— Боли ме, че трябва да тръгвам, Аманда, но дългът ме зове. Тази вечер няма да съм си вкъщи. Може ли да ти се обадя? Можем да отидем на театър утре вечер?
— Би било очарователно, Саймън.
— Тогава се разбрахме. Моят добър приятел Мейкпийс има нова пиеса. Ще взема билети веднага. А сега Картър ще те откара у дома.
Мъжът, жената и дяволчето излязоха, оставяйки вратата открехната. След тях една предпазлива муха изпълзя от скривалището си и забърза безшумно през стаята към по-удобна позиция, от която се виждаше антрето. Там няколко минути цареше суетене, донасяха се палтата, даваха се заповеди, затръшваха се врати. После магьосникът напусна къщата си.
Излетях в антрето. Беше широко и студено, а подът бе покрит с черно-бели плочки. Яркозелени папрати растяха в огромни саксии. Обиколих полилея и се ослушах. Беше много тихо. Единственият шум идваше от една отдалечена кухня и той беше достатъчно безобиден — просто тракане на тигани и чинии, и няколко високи оригвания, произведени най-вероятно от готвача.
Замислих се дали да не изпратя дискретен магически импулс и да видя дали мога да открия местонахождението на артефактите на магьосника, но реших, че е прекалено рисковано. Причината беше, че съществата стражи отвън можеха да го уловят, дори и да нямаше друга охрана. Аз, мухата, трябваше да отида на лов собственоръчно.
Всички нива бяха чисти. Минах през коридора, а после — следвайки интуицията си — нагоре по стълбите.
На горната площадка, коридор застлан с дебел килим водеше в две посоки, във всяка от които имаше маслени картини. Веднага се заинтригувах от десния, защото по средата имаше шпионин. За човешкото око това беше противопожарна аларма, но на другите нива се разкриваше истинската му форма — една обърната с главата надолу крастава жаба с неприятни кръгли очи седеше на тавана. На всяка една минута тя подскачаше на място и се завърташе по малко. Когато магьосникът се върнеше, тя щеше да му каже всичко, което се беше случило.
Изпратих една малка магия към нея. От тавана изригна гъст мазен дим и се наслои около шпионина, пречейки на зрението му. Докато подскачаше и крякаше объркано, аз бързо прелетях покрай нея, надолу по коридора до вратата в дъното. Единствената от вратите в коридора, която нямаше ключалка; под бялата боя дървото беше подсилено с метални ленти. Две достатъчно добри причини да пробвам първо нея.
Под вратата имаше миниатюрен процеп. Беше прекалено малък за насекомо, но аз така или иначе болезнено копнеех за промяна. Мухата се разтвори в малко облаче дим, което изчезна под вратата точно когато димната завеса около жабата се разнесе.
Вътре в стаята се превърнах в дете.
Ако знаех името на чирака, щях да проявя злоба и да приема неговата форма, само за да дам на Саймън Лавлейс добро начало, когато започнеше да разследва кражбата. Но без името не можех да го направя. Така че се превърнах в едно момче, което познавах преди много време, някой, когото обичах. Прахът му много отдавна се беше разнесъл по Нил, така че моето престъпление не можеше да му навреди, а и ми беше приятно да си го припомня по този начин. Той беше с тъмна кожа и светли очи, облечен с бяла препаска. Огледа се по начина, по който го беше правил приживе, с глава, леко наклонена на една страна.
В стаята нямаше прозорци. Покрай стената бяха наредени няколко шкафа, пълни с магически принадлежности. Повечето бяха напълно безполезни, годни само за представления (О, всичко това беше доста впечатляващо, ако не сте магьосник. Да видим: имаше кристални кълба, гадателски стъкла, черепи от гробници, кокалчета от светци, магически пръчки, откраднати от сибирски шамани, бутилки, пълни с кръв със съмнителен произход, шамански маски, препарирани крокодили, рафтове с пелерини за различни церемонии и много, много магьоснически книги, които изглеждаха сякаш са били подвързани с човешка кожа открай време, но всъщност най-вероятно са били произведени на едро миналата седмица в някоя фабрика. Магьосниците обичат тези неща; те обичат магическата тайнственост (а някои от тях наполовина й вярват) и обожават вдъхващия страхопочитание ефект, който тези неща имат върху любителите. Без да взимаме предвид останалото, тези джунджурии отвличат вниманието от истинския източник на тяхната сила. От нас.), но там се намираха и няколко интригуващи предмети.
Имаше призоваващ рог, за който знаех, че е истински, защото ми прилоша само като го погледнах. Едно надуване и всичко във властта на магьосника щеше да е в краката му, молейки за милост и искайки да изпълни заповедите му. Беше жесток и много стар инструмент и не можех да го приближа. В друго шкафче имаше око, направено от глина. Бях виждал такова на главата на един голем14. Чудех се дали глупакът знае за потенциала на това око. Почти сигурно не — трябва да го беше взел като някакъв старинен спомен от почивка в Централна Европа. Магически туризъм… Моля ви се (Всичките го правеха — търчаха на групи с автобуси (или, тъй като много от тях бяха богати, наемаха самолети) и обикаляха големите магически градове от миналото. Всички охкаха и ахкаха при вида на известните забележителности — храмовете, родните места на видни магьосници, местата, на които тези магьосници бяха свършили по ужасен начин. И всичките бяха готови да крадат статуетки или да преровят базарите на черно с надеждата да направят невероятни магьоснически сделки. Аз не възразявам срещу културния вандализъм. Просто това е толкова безнадеждно вулгарно.). Е, с малко късмет това можеше да го убие някой ден.
14
В еврейския фолклор това е направена от глина фигура на човек, на която е бил вдъхнат живот. — Бел.прев.