— Не знам. — Натаниел огледа мърлявата тълпа. — А, ето го.
Господарят му очевидно не бе имал време да издигне ефективна защита, ако се съдеше по брадата му, която сега наподобяваше разцепените половини на ударено от светкавица дърво. Предните части на изисканите му сако и риза бяха отнесени, останал бе само един почернял потник и димяща вратовръзка. Панталоните му също не бяха останали незасегнати; сега те започваха прекалено надолу от кръста и свършваха прекалено нагоре от глезените. Господин Ъндъруд стоеше близо до една групичка в същото положение като него, с широко опулени от възмущение очи и покрито със сажди лице.
— Мисля, че ще оживее — каза Натаниел.
— Иди и му помогни, Джон. Хайде, върви. Аз съм добре, наистина. Просто трябва да поседна за малко.
Натаниел се приближи до господаря си предпазливо. Нямаше да се учуди, ако Ъндъруд обвинеше него за нещастието.
— Сър? Добре ли…?
Господарят му явно не забелязваше присъствието му. Изпод почернените му вежди гореше силна ярост. С авторитетно усилие той издърпа накъсаните останки от сакото напред и ги закопча с единственото останало копче. Приглади надолу вратовръзката си, потрепвайки леко от топлината. После закрачи към най-близката група суетящи се гости. Несигурен какво да направи, Натаниел се повлече след него.
— Кой беше? Видяхте ли? — заговори рязко Ъндъруд.
Една жена, чиято вечерна рокля висеше от раменете й като мокра носна кърпичка, разтърси глава.
— Стана прекалено бързо. — Няколко от другите кимнаха.
— Някакъв предмет дойде отзад…
— Най-вероятно през портал, някой магьосник-ренегат…
Намеси се беловлас мъж със скимтящ глас.
— Казват, че някой е влязъл през терасата…
— Няма начин — ами охраната?
— Извинете, сър…
— Тази „Съпротива“, мислите ли, че те…?
— Лавлейс, Скайлър и Пин изпратиха проследяващи демони по реката.
— Сър…
— Негодникът трябва да е скочил в Темза и сигурно е отнесен.
— Сър! Аз го видях!
Най-накрая Ъндъруд се обърна към Натаниел.
— Какво? Какво каза?
— Аз го видях, сър. Момчето на терасата…
— Мили боже, ако лъжеш…
— Не, сър, беше точно преди да го хвърли, сър. Държеше синьо кълбо в ръце. Притича през вратата и го хвърли, сър. Беше с тъмна коса, момче, малко по-голямо от мен, сър. Слабо, с тъмни дрехи, май беше с палто, не видях какво стана с него след като го хвърли. Беше първична сфера, сигурен съм, малка. Така че не трябваше да е магьосник, за да я счупи…
Натаниел спря да си поеме дъх, внезапно осъзнал, че в ентусиазма си беше разкрил много по-големи познания за магията, отколкото можеше да има един чирак, който тепърва щеше да призовава първия си моулър. Но явно нито Ъндъруд, нито някой от останалите магьосници забелязаха този факт. Трябваха им няколко секунди да възприемат думите му, после се обърнаха и започнаха да говорят много бързо, приказвайки един през друг, нетърпеливи да изложат теориите си.
— Сигурно е Съпротивата, но те магьосници ли са или не? Винаги съм казвал…
— Ъндъруд, Вътрешни работи е твой отдел. Регистрирани ли са някакви откраднати първични сфери? Ако е така, какво, по дяволите, се прави по въпроса?
— Не мога да кажа, секретна информация…
— Недей да мрънкаш под това, което е останало от брадата ти, човече. Имаме право да знаем!
— Дами и господа… — Гласът беше мек, но ефектът бе моментален. Шумът утихна, всички глави се извърнаха. Саймън Лавлейс се беше появил в края на групата. Косата му отново си беше на мястото. Въпреки счупените очила и ожуленото чело, той беше елегантен както винаги. Устата на Натаниел пресъхна.
Лавлейс огледа групата с бързите си тъмни очи.
— Не тормозете бедния Артър, моля — каза той. За момент на лицето му просветна усмивка. — Той не е виновен за това безчинство, горкият. Атентаторът явно е влязъл откъм реката.
Един чернобрад мъж посочи Натаниел.
— Така казва момчето.
Тъмните очи се спряха на Натаниел и леко се разшириха, като го познаха.
— Младият Ъндъруд. Видя го, така ли?
Натаниел кимна мълчаливо.
— Добре. Виждам, че си наблюдателен, както винаги. Той има ли си вече име, Ъндъруд?
— Ъъъ, да — Джон Мандрейк. Официално съм го записал.
— Добре, Джон. — Тъмните очи се приковаха към него. — Заслужаваш да бъдеш поздравен. Никой друг от тези, с които говорих досега, не е успял да го види добре. По-късно полицията може да иска показания от теб.
Натаниел раздвижи езика си.
— Да, сър.
Лавлейс се обърна към другите.
— Атентаторът е спрял лодката под терасата, покатерил се е по крайречната стена и е прерязал гърлото на пазача. Няма тяло, но има доста кръв, така че най-вероятно го е пуснал в Темза. Явно и самият той е скочил в реката и е бил отнесен. Може и да се е удавил.