Когато скочих между тях, ръцете им щръкнаха да ми препречат пътя. От дълбоките ръкави изскочиха сребърни остриета и се наместиха в безпръстите им крайници. Движех се твърде бързо, за да спра, но все още държах свръхтежката колона. Остриетата се завъртяха към мен, описвайки две еднакви дъги. Вдигнах колоната пред лицето си тъкмо навреме: остриетата потънаха дълбоко в нея като почти напълно я прерязаха и ме принудиха да спра толкова внезапно, че чак заболя.
За момент почувствах студения полъх на среброто по кожата си68, после пуснах колоната и отскочих назад. Манекените размахаха остриетата, колоната падна на пода на две половини. Те прегънаха колене и скочиха…
Прехвърлих се заднишком през щанда.
Сребърните остриета се впиха в паркета на пода, където току-що бях стоял.
Трябваше да се променя и то бързо — формата на сокол щеше да свърши работа, — но трябваше и да се защитавам. Преди да успея да измисля точно как, те отново ме бяха погнали, летяха във въздуха, а вятърът развяваше огромните им яки. Хвърлих се на една страна и се блъснах в купчина празни кутии за подаръци. Единият манекен се приземи върху щанда, а другият зад него и обърнаха гладките си глави към мен.
Усещах как енергията ми намалява. Прекалено много промени и прекалено много магии за прекалено малко време. Но все още не бях безпомощен. Хвърлих едно Инферно по по-близкия манекен — онзи дето пълзеше зад щанда. От гладката му, бяла предна част на ризата избухна син пламък и започна бързо да се разпространява по плата. Манекенът не обърна внимание на това, както и трябваше да направи69 и отново вдигна острието си. Отдръпнах се. Манекенът преви крака, готов да скочи. Огънят облизваше торса му, сега вече и самото лакирано дървено тяло беше в пламъци.
Манекенът подскочи високо във въздуха, описвайки дъга и падайки над мен, а пламъците зад него танцуваха като развято наметало. В последния момент подскочих настрани. Той се стовари тежко на земята. Чу се болезнено изпукване: отслабналото горящо дърво се беше натрошило при удара. Манекенът закрачи несигурно към мен, тялото му се люлееше под най-невероятни ъгли — после краката поддадоха. Срина се и се превърна в огнена маса от бързо почерняващи крайници.
Тъкмо щях да сторя същото с другаря му, който беше прескочил огъня и бързо се приближаваше, когато един лек шум ме предупреди за частичното възстановяване на Шолто Пин. Погледнах назад. Шолто беше почти седнал и изглеждаше така сякаш е бил прегазен от стадо бизони. От челото му под прекрасен ъгъл висяха крачолите на боксерки. Но той все още беше опасен. Опипа около себе си за бастуна, намери го и го насочи в моята посока. Жълтият светлинен лъч изригна отново, но аз вече се бях махнал оттам и плазмата обви втория манекен точно по средата на скока му. С безпомощно замръзнали крайници манекенът се стовари на пода, разбивайки единия си крак на дузина парчета.
Шолто изруга и се огледа трескаво. Всъщност нямаше нужда да търси моята скромна особа надалеч. Бях точно над него, балансирах върху една етажерка, която не беше закрепена за стената. Цялата беше пълна с педантично подредени папки и красиво аранжирани експонати от щитове, статуетки и антични кутии, които без съмнение са били задигнати от истинските им собственици по целия свят. Сигурно струваха цяло състояние. Облегнах гръб на стената, поставих стабилно крака на най-горния рафт и започнах да бутам.
Рафтовете изскърцаха и се залюляха.
Шолто чу звука. Вдигна поглед. Видях как очите му се уголемиха от ужас.
Бутнах доста по-силно като вложих и малко злоба. Мислех си за безпомощните джинове затворени в разбитите манекени.
За момент етажерката увисна на едно място. Първо падна един египетски канопически буркан70, а веднага след него и сандъче за тамян от тиково дърво. После центърът на тежестта се промени, рафтовете потрепериха и цялата конструкция рухна с удивителна бързина върху пълзящия магьосник.
Шолто имаше време само за половин писък преди снаряженията му да го ударят.
При звука от удара няколко коли на Пикадили поднесоха и се блъснаха. Изпод пръснатите останки от чудесната изложба на Шолто изригна облак от тамян и погребален прах.
Бях доволен от представянето си досега, но винаги е най-добре да се оттеглиш, докато имаш преднина. Погледнах внимателно етажерката, но под нея не помръдваше нищо. Не можех да кажа дали предпазният му Щит е бил достатъчен да го спаси. Нямаше значение. Сега вече със сигурност можех да си тръгна свободно.
68
Среброто ни причинява голяма болка; то прогаря материята ни с изгарящия си студ. Точно затова Шолто го беше използвал в охранителната си система. Не смеех да си помисля какво причиняваше на затворения в манекена джин.
69
Джинът вътре беше принуден да се подчини на заповедта — защитата на магазина, — независимо от последствията за него. Ето тук аз имах малко предимство, тъй като единственото ми задължение в момента бе да си спася кожата.