Зад мен един яростен глас викаше името ми. С нарастващо чувство на безсилие отворих следващата врата и се озовах в кухнята. Нямаше повече вътрешни врати, само една, която водеше към нещо като парник, пълен с билки и други растения. Оттатък беше градината, както и тримата стражи, които дойдоха със завидна скорост на въртящите се крака иззад ъгъла на къщата. За да спечеля време, поставих Печат на вратата зад мен. После се огледах и видях готвача.
Той седеше удобно на стола си с крака на кухненската маса, един дебел, весел мъж с червендалесто лице и нож за месо в ръка. Изрязваше си ноктите с ножа много старателно, като обиграно отхвърляше всяко парченце във въздуха и после в камината до него. Докато го правеше, той ме изгледа продължително с малките си черни очи.
Притесних се. Изобщо не изглеждаше обезпокоен да види как едно малко египтянче влиза тичешком в кухнята му. Проверих го на различните нива. От първо до шесто си беше еднакъв, пълен готвач в бяла престилка. Но на седмото…
Охо.
— Бартимеус.
— Факарл.
— Как си?
— Горе-долу.
— Не съм те виждал от известно време.
— Май е така.
— Срамота, нали?
— Да. Ами… ето ме.
— Да, ето те наистина.
Докато течеше този увлекателен разговор, от другата страна на вратата долитаха звуците от серии непрекъснати Детонации. Но Печатът ми държеше здраво. Усмихнах се колкото можех по-уверено.
— Джабор изглежда раздразнителен, както винаги.
— Да, той си е същият. Може би само малко по-гладен, Бартимеус. Това е единствената разлика, която съм забелязал в него. Никога не изглежда задоволен, дори и когато е нахранен. А това, както можеш да си представиш, напоследък се случва твърде рядко.
— Дръж се с тях гадно, за да работят с желание, това е мотото на господаря ти, нали? Все пак трябва да е доста силен, щом може да има теб и Джабор за свои роби.
Готвачът се усмихна леко и замахвайки с ножа, запрати едно въртящо се парченце нокът към тавана. То проби мазилката и остана забито там.
— Е, хайде стига, Бартимеус, не използваме думичката с „р“ в цивилизована компания, нали? Джабор и аз просто играем дългата игра.
— Ама разбира се, че е така.
— Като говорим за неравенство на силата, забелязвам, че си избрал да не говориш с мен на седмо ниво. Това ми изглежда малко неучтиво. Може ли причината да е, че се чувстваш притеснен от истинската ми форма?
— Гади ми се, Факарл, не съм притеснен15.
— Е, всичко това е много мило. Между другото, възхищавам се на твоя избор на форма, Бартимеус. Много хубаво. Но виждам, че един амулет малко ти тежи. Може би ще бъдеш така добър да го свалиш и да го оставиш на масата. После ако искаш да ми кажеш за кой магьосник работиш, може би ще измисля начин да приключа тази среща по един не толкова фатален начин.
— Много мило от твоя страна, но знаеш, че не мога да направя това16.
Готвачът забоде върха на ножа си в ръба на масата.
— Нека бъда откровен. Можеш и ще го направиш. Това, разбира се, не е нищо лично; някой ден може отново да работим заедно. Но засега съм обвързан, точно както и ти. И аз също си имам задължения за изпълняване. Така че, както винаги, всичко е въпрос на сила. Поправи ме ако греша, но забелязвам, че вече не си толкова уверен в себе си — в противен случай щеше да си излязъл през предната врата, разправяйки се с трилоидите пътьом, а нямаше да ги оставиш да те подкарват из къщата към мен.
— Просто следвах едно хрумване.
— Хм. Може би ще спреш да се придвижваш към прозореца, Бартимеус. Подобен ход би бил прекалено очевиден и глупав дори за човек17, а освен това там те очакват трилоидите. Предай амулета или ще разбереш, че твоят паянтов Предпазен щит не значи нищо.
Той се изправи и протегна ръка. Настъпи мълчание. Зад Печата ми все още кънтяха търпеливите (дори прозаични) Детонации на Джабор. Самата врата отдавна трябва да беше станала на прах. И тримата стражи висяха в градината, вперили очи в мен. Огледах стаята в търсене на вдъхновение.
— Амулета, Бартимеус.
Вдигнах ръка и с тежка, доста театрална въздишка хванах Амулета. После отскочих наляво. В същия момент освободих Печата на вратата. Факарл изпусна звук на разочарование и раздвижи ръка. Докато го правеше, беше ударен директно от една особено мощна Детонация, която прелетя през празнината, където беше стоял Печата. Тя го запрати назад в камината и тухленият зид се срина върху него.
16
Не беше точно така.