— Добре тогава. — Бастунът внезапно се завъртя към мен. — Съобщението ти, дяволче! Къде е?
Отдадох чест с уважение.
— Поверих го на паметта си, сър. Господарят ми го сметна за твърде важно, за да бъде написано на хартия.
— Така ли? — Окото зад монокъла ме огледа от горе до долу. — И господарят ти е…
— Саймън Лавлейс, сър! — Поздравих изискано и застанах мирно. — И ако разрешите, сър, ще ви го предам и ще си тръгна. Не бих искал да отнемам повече от времето ви.
— Много правилно. — Шолто Пин се приближи още и ме изгледа проницателно. — Съобщението ти, продължавай.
— Просто следното, сър. „Скъпи Шолто, поканен ли си в Парламента довечера? Аз не съм — явно министър-председателят ме е забравил и се чувствам пренебрегнат. Моля, отговори ми с някакъв съвет възможно най-бързо. Всичко добро, Саймън.“ Дума по дума, сър, това е то, дума по дума. — Това ми изглеждаше достатъчно правдоподобно, а и не исках да си насилвам късмета. Поздравих отново и се насочих към вратата.
— Пренебрегнат значи? Горкия Саймън. Хмм. — Магьосникът се замисли за момент. — Преди да тръгнеш, как ти е името, дяволче?
— Ъ-ъ-ъм — Бодмин, сър.
— Бодмин. Хммм. — Шолто Пин потърка брадичката си с един накичен с бижута пръст. — Без съмнение нямаш търпение да се върнеш при господаря си, Бодмин, но преди това имам два въпроса.
Спрях неохотно.
— О, да, сър.
— Ти си едно много учтиво дяволче. Ами първо — защо Саймън Лавлейс не би написал едно толкова безобидно съобщение? Това едва ли е против държавата и със сигурност може да се обърка в паметта на нисш демон като теб.
— Имам изключително добра памет, сър. Известен съм с това.
— И така да е, това е необикновено… Няма значение. Другият ми въпрос… — и при това Шолто се придвижи с една или две стъпки по-близо и някак си надвисна над мен. Надвисна много ефектно. В настоящата ми форма не се чувствах дори и малък. — Другият ми въпрос е следният: защо Саймън не ме помоли за съвет лично преди петнайсет минути, когато се срещнах с него по предварителна уговорка за обяд?
Аха. Трябваше да тръгвам.
Подскочих към изхода, но въпреки че бях бърз, Шолто Пин беше по-бърз. Той удари бастуна си в пода и го насочи напред. От края му се изстреля лъч жълта светлина и се удари във вратата, излъчвайки плазмени кълба, които моментално замразяваха всичко, до което се докоснеха. Направих салто над тях, през облак от скреж и се приземих върху една стойка пълна със сатенено бельо. Бастунът пусна още един лъч, но преди да ме удари, аз вече бях във въздуха, прелитайки над главата на магьосника и приземявайки се тежко на щанда му, разпилявайки документи във всички посоки.
Завъртях се и изстрелях една Детонация — тя се удари право в гърба на магьосника, блъскайки го напред, право в замръзналата стойка. Около себе си имаше защитно поле — видях го във вид на красиви жълти искри, когато прегледах равнините — и, въпреки че в тялото му нямаше дупка, както целях, бях му изкарал дъха много лошо. Задъхвайки се, той падна в разхвърляните заледени боксерки. Насочих се към най-близкия прозорец с намерението да го разбия и да изляза на улицата.
Бях забравил за Симпкин. Пристъпвайки бързо иззад една закачалка с мантии, той замахна с огромна колона (с надпис СВРЪХТЕЖКО) право срещу главата ми. Наведох се и колоната разби предното стъкло на щанда. Симпкин се дръпна, за да повтори опита; скочих върху него, изтръгнах колоната от ноктите му и така го цапардосах, че промених релефа на лицето му. Той изгрухтя и падна в купчина смешни шапки, а аз продължих по пътя си.
Между два манекена забелязах една хубава открита ивица от витрината, направена от чисто огънато стъкло, което пречупваше външната светлина в нежните цветове на дъгата. Изглеждаше много красиво и скъпо. Изстрелях една Детонация към него, запращайки облак от натрошени стъкла на улицата и се спуснах към дупката.
Твърде късно. При счупването на витрината се задейства капан.
Манекените се обърнаха.
Бяха направени от полирано тъмно дърво — от онзи тип магазинни чучела, които нямат човешки черти, само деликатен гладък овал на мястото, където трябва да е лицето. Някакво много бледо подобие на нос, но без уста и очи. Те представяха най-нови и модерни магьоснически дрехи: мъжки и дамски черни костюми с тънки бели райета и остри като бръснач ревери: бледожълти ризи с високи, силно колосани яки; дръзки пъстроцветни вратовръзки. Не носеха обувки: от всеки крачол се подаваше само едно просто парче дърво.