Единият беше Шолто.
Закръглен както винаги, той накуцваше силно, сякаш всеки мускул го болеше. Беше ми приятно да видя, че изстрелващият му плазма бастун бе заменен с две най-обикновени патерици. Лицето му изглеждаше сякаш от него току-що бе станал някой слон и мога да се закълна, че на рамката на монокъла му имаше тиксо. Едното му око бе насинено и подуто. Позволих си да се усмихна. Въпреки трудното ми положение, в живота все още имаше някои хубави неща.
Огромната натъртена необятност на Шолто караше жената до него да изглежда още по-слаба, отколкото всъщност беше. Тя носеше сива горна дреха и дълга черна пола и приличаше на някаква прегърбена чапла. Имаше права бяла коса, подстригана късо зад ушите. На лицето й имаше единствено очи и скули, а самото то бе напълно безцветно — дори и очите й бяха като измити, просто две топчета с цвят на дъждовна вода някъде на главата й. От накъдрените ръкави се подаваха дълги пръсти с маникюри като скалпели. От нея лъхаше авторитет и опасност: утукутата тропнаха с копита и я поздравиха, като мина покрай тях. С едно щракване на пръстите с прекалено остри нокти порталът зад нея се затвори.
Затворен в сферата си, аз наблюдавах как се приближават — слабата и дебелият, прегърбената и куцащият. През цялото време здравото око на Шолто беше приковано в мен.
Спряха на няколко метра. Жената отново щракна с пръсти и, за моя лека изненада, плочите върху които стояха бавно се издигнаха във въздуха. Пленените дяволчета под камъните изгрухтяваха от време на време, докато носеха товара на раменете си, но като цяло движението си беше доста плавно. Нямаше почти никакво клатене. Скоро камъните спряха да се издигат и двамата магьосници стояха на моето ниво и ме наблюдаваха. И аз ги зяпах невъзмутимо.
— Значи си се събудил вече? — каза жената. Гласът й напомняше счупено стъкло в хладилна чанта77. — Добре. Тогава може би ще ни помогнеш. Първо, името ти. Няма да си губя времето да те наричам Бодмин; проверихме архивите и знаем, че това е фалшива идентичност. Единственият джин с това име е загинал в Трийсетгодишната война.
Свих рамене мълчаливо.
— Искаме да разберем името ти, с каква цел си влязъл в магазина на господин Пин и всичко, което знаеш за Амулета на Самарканд. И най-вече, искаме да знаем името на господаря ти.
Отметнах коса от окото си и я пригладих назад. Погледът ми се шляеше отегчено из стаята.
Жената не стана нетърпелива, нито се ядоса. Тонът й си беше все така спокоен.
— Ще проявиш ли разум? — попита тя. — Можеш или да ни кажеш веднага, или да ни кажеш по-късно. Това зависи изцяло от теб. Между другото, господин Пин не мисли, че ще проявиш разум. Затова дойде тук. Иска да види болката ти.
Намигнах на пребития Шолто.
— Хайде — подканих го (малко по-весело, отколкото всъщност се чувствах), — намигни ми и ти. Добро упражнение е за ударено око. — Магьосникът се озъби, но не проговори.
Жената направи жест и плочата й се плъзна напред.
— Не си в подходяща позиция да си нагъл, демоне. Нека да ти изясня ситуацията. Това е Кулата на Лондон, където водят всички врагове на правителството, за да бъдат наказани. Може би си чувал за това място? За сто и петдесет години оттук са минали магьосници и духове от всякакъв вид и никой не е излязъл, освен по наша милост. Тази стая е защитена от три слоя магически ключалки. Между всички слоеве постоянно патрулират батальони от бдителни хорли и утуку. Но дори за да стигнеш до тях, ще ти се наложи да излезеш от твоята сфера, което е невъзможно. Намираш се в Скръбно Кълбо. Ако го докоснеш, ще разкъса същността ти. По моя команда — тя произнесе една дума и силовите линии на сферата сякаш потръпнаха и нараснаха — кълбото ще се свива по малко. Сигурна съм, че ти също можеш да се свиваш, така че в началото ще можеш да избягваш обгарянията и мехурите. Но кълбото може да се свие до нищо, а на това ти не си способен.
Не можах да не погледна към съседната колона, с плътно стиснатата синя сфера. Вътре несъмнено бе живяло нещо и останките му все още бяха там. Кълбото се беше свивало, докато на съществото не му бе останало място. Беше също като да видиш мъртъв паяк на дъното на тъмна стъклена бутилка.
77
Неочаквано остър. И студен. Никой не може да каже, че не се трудя да ви описвам нещата.