Чернобрадият изрази неодобрението си.
— Нечувано! Какво си е мислел Дювал? Полицията трябваше да предотврати това.
Лавлейс вдигна ръка.
— Напълно съм съгласен. Но двама полицаи веднага тръгнаха по следата. Те може да намерят нещо, въпреки че водата няма да запази миризмата. Изпратих джинове и по бреговете. Страхувам се, че на този етап не мога да ви кажа нищо повече. Трябва да сме благодарни, че министър-председателят е в безопасност и никой важен не беше убит. Мога ли най-смирено да ви предложа да си отидете в къщи да се съвземете — и може би да си смените дрехите? Без съмнение по-късно ще ви бъде дадена още информация. А сега, ако ме извините…
Той се отдели с усмивка и отиде до друга шепа гости. Групата го изгледа с отворени уста.
— Ама че арогантен… — Чернобрадият магьосник изсумтя и млъкна. — Човек не би си и помислил, че е бил само заместник-министър на търговията. Един ден ще се окаже, че някъде го причаква някой африт… Е, аз няма да се мотая повече тук, дори и ако вие решите да го направите.
Той си тръгна, стъпвайки тежко. Един след друг останалите последваха примера му. Господин Ъндъруд безмълвно взе жена си, която беше заета да сравнява ожулванията си с една двойка от Форин Офис и, с подтичващия отзад Натаниел, напусна напрегнатата бъркотия в Уестминстърската зала.
— Мога само да се надявам — каза господарят му, — че това ще ги подтикне да ми дадат още субсидии. Ако не го направят, какво могат да очакват? С мизерен отдел от шестима магьосници! Аз не съм чудотворец!
През първата половина от пътуването в колата цареше тягостна тишина и мирис на опърлена брада. След като излязоха от централен Лондон, обаче, Ъндъруд внезапно стана много разговорлив. Явно нещо го тормозеше.
— Не е твоя грешката, скъпи — каза утешително госпожа Ъндъруд.
— Не, но ще обвинят мен! Нали ги чу там вътре, момче — обвиняваха ме заради всичките кражби!
Натаниел, като никога, си позволи да зададе въпрос.
— Какви кражби, сър?
Ъндъруд удари по волана отчаяно.
— Онези, извършени от така наречената „Съпротива“, разбира се! Магически предмети, откраднати от небрежни магьосници из цял Лондон. Предмети като първичната сфера — няколко от тях бяха открити през януари в един склад, ако не се лъжа. През последните няколко години престъпления като това станаха все по-често срещани и аз би трябвало да се боря с тях — само с още шестима магьосници във Вътрешни работи.
Натаниел се окуражи. Той се наведе напред от задната седалка.
— Извинете, сър, но кои са Съпротивата?
Ъндъруд зави край един ъгъл прекалено бързо, едва избегна една стара жена и й изкара ангелите като стовари юмрук върху клаксона. — Шайка предатели, на които не им харесва ние да управляваме — изръмжа той. — Сякаш не ние сме дали на тази страна богатството и величието й. Никой не знае кои са, но със сигурност не са многобройни. Шепа обикновени, търсещи подкрепа по църквите; няколко малоумни подстрекатели, които се възмущават от магията и това, което тя прави за тях.
— Значи те не са магьосници, сър?
— Разбира се, че не са, глупако, точно в това е идеята! Те са обикновени, като оборски тор! Те мразят нас и всичко магическо и искат да свалят правителството! Сякаш това е възможно. — Той ускори и мина на червено, махайки нетърпеливо на пешеходците, които се хвърлиха назад към безопасността на тротоара.
— Но защо им е да крадат магически предмети, сър? Искам да кажа, ако мразят магическите неща.
— Кой знае? Тяхното мислене винаги е погрешно, естествено. Те са просто обикновени. Вероятно се надяват, че това ще намали нашата сила — сякаш от загубата на няколко артефакта ще има разлика! Но някои устройства могат да се използват и от немагьосници, както видя днес. Може би трупат оръжия за някакво бъдещо нападение, може би по повеля на чуждо правителство… невъзможно е да се каже, докато не ги намерим и унищожим.
— Но това беше тяхната първа истинска атака, така ли, сър?
— Първата от такъв размер. Имаше няколко нелепи инцидента… Стъкленици с моулъри, хвърлени по официални коли: такива неща. Били са наранявани магьосници. В един от случаите шофьорът се блъсна. Докато бил в безсъзнание от колата му било откраднато куфарчето с няколко магически предмета… Беше много притеснително за него, идиота му с идиот. Но сега Съпротивата отиде твърде далеч. И казваш, че атентаторът бил млад?
— Да, сър.
— Интересно… Докладвано е за младежи и на другите местопрестъпления. Без значение млади или стари, тези крадци ще проклинат деня, в който са били заловени. След тази вечер, всеки който притежава открадната магьосническа собственост ще понесе най-строгите наказания, които правителството ни може да измисли. Няма да умрат бързо, можеш да си уверен в това. Каза ли нещо, момче?