. Или поне би било такова за всеки дръвник, който рискува да го прочете. Аз, от друга страна, моментално прозрях през всичките глупости за загубени „билети“. Лавлейс отново тайно обсъждаше изгубения си амулет. Изглежда детето имаше право: вероятно магьосникът наистина имаше какво да крие. Време беше да задам на моя приятел дяволчето няколко директни въпроса.
— Така — казах аз, — този ненадписан плик. Къде го носиш?
— В резиденцията на господин Скайлър, О Най-ужасни. Той живее в Гринуич.
— И кой е господин Скайлър?
— Мисля, О, Господарю На Всички Джинове, че той е старият господар на господин Лавлейс. Редовно разнасям кореспонденция между тях. И двамата са министри в правителството.
— Разбирам. — Това беше все някаква отправна точка. Какво ли бяха намислили? Какво беше това „представление“, което можеше да се наложи да бъде отменено? От указанията в двете писма изглеждаше, че Лавлейс и Скайлър щяха да се срещнат тази вечер в Парламента, за да обсъдят делата си. Струваше си да съм там и да чуя какво имаха да си кажат.
Междувременно продължих с въпросите си.
— Саймън Лавлейс. Какво знаеш за него? Каква е тази конференция, която организира?
Дяволчето нададе отчаян писък.
— О, Ярък Лъч От Звездна Светлина, това ме наскърбява, но не знам! Дано бъда опечен заради невежеството си! Аз само разнасям съобщения, тъй като съм безполезен. Отивам, където ме пратят и нося отговори на връщане, никога не се отклонявам от курса си и никога не спирам — освен ако нямам достатъчно късмет да бъда причакан по твоя милост и да бъда смачкан под някой камък.
59
В нощта, когато откраднах Амулета, бях чул Лавлейс да се изразява скептично за способностите на министър-председателя и този пропуск в моите знания предполагаше, че той е прав. Ако Девъро беше виден магьосник, аз вероятно щях да съм чувал името му. Слуховете за най-силните, които винаги причиняват и най-големите неприятности, се разнасят бързо.