— Да, сър.
— Дизраели стана и се извини на дукесата много вежливо. После се обърна към чирака си, който трепереше и цивреше на стъпалата малко по-нагоре и плесна с ръце. Чиракът падна на колене с разперени ръце, но безполезно. В залата се спусна мрак за около петнайсет секунди. Когато се разсея, чиракът го нямаше, а на негово място стоеше твърда желязна статуя в точно същата поза като на бедното момче. В молещите се ръце имаше стъргалка за обувки, на която всички, които влизат в залата през последните сто и петдесет години си чистят обувките.
— Наистина ли, сър? Ще я видя ли?
— Опитвам се да ти кажа, момче, че ако ме злепоставиш по какъвто и да е начин, ще се погрижа там да има подобна закачалка за шапки. Разбра ли?
— Да, сър, съвсем. — Натаниел си каза, че трябва да провери формулата за Вкаменяване. Имаше усещането, че тя включва призоваването на африт със сериозна сила. От това, което знаеше за способностите на господаря си, се съмняваше, че той има някакъв шанс да го направи. Усмихна се леко в мрака.
— Стой до мен през цялото време — продължи господин Ъндъруд. — Не говори, освен ако не ти дам разрешение и не зяпай никой от магьосниците, независимо какви деформации имат. А сега мълчи — стигнахме и трябва да се концентрирам.
Колата намали скорост, включи се във върволица от подобни черни превозни средства, които се движеха по широката сива улица покрай Уайтхол. Минаха край поредица от гранитни статуи на големите магьосници от Викторианската епоха и на падналите в Голямата война герои, после покрай няколко монолитни скулптури, представляващи идеалните добродетели (Патриотизъм, Уважение към Властта, Предана Съпруга). Отзад се извисяваше гладката фасада с множество прозорци на сградата, в която се помещаваше имперското правителство.
Скоростта им намаля много. По тротоарите Натаниел забеляза групички от мълчаливи зяпачи, гледащи как колите минават. Доколкото можеше да прецени, настроението им беше мрачно и дори враждебно. Повечето от лицата бяха слаби и изпити. По-нататък небрежно стояха едри мъже в униформи и наблюдаваха тълпите. Всички — и полицаите, и обикновените — изглеждаха много студени.
Както седеше сам, уединен в удобството на колата, у Натаниел започна да се прокрадва чувство на самодоволство. Сега вече беше част от нещата; най-после беше вътрешен човек на път към Парламента. Той беше важен, отделен от останалите — и усещането беше приятно. За пръв път в живота си той позна радостта от лесната власт.
Сега колата влезе в Парламента и завиха наляво през някаква порта от ковано желязо. Господин Ъндъруд бързо показа пропуск, някой им даде знак да продължат, колата прекоси павиран двор и по една рампа слезе в подземен паркинг, осветен от неонови луминесцентни лампи. Господин Ъндъруд спря на едно свободно място и изключи двигателя.
Отзад, Натаниел впи пръсти в кожената седалка. Тресеше се от потиснато вълнение.
Бяха пристигнали.
19
Тръгнаха покрай дълга редица от блестящи черни коли към две метални врати. Нетърпението на Натаниел вече беше станало прекалено силно, за да може да се концентрира върху нещо друго. Беше толкова разсеян, че едва забеляза двамата слаби пазачи, които ги спряха при вратите или пък това, че господарят му извади три пластмасови пропуска, които бяха проверени и върнати. Почти не обърна внимание на асансьора с дъбова облицовка, в който влязоха, както и на малката червена сфера, наблюдаваща ги отгоре. Чак когато вратите на асансьора се отвориха и те пристъпиха във великолепието на Уестминстърската зала, внезапно сетивата му се възвърнаха.
Беше огромно широко и открито място под полегат покрив от потъмнели с времето греди. Стените и подът бяха направени от гигантски, полирани каменни блокове; прозорците бяха под формата на богато украсени сводове със сложни стъклописи. В далечния край бяха отворени множество прозорци и врати, които водеха към тераса с изглед към реката. Жълти фенери висяха от тавана или пък стърчаха от стените на метални стойки. Около двеста човека вече стояха или крачеха из залата, но те бяха дотолкова погълнати от това широко пространство, че помещението изглеждаше почти празно. Натаниел преглътна с усилие. Внезапно се почувства смален и нищожен.
Той стоеше до господин и госпожа Ъндъруд в горната част на няколко стъпала, които водеха надолу към залата. Прислужник в черен костюм дойде тихо и се оттегли с палтото на господаря му. Друг прислужник направи любезен жест и те тръгнаха надолу по стълбите.