— Прав си. — Фолиотът беше груб, но суетен и слаб.
— Теб сигурно не те бият и не те наказват с Нажежените Точици.
— Точно така! Аз съм пример за изпълнителност и господарят е добър към мен.
Тогава разбрах с какъв си имах работа. Той беше сътрудник от най-лошия тип. Прииска ми се да го ухапя62. Но това ми даде поле за действие.
— Брей! — рекох аз. — Наистина си мисля, че е добър и всичко останало. Защо ли? Защото знае какъв късметлия е, че му помагаш. Смятам, че той не може без теб. Обзалагам се, че си добър в мъкненето на разни тежки неща наоколо. А и можеш да стигаш до високите рафтове с тази твоя опашка или пък може да я използваш да метеш пода…
Фолиотът подскочи.
— Ти, нахална плесен! Господарят ме цени заради много повече от това! Ще те осведомя, че той се обръща към мен (и то в компания) като към свой асистент! Аз се грижа за магазина, докато той обядва. Аз водя сметките, аз помагам с проучването на предметите, които се предлагат, аз имам много връзки…
— Чакай малко, „предметите“? — Подсвирнах тихо. — Искаш да кажеш, че ти позволява да работиш със стоката — всичките му магически неща, амулети и други такива? Няма начин!
При тези думи противното същество се усмихна глупаво.
— Да, наистина е така! Господин Пин ми вярва безрезервно.
— За какво? За наистина силните неща или само за боклуците на пазара: нали се сещаш — вълшебни ръкавици, гадателски кристали и т.н.?
— Разбира се, че за силните неща! Предмети, които са много опасни и редки! Разбираш ли, господарят трябва да е сигурен в тяхната сила и да провери дали не са фалшификати — и се нуждае от моята помощ за това.
— Хайде, бе! Ами какви неща например? Нещо известно? — Вече се бях настанил удобно, облегнат на стената. Освен самочувствието, и главата на роба-предател се надуваше толкова много63, че напълно беше забравил да ме изхвърли.
— Ха, ти сигурно не си чувал за никой от тях. Ами, нека да помисля… Хитът миналата година беше гривната за глезен на Нефертити! Беше сензация! Един от агентите на господин Пин я изкопа в Египет и я донесе със специален самолет. Беше ми позволено да я почистя — наистина да я почистя! Помисли за това следващия път, когато летиш насам-натам под дъжда. Уестминстърският херцог я грабна на един търг срещу значителна сума пари. Казват — сега той се приближи и снижи глас, — че е била подарък за съпругата му, която е невероятно грозна. Гривната дава огромно обаяние и красота на онзи, който я носи и, по този начин, естествено, Нефертити е спечелила фараона. Но ти всъщност не би могъл да знаеш нищо по този въпрос64.
— Не.
— Какво друго имахме? Вълчата кожа на Ромул, флейтата на Шартър, черепа на монах Бейкън… Бих могъл да продължа, но само ще те отегча.
— Всичко това е над нивото ми, началник. Слушай сега, ще ти кажа нещо, за което съм чувал. Амулета на Самарканд. Господарят ми го е споменавал няколко пъти. Но ти никога не си го чистил.
Тази небрежна забележка предизвика реакция. Очите на фолиота се стесниха, а опашката му трепна.
— Кой всъщност е господарят ти? — попита той рязко. — И къде ти е съобщението? Не виждам да носиш такова.
— Разбира се, че не виждаш. Защото е тук, нали? — Почуках по главата си с нокът. — Що се отнася до господаря ми, това не е тайна. Името му е Саймън Лавлейс. Може би си го виждал тук.
Беше малко рисковано да вмъкна магьосника в уравнението. Но поведението на фолиота се беше променило при споменаването на Амулета и не исках да засилвам подозренията му като избягвам въпроса. За щастие той изглеждаше впечатлен.
— А, господин Лавлейс, така ли? Ти си нов при него, нали? Къде е Нитълс?
— Загуби съобщение миналата нощ. Господарят го наказа с Нажежените Точици — завинаги.
— Така ли? Винаги съм мислел, че Нитълс беше прекалено лекомислен. Да му служиш добре. — Тази приятна мисъл явно накара фолиота да се отпусне; в очите му се появи замечтан поглед. — Истински джентълмен е господин Лавлейс и прекрасен клиент. Винаги се облича добре и пита за нещата учтиво. Добър приятел е на господин Пин, естествено… Значи е споменавал Амулета, така ли? Разбира се, това не е изненадващо, като се има предвид какво се случи. Беше гадна работа и все още не са открили убиеца, вече шест месеца.
Това ме накара да наостря уши, но не го показах. Почесах си носа небрежно.
— Да, господин Лавлейс каза, че се било случило нещо лошо. Но не спомена какво.
— Е, не би казал на нищожество като теб, нали? Някои хора смятат, че го е направила „Съпротивата“, каквото и да е това. Или пък някой магьосник-ренегат, което май е по-вероятно. Не знам, бих казал, че с всички възможности, с които разполага държавата…
62
Повечето от нас си изпълняват задълженията само заради страданието, просто защото ни нараняват, ако не сътрудничим. Но една малка част, най-вече тези, които са на лека работа, като слугата на Шолто, започват да харесват робския си статус и спират да негодуват от положението си. Често тях дори не се налага да ги призовават, защото са доволни да вършат продължителна работа за господаря си, без да обръщат внимание на болката от това, че са заклещени за дълго във физическо тяло. Останалите от нас просто ги мразим и презираме.
63
В буквален смисъл. Като лимоненожълт балон, бавно надуван с помпа. Някои фолиоти (от най-простичките) си променят размера и формата, за да изразят настроението си.
64
Колко много грешиш? Първо на първо, лично аз занесох това украшение на Нефертити. И мога да добавя, че тя беше прелестна и